Решение № 107 от 17.06.2022, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 36/2022
- Вид
- Решение № 107
- Подписан
- 17.06.2022
- Състав
- Ваня Драганова Богоева, Веселина Димитрова Джонева, Евгения Христова Стамова
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.175 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.1 пр.5 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.2 пр.5 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 107 гр. Кюстендил, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ваня Др. Богоева
Членове:
Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20221500500036 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№4685/08.12.2021г., подадена от Д.Б. И., с ЕГН **********, гр.Дупница, ж.к.**********************, чрез пълномощника адв.Ст.Б., сочещ адрес за кореспонденция в гр.София, **********************, против решение с №156/28.10.2021г., постановено от РС-Дупница по гр.д.№1076/2021г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение ДнРС е обявил по предявен иск от Д. Г. А., ЕГН **********, адрес гр. Дупница, ********************** срещу В. Г. А., ЕГН **********, адрес **********************, общ.Дупница, обл.Кюстендил, Д.Б. И., с ЕГН **********, гр.Дупница, ж.к.********************** и М. Т. А., с ЕГН **********, с адрес в **********************, общ.Дупница, обл.Кюстендил, нищожността на сключени между Г.В. А., починал на 14.08.2009г., и М. Т. А., с ЕГН **********, с адрес в **********************, общ.Дупница, обл.Кюстендил, от една страна, и В. Г. А., ЕГН **********, адрес **********************, общ.Дупница, обл.Кюстендил, от друга, по време на брака му с Д.Б. И., с ЕГН **********, договори за покупко-продажби, обективирани в нотариален акт №124, том II, рег.№4848, дело №274/2009г. и нотариален акт №125, том II, рег.№4862, дело №275/2009г., двата по описа на нотариус Л.С. с район на действие РС-Дупница, като привидни на основание чл.26 ал.1 пр.5 от ЗЗД , както следва:
- договор за покупко-продажба , сключен във формата на нотариален акт №124, том II, рег.№4848, дело №274/2009г. по описа на нотариус Л.С. с район на действие РС-Дупница, с който М. Т. А. и Г.В. А. са продали на В. Г. А. недвижим имот – сграда с идентификационен номер ***, находяща се в село Бистрица, община Дупница по кадастрална карта, одобрена със заповед №300-5-60/05.08.2004г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с адрес: ***, 1 застроена площ 75 кв.м., построена в ПИ с ид. №***, с предназначение – жилищна сграда еднофамилна, брой етажи – три, за договорена сума в размер на 8 000 лева;
- договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт №125, том II, рег.№4862, дело №275/2009г. по описа на нотариус Л.С. с район на действие РС-Дупница, с който М. Т. А. и Г.В. А. са продали на В. Г. А. следните недвижими имоти: Поземлен имот /ПИ/ с ид. №***, находящ се в с.Бистрица, община Дупница, в местността „Дери Вол“, с площ по КК 3014 кв.м.; ПИ с ид. №***, находяща се в с. Бистрица, община Дупница, в местността „Меше Дере“, с площ по КК 3299 кв.м.; ПИ с ид. №***, находяща се в с. Бистрица, община Дупница, в местността „МА.рлия“, с площ по КК 2314 кв.м.; ПИ с ид. №***, находяща се в с. Бистрица, община Дупница, в местността „МА.рлия“, с площ по КК 3030 кв.м.; ПИ с ид. №***, находяща се в с. Бистрица, община Дупница, в местността „Адилица“, с площ по КК 1999 кв.м.; ПИ с ид. №***, находяща се в с. Бистрица, община Дупница, в местността „Адилица“, с площ по КК 1999 кв.м.; ПИ с ид. №***, находяща се в с. Бистрица, община Дупница, в местността „Татар Бунар“, с площ по КК 1981 кв.м.; ПИ с ид. №***, находяща се в с. Бистрица, община Дупница, в местността „Фандаклъка“, с площ по КК 5677 кв.м, за обща сума в размер на 3 100 лева.
Решението се обжалва изцяло и се моли същото да бъде отменено, като се постанови съдебен акт, с който предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Навеждат се доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон. Според жалбоподателката, допуснато е процесуално нарушение, поради конституирането в процеса на М. Т. А., чието участие не се е следвало, поради липсата на съвместна процесуална легитимация на продавачите по договора, чиято нищожност се претендира да бъде прогласена. Наред с посоченото, се изтъква, че съдът се е произнесъл по иска, позовавайки се на признанието, направено от единия от продавачите и от купувача, без да обсъди възраженията на ответницата Д. И.. Сочи се, че в нотариалните актове е било удостоверено изявление на продавачите пред нотариуса, че са получили договорената сума напълно и в брой, както и, че нотариалният акт е официален свидетелстващ документ в частта, в която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и, че съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни. В този смисъл се поддържа, че процесните нотариални актове имат характера на разписка за плащане, доколкото материализират изявленията на купувача, че е платил цената и на продавача – че я е получил. Обръща се внимание и на обстоятелството, че пред нотариуса страните по договора са заявили, че разбират смисъла и значението на акта, правните му последици и, че не е симулативен, прикрит или привиден. При тези доводи се счита, че са оборени твърденията на М.А. и В.А., релевирани в хода на процеса, в качеството им на ответници, а договорите не са привидни, тъй като страните са целели настъпване на правните последици и на вещнопрехвърлителното действие. Изтъква се, че по делото липсват доказателства да не е била заплащана продажната цена, както и се сочи, че дори такава да не е била заплатена, налице би било неизпълнение на договора, което не съставлява основание за нищожността му.
