Разпореждане № 4181 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4181 гр. София, 30.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Д. като разгледа докладваното от И. Д. Наказателно дело частен характер № 20261110203868 по описа за 2026 година

След като съдията – докладчик се запозна с материали по делото и с тъжба вх. № 84693 от 17.03.2026г., подадена от С. И. С. срещу И. Г. И., прие следното :

Първо – в тъжбата се посочва, че на 12.09.2025г. И. Г. И. е входирал срещу С. И. С. съобщение за извършено престъпление по пр. пр. № 43996/2025г. пред СРП. В сигнала били изложени твърдения, че С. подавала молби и декларации по Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ с невярно съдържание, че подписвала декларации, съзнавайки, че носи наказателна отговорност по чл.313 от НК и че декларирала неверни обстоятелства, че извършва престъпление/я, подписвайки декларации с невярно съдържание и измислени в същите декларации актове на насилие спрямо нея и общото им дете. По същество в тази част от тъжбата се твърди И. да е набедил С. в извършване на престъпление по чл.313 от НК, като се сочи това да е станало в съобщение до СРП. Поради това съдебният състав счита, че в тази част от тъжбата се твърди, че И. е извършил престъпление от общ /а не от частен/ характер спрямо С., тъй като й е преписал извършване на документни престъпления пред надлежен орган, какъвто е прокурорът. Не винаги, когато се преписва извършване на престъпление на някого това е клевета. При клеветата преписването на престъпление може да бъде осъществено пред всеки, стига той да няма качеството орган на власт. Когато преписването на престъпление е извършено пред надлежен орган на власт и се цели наказателно преследване срещу набедения в извършване на престъпление – е налице фактическият състав на чл.286 от НК. В този смисъл са Решение № 184/26.05.2009г. на ВКС, I НО; Решение № 172/16.12.2022г. на ВКС, II НО и др. Съобразно съдебната практика надлежен орган на власт е всеки, който може да осъществи наказателно преследване в рамките на правомощията си, който може да възбуди наказателно преследване срещу набеденото лице. В случая тъжителят твърди, че въпросните твърденията за извършени документни престъпления са изложени от И. в съобщение до СРП. Прокурорът се явява 1 орган, оправомощен по закон да възбужда наказателно преследване и да извършва действия по разследване, т.е. той е надлежен орган по смисъла на чл.286 от НК. Поради това съдиядокладчикът счита, че конкретната тъжба (касателно оплакването срещу И., че бил изложил в съобщението до СРП твърдения, че С. подавала молби и декларации по ЗЗДН с невярно съдържание; че подписвала декларациите като съзнавала, че носи наказателна отговорност по чл.313 от НК; че декларирала неверни обстоятелства; че извършвала престъпление/я, подписвайки декларации с невярно съдържание и с измислени актове на насилие, т.е. че извършвала престъпление по чл.313 от НК) не е годна да възбуди наказателно преследване от частен характер, тъй като няма описани съставомерни признаци на престъпление от частен характер, а има такова от общ характер – по чл.286 от НК. Поради това съдията – докладчик счита, че деянието, описано в тази част от тъжбата, не съставлява престъпление, за което наказателното преследване се инициира по тъжба на пострадалия до съда по реда на чл.247, ал.1, т.2 от НПК. Доколкото в коментираната тук част от тъжбата се излагат твърдения за престъпление от общ характер, съдебното производство следва да бъде образувано с обвинителен акт и след проведено досъдебно производство. В този смисъл е и Решение № 200/10.03.2020г. на СГС, НО, I въззивен състав.

В случая наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия, но още на етап подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание се установява, че престъплението е от общ характер. Поради това не следва съдът да насрочва делото по реда на чл.252, ал.4 от НПК относно коментираната тук част от тъжбата, тъй като не са налице основания за разглеждане на тъжбата /в която се твърди престъпление от общ характер/, а същевременно съдът не е сезиран с обвинителен акт по смисъла на чл.247, ал.1, т.1, вр. чл.246 от НПК. Според съдебната практика процесуалното правомощие на съда по чл.250, ал.1, т.2 от НПК включва оценка на твърденията в тъжбата по същество, защото само така може да се постигне целта на закона – да се провеждат съдебни заседания само по годни да получат осъдителна присъда обвинения - в случай, че бъдат доказани.

