Решение № 966 от 20.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 966 гр. Варна, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова

Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20223100501080 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ИЛ. АНТ. Р., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора – гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 532/02.03.2022 год., постановено по гр. дело № 20213110111300 по описа на РС-Варна за 2021 год., с което са отхвърлени предявените от въззивника ИЛ. АНТ. Р. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с адрес: гр. София, бул. Генерал Столетов № 21 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация: за установяване на дискриминационно отношение от страна на администрацията на ответника, изразяващо се в неравностойното третиране на и щ е ц а като физическо л и ц е ; за осъждането на ответника да преустанови дискриминационното отношение спрямо ищеца и да се въздържа от такова дискриминационно отношение за в бъдеще; за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди, изразяващи се в породени чувства на унижение, отхвърленост, изолация, пренебрежение, незачитане на права и интереси, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2021 г од. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Неправилен е изводът на съда, че в случая била допусната неволна грешка, в резултат на която на ищеца не е разрешена вещ – кана за вода с филтър – която не е включена в утвърдения Списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, а на друго лице е разрешено 1 без лекарско предписания ползването на поосочената вещ. Според въззивника ноторно известен факт е, че водата в Затвора в гр. Варна е негодна за пиене поради което и исканата вещ не е била каприз за ищеца И. Р., а е била важна за здравословното му състояние. Твърди се също, че цитираният по – горе списък, утвърден от министъра на правосъдието, не е изчерпателен, освен това не е актуализиран повече от четири години, поради което и следва да се тълкува разширително, а не буквално.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба, счита, че е неоснователна, а решението – правилно и настоява да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на разноски.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от ИЛ. АНТ. Р., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора – гр. Варна, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация.

В исковата и уточняващите я молби ищецът е навел следните твърдения: От 2004 год. изтърпява наложено му с присъда наказание в затвора в гр. Варна. В нарушение на законоустановените норми , забраняващи дискриминационно отношение, ответникът е поставил ищеца в по- неблагоприятно положение в сравнение с други лишени от свобода със същия статут и присъда като неговите, като с това му причини л душевно страдание, тормоз и нечовешко отношение. Твърди, че на 31.05.2021 г. е подал молба до началника на затвора, с искане да получи на 02.06.2021 г. (съгласно график) 1 бр. кана за пречистване на вода в комплект с филтри. При посещението на съпругата му, на ищеца не е позволено да получи каната, тъй като нямал молба за това. Ищецът твърди, че ден по-рано е получил уверение, че молбата му е придвижена. Ищецът бил посъветван от началника на групата да подаде нова молба, с оглед получаване на каната, на дата 05.06.2021 г., когато отново следвало да има свиждане. Въпреки отправената нова молба, на ищеца не е разрешено да получи исканата кