Решение № 45 от 04.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Пловдив, 04.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330111245 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, с ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против А. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: ****************, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница в размер на 838,38 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 14.12.2021 г. до 29.02.2024 г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 57,37 лв., дължима за периода от 28.02.2022 г. до 29.02.2024 г., за направени по производството разноски, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 5746/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

Ищецът излага твърдения, че за процесния период са предоставени ВиК услуги на ответника в процесния имот в размери, посочени от ищеца. Твърди се, че ВиК услугите се предоставят при публично известени общи условия.

Сочи се, че в процесния имот за процесния период ВиК услугите са се определяли по показания на монтирания водомер. Твърди се, че ответникът е собственик на имота.

Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

1

Преди първото по делото открито съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е намерил искането за основателно и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по първия иск съдът е разпределил да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника, като установи, че процесният имот е водоснабден и ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги като собственик или ползвател на имота; доставянето на ВиК услуги от ищеца в процесния имот и за процесния период в твърдяното количество; размера и настъпване падежа на главницата; че отчетът е извършен чрез монтирания в имота водомер и неговите показания, т. е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания за исковия период. По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД ищецът е следвало да докаже съществуването на валидно главно парично задължение, във връзка с което се дължи заплащане на законна лихва за забава за период, посочен в исковата молба, както и неговия размер.

Ответникът е следвало да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията.

На първо място, ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията, като срокът за подаване на отговор е изтекъл, но до този срок ответникът не е подал отговор. Отделно от това, е бил призован редовно и за първото открито съдебно заседание по делото, но не се е явил, без да е посочил уважителни причини и без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие. Налице е искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Следователно, налице са всички изискуеми предпоставки, посочени в чл.

238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Изпълнени са и изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, а именно – на ответника е указан текстът на чл. 238 от ГПК и последиците от неподаване на отговор и неявяване в първото съдебно заседание. Съдът намира също че исковете вероятно с а основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед изложеното и на основание чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК, настоящото решение не следва да се мотивира по същество, тъй като се основава на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Ето защо предявените искове следва да се приемат за основателни и да се уважат, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.

При този изход на делото право на разноски има ищецът. Ищецът е направил разноски в размер на 100 лв. за държавна такса за исковото и 2 заповедното производства. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение и по двете производства. Размерът на възнаграждението за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт на страната се определя по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Следователно съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение в границите, посочени в Наредбата за заплащането на правната помощ. В тази връзка и като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, осъществените процесуални действия от ищеца и липсата на противоречива съдебна практика по правния спор, съдът намира, че за осъщественото процесуално представителство по заповедното производство юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 50 лв. съгласно чл. 26 от НЗПП, а за исковото производство – в размер на 100 лв. съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Г. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. ***************** на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.

198о, ал. 1 от Закона за водите във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Шести септември № 250, сума в размер на 838,38 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 14.12.2021 г. до 29.02.2024 г. за обект, находящ се в гр. *******************; сума в размер на 57,37 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 28.02.2022 г. до 29.02.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението – 29.03.2024 г., до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 5746/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 115010670, сума в размер на 250 лв., представляваща сторени разноски в заповедното и исковото производства.

Банкова сметка, по която могат да бъдат заплатени задълженията:

************************.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 от ГПК пред Окръжен съд – Пловдив в едномесечен срок от връчването на решението.

Решението да се връчи на страните, като в съобщението да се цитира и текстът на чл. 240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3