Липсата на описано в тъжбата престъпление от частен характер обосновава извод за прекратяване на наказателното производство, образувано по тъжба на пострадалия – доколкото в тъжбата не се сочи престъпление измежду визираните в чл.161, ал.1, чл.175, ал.1, чл.218в и чл.348б от НК. Тъжбата не може да служи като заместващ обвинителния акт документ, който да инициира наказателно производство. В този смисъл са Решение № 313/03.04.2019г. на СГС, НО, ІV въззивен състав, Решение № 163/19.02.2019г. на СГС, НО, X въззивен състав и други, според които е недопустимо образуването на наказателно производство за престъпление, което се преследва от държавното обвинение, по реда на чл.247, ал.1, т.2 от НПК.

По изложените по-горе съображения съдията-докладчик прие, че в тъжбата (касателно цитираните до тук оплаквания на С. срещу И.) не се съдържат признаци на съставомерно деяние, за което да следва да се повдига обвинение от частен характер по реда на чл.247, ал.1, т.2 от НПК. Поради това наказателното производство, образувано по тъжба на С. И. С. срещу И. Г. И. за набедяване в документно престъпление/я следва да се прекрати 2 на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК. Същевременно, доколкото тези данни се твърди да са приобщени по пр. пр. № 43996/2025г. по описа на СРП, то те са узнати от прокуратурата и поради това не е необходимо изрично сезиране на СРП за престъпление по чл.286 от НК след влизане в сила на настоящия съдебен акт.

Второ - доколкото с тъжба вх. № 84693 от 17.03.2026г. С. С. твърди, че И. И. във въпросното съобщение от 12.09.2025г. до СРП е заявил, че С. била „вербално агресивна“, „озлобена“, „изпаднала в истерия“, че „обиждала“, „заплашвала“ и „бутала публично“, че поведението й се дължи на „следродилна депресия“, че била „истерична“ следва изрично тъжителят да поясни за всеки от изразите по отделно дали с него е засегната самооценката на С. и личното й достойнство /т.е. дали е обида/ или е разгласено позорно обстоятелство за С. /т.е. дали е клевета/. Същото уточнение следва да се направи и за изразите „малоумник“ и „действия поради депресивно състояние“, цитирани в началото на стр.3 от тъжбата, като за тях се уточни и спрямо кого се твърди да са изречени. Освен това следва да се посочи и мястото, където се твърди да са извършени тези действия на И., тъй като мястото е част от описанието на престъплението и следва да е изяснено от тъжителя с повдигане на обвинението от частен характер. Уточняването се налага, за да може според фактите, изложени в тъжбата, съдът да даде правна квалификация на повдигнатото обвинение от частен характер от С. С. срещу И. И..

При неизпълнение на дадените от съда указания в 7-дневен срок от получаване на съобщението и при не привеждане на тъжбата в съответствие с изискванията на чл.81, ал.1 от НПК и указанията на съда в посочения срок - тъжбата ще бъде върната (и в неясната й част), а производството, образувано по повод на нея ще се прекрати и в коментираната тук част - на основание чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2, вр. чл.81, ал.1 от НПК.

Водим от изложено по-горе, съдията – докладчик

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА частично наказателното производство по НЧХД № 3868/2026г. по описа на СРС, НО, 10-ти състав, образувано по тъжба на С. И. С. срещу И. Г. И. – в частта относно това, че на 12.09.2025г. в съобщение за извършено престъпление по пр. пр. № 43996/2025г. на СРП И. изложил твърдения, че С. подавала молби и декларации по ЗЗДН с невярно съдържание, че подписвала декларации, съзнавайки, че носи наказателна отговорност по чл.313 от НК, че декларирала неверни обстоятелства, че извършвала престъпление/я, подписвайки декларации с невярно съдържание и измислени актове на насилие спрямо нея и общото им дете, че набедил С. в извършване на престъпление по чл.313 от НК.

ДА СЕ ВРЪЧИ на основание чл.250, ал.4 от НПК препис от настоящото Разпореждане на частния тъжител С., като в призовката се цитира номера и датата на настоящия съдебен акт.

НЕ ДАВА ХОД НА ТЪЖБАТА в останалата й част.

3

УКАЗВА и ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на тъжителя С. С. в 7-дневен срок от получаване на съобщението да приведе тъжбата си в съответствие с изискванията на чл.81, ал.1, изр.1 от НПК като изясни посочените по-горе в мотивите обстоятелства.

УКАЗВА на тъжителя, че при неизпълнение на указанията - производството пред СРС, НО, 10 състав ще бъде прекратено и в останалата част - на основание чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2, вр. чл.81, ал.1 от НПК.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА незабавно на съдията – докладчик при депозиране на уточнение от тъжителя С. - за преценка по чл.252, ал.4 от НПК.

Разпореждането в частта, с която се прекратява частично наказателното производство подлежи на обжалване по реда на глава XXII от НПК в 7-дневен срок от съобщаването му на тъжителя. В останалата част Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4