Решение № 2533 от 29.05.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2533 гр. С., 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20221110205652 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от И. Б. Д., ЕГН:********** срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-019626 от 29.09.2021г., издадено от Г. Б. на длъжност „началник група“ към СДВР,Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя са наложени три административни наказания, както следва: на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1,т. 2 от ЗДвП.

В подадената жалба се излагат съображения, че е отказано даването на проба, тъй като към момента на проверката държавата ни се е намирала в условия на пандемия и е следвало проверката да бъде извършена от квалифицирани лекари. Отделно от това, се твърди, че законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН даден на жалбоподателя, с оглед възможността му да направи възражения, не е спазен и по този начин са нарушени правата на същия. На следващо място, се твърди, че описанието на нарушението е неясно и не се разбира защо се отнема СУМПС, както и не става ясно за какъв период се отнема същото. Моли се за отмяна на наказателното постановление 1 и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от адв. Ж., който моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените по делото разноски. Същият представя пред настоящия съдебен състав писмени бележки. В тях процесуалният представител излага съображения относно неправилността, незаконосъобразността и необосноваността на наказателното постановление.

Адв. Ж. намира, че посочената за нарушена разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда две форми на изпълнителното деяние и в този смисъл е следвало да бъде посочено коя от двете форми е осъществил жалбоподателя.

Въззиваемата страна- началник група към СДВР, ОПП СДВР редовно призован, не изпраща представител и не взема отношение към подадената жалба.

Жалбата изхожда от лице, което е легитимирано да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото НП. Същата е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и съдържа необходимите реквизити. Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Съдът, след анализ на всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.09.2021г. около 23:13 часа в гр. С., жалбоподателят И. Д. управлявал лек автомобил марка „********“ с рег. № *********, който бил собственост на лицето В. Г. А., ЕГН:**********. Същият се движел с посока на движение от към бул. „********“ към бул. „*******“. На ул.

„***********“, срещу бензиностанция „*******“ жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на 06 РУ- СДВР. Същите се усъмнили, че жалбоподателят е употребил алкохол, поради което извикали служители, които да тестват за наличие на алкохол в кръвта жалбоподателя И. Д.. При пристигането на служителите на ОПП- СДВР жалбоподателят отказал да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта му с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фаб. № ARBA-0142. Поради тази причина служителите на ОПП- СДВР издали на жалбоподателя талон за медицинско изследване №0006111 от 21.09.2021г. съгласно който същият следвало да се яви в УМБАЛ „Св. Анна“ в срок до 40 минути от връчването на същия. В указания в медицинския талон срок жалбоподателят не се явил в УМБАЛ „Св. Анна“.

В хода на проверката, служителите на ОПП- СДВР поискали от жалбоподателя да представи контролен талон към СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС, като същият не представил такива.

Относно констатираните нарушения служителите извършващи проверката съставили докладни записки до началника на 06 РУ- СДВР, както и му докладвали установеното от тях в хода на проверката.

Въз основа на тези данни свидетеля С. Д. на длъжност „младши 2 автоконтрольор“ при ОПП- СДВР съставил на жалбоподателя А. С.

GA № 473926 от 21.09.2021г. Същият бил съставен в присъствието на един свидетел и бил връчен на жалбоподателя срещу подпис на същата дата.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения А. не постъпили писмени възражения.

Въз основа на съставения акт било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 21-4332-019626 от 29.09.2021г., издадено от Г. Б. на длъжност „началник група“ към СДВР,Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя са наложени три административни наказания, както следва: на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1,т. 2 от ЗДвП.

Същото било връчено на жалбоподателя на 11.04.2022г. срещу подпис.

Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля С. Д., както и от приложените по административно наказателната преписка и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно талон за изследване №0006111 от 21.09.2021г., справка картон на водача, Заповед № 8121к-ВНО/23.10.2019г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, Заповед №513з2509/21.04.2015г. на министъра на вътрешните работи.