В срока по чл.263 от ГПК са подадени отговори от насрещните страни – Д.А., В.А. и М.А.. Всички ответници по жалбата навеждат по същество доводи за неоснователност на същата и молят оставянето й без уважение, както и потвърждаване на обжалваното решение на РС-Дупница. Навеждат се сходни доводи, заключващи се в следните възражения:
Обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон, в съответствие със събраните по делото доказателства. Счита се за несъстоятелно оплакването в жалбата относно нарушения във връзка с конституирането и участието в процеса на продавача по договора М.А., като се излагат подробни съображения в подкрепа на разбирането, че се касае за хипотеза на задължително необходимо другарство 2 на страните по сделката при предявяване на иск за нищожността й, поради което участието им е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковия процес, съответно – доколкото нищожността на договора засяга еднакво всички страни по него – съдът има задължението да следи служебно дали същите са конституирани и като страни по делото. В този смисъл се счита, че първоинстанционният съд е процедирал процесуално законосъобразно. Като неоснователни и неправилни се квалифицират и оплакванията в жалбата, че за да постанови съдебното решение ДнРС се е позовал само на признанието на двама от участниците в процеса, като се изтъква, че при постановяване на решението съдът е взел предвид всички релевА.и за спора факти и обстоятелства, установени с посочените от страните и събрани от съда доказателства. Възразява се и срещу доводите по същество и твърденията, че изявленията на участниците в сделката опровергавали позициите на част от страните в хода на процеса, като се обръща внимание на обстоятелството, че първоначално постановеното от ДнРС решение в производството по гр.д.№1295/2019г. решение е било обезсилено от КнОС, който е дал указания, способствали правилното идентифициране предмета на спора и прилагане на релевА.ата правна уредба. Сочи се, че независимо от оформянето на сделките като покупко-продажби, предполагащо и посочване на продажна цена, действителната воля на родителите на В.А. е била за дарение, което се потвърждавало не само от признанията, но и от свидетелските показания, сочещи, че прехвърлителите не са искали да получат от него пари. В този смисъл констатацията на РС за наличие на привидност, водеща до нищожност, се счита за правилна. Въззиваемите молят потвърждаване на решението, като Д.А., представлявана от пълномощник адв.П.А., претендира присъждане и на сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
Съдебният състав, след преценка на събраните по делото доказателства, в контекста на оплакванията и възраженията, направени от страните, приема, че фактическата страна по спора правилно е била възприета от районния съд, който е установил на база събраните по делото доказателства, че:
В. Г. А. и Д.Б. И. – А. били съпрузи, сключили граждански брак на 10.03.2007г., прекратен с развод, съгласно решение с №122/05.03.2015г. по гр.д.№194/2015г. по описа на ДнРС, влязло в сила на 05.03.2015г.
По време на брака между горепосочените лица родителите на В.А. – Г. А. и М.А., се разпоредили в негова полза с притежавани от тях недвижими имоти, като в нотариален акт №124, том II, рег.№4848, дело №274/2009г. по описа на нотариус с рег.№527 обективирали покупко-продажба на недвижим имот – сграда с идентификационен номер ***, находяща се в с.Бистрица, общ.Дупница по КККР, с адрес: **********************, застроена площ 75 кв.м., построена в ПИ с идентификатор №*** за сума в размер на 8 000 лева, а с нотариален акт №125, том II, рег.№4862, дело №275/2009г. по описа на нотариус с рег.№527прехвърлили на сина си като купувач осем земеделски имоти, находящи се в землището на с.Бистрица общо за сумата от 3 100 лева. Двете сделки били извършени на 26.06.2009г.
В нотариален акт №124, том I I , рег.№4848, дело №274/2009г. е посочено, че договорената сума от 8 000 лева продавачите заявяват, че са получили напълно и в брой от купувача преди подписване на нотариалния акт. Същите са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване и обитаване на първия жилищен етаж от жилищната сграда, предмет на продажбата.
В нотариален акт №125, том II, рег.№4862, дело №275/2009г. също е отразено, че договорената продажна цена от 3 100 лева е получена от продавачите напълно преди 3 подписване на нотариалния акт.
И в двата нотариални акта е вписан текст, според който страните по договорите са заявили пред нотариуса, че разбират смисъла и значението на акта и правните му последици и доброволно го извършват, както и, че акта не е симулативен, прикрит или привиден.
Видно от удостоверение за наследници с №148/27.08.2009г., Г.В. А. е починал на 14.08.2009г. и негови наследници по закон са преживялата му съпруга М. Т. А. и двамата низходящи Д. Г. А. и В. Г. А..
Разгледаните от РС-Дупница искове са предявени от Д.А.- дъщеря на прехвърлителите по договорите и правоприемник на починалия Г. А.. Исковете имат за предмет прогласяване нищожността на двата договора за покупко-продажби,посочени погоре, с твърдения, че договорите са привидни, тъй като страните по тях не са имали за цел прехвърляне на собствеността върху имотите срещу заплащане на продажна цена.
Първоначално исковете са били насочени само срещу посочения като купувач по договорите В.А. и неговата бивша съпруга Д. И. – А., но в хода на процеса, след като районният съд е приел, че всички страни по оспорената сделка са задължителни необходими другари и е намерил в тази връзка исковата молба за нередовна, е дал съответни указания и е конституирал като ответник по исковете и прехвърлителката по сделката М.А..
Становището на ответниците – страни по сделките, предмет на предявените искове, В.А. и М.А. е за основателност на исковете, като и двамата ответници са заявили, че никоя от страните не е имала намерение собствеността върху имотите да се прехвърля срещу заплащане на продажна цена, общата воля е била за сключване на безвъзмездна сделка за дарение; оформените договори за покупко-продажби били привидни, с оглед да не могат да бъдат оспорвани, като реално плащане на посочените в нотариалните актове цени не е било търсено и извършвано.