Настоящата съдебна инстанция кредитира с доверие показанията на свидетеля С. Д., като намира, че същите са логични, последователни и взаимно допълващи се с останалите приложени по делото писмени доказателства. Относно липсата на спомени свързани с подробности около процесния случай, съдът намира, че следва да си обясни същите с изминалия период от време, а също така и с естеството на служебните задължения на свидетеля Д..

По делото е приложен талон за медицинско изследване №0006111 от 21.09.2021г., в който се съдържат указания към жалбоподателя, носещ подписа на жалб. Д.. Видно от него, жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510.

Приложена е и справка картон на водача видно от която съставения А. и издаденото въз основа на него наказателно постановление не са първи по- ред на жалбоподателя.

Предвид гореизложеното съдът счита, че от всички събраните по делото доказателства, в това число и писмените такива, се установява приетата 3 фактическа обстановка безпротиворечиво и еднопосочно, от което следва, че не се налага по- обстойния анализ на приложените по делото доказателства и доказателствени средства.

В хода на съдебното следствие въз основа на събраните гласни доказателствени средства и писмени доказателства се установява по ясен и категоричен начин фактическата обстановка, описана в съставения А., съответно НП.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Във връзка с компетентността на наказващия орган е представена заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, от която се установява компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган.

При съставянето на А. и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. При съставянето на А. и НП не са допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в А., изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в А., така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. В тази връзка, съдът намира за неоснователно направеното възражения от страна на жалбоподателя, че извършеното нарушение е ясно описано, а също така и че не е ясно за какъв период е наложено наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, доколкото издаденото НП е посочено, че административното наказание се налага за срок от 24 месеца, което обстоятелство е посочено по достатъчно ясен и конкретен начин.

На първо място, съдът намира направеното възражение от жалбоподателя във връзка с нарушен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН за неоснователно и голословно такова, доколкото видно от приложените по делото А. и НП, актът е бил съставен на дата 21.09.2021г., а издаденото въз основа на него наказателно постановление е издадено на дата 29.09.2021г., т.е. на жалбоподателя е била осигурена възможността да направи своите възражения в законоустановения срок.

На следващо място, съдът намира, че действително разпоредбата на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП очертава два състава на административни нарушения – 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол или други упойващи вещества или 2. неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. Съдът обаче счита, че както актосъставителят, така и наказващият орган в издаденото наказателно постановление по достатъчно пълен, ясен и конкретен начин са посочили кой е състава, който именно е бил нарушен, като конкретно е посочено, че „при извършена проверка жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство“. В тази връзка и това възражение на жалбоподателя се явява неоснователно такова.

4

Отделно от това, съдът намира, че водачът няма право да отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, поради което и отказът е въздигнат от законодателя в съставомерно деяние. Настоящата съдебна инстанция намира, че са без значение причините поради които жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверката, като по време на извънредното положение в Република България във връзка с епидемиологичната обстановка задължението на лицата по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП не е отпаднало. В случая безспорно се доказа, че Д. с поведението си е реализирал състава на посоченото административно нарушение, като е отказал да му бъде извършена проверка.

На следващо място, по отношение вида и размера на наложеното наказание, по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, законодателят, не е предвидил възможност за преценка у наказващия орган, с оглед начина на формулиране на санкцията в цитираната норма – в абсолютен размер, като същата в случая е правилно приложена.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана и за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП, която гласи, че водачът е длъжен да носи контролен талон към СУМПС, което не е било сторено от Д., тъй като същият не го е представил пред контролните органи.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана и за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП, която вменява задължение на жалбоподателя да носи в себе си свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. Като не е представил двама документа- контролен талон и свидетелство за регистрация на МПС, жалбоподателят е осъществил състава на чл.100, ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Същите състави са формални такива, на просто извършване и не е необходимо да са настъпили някакви вредни последици, за да се приеме, че те са осъществени.

Разпечатката съдържа 39 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f47c32c7-2c8e-4314-8e6e-f100f89dc4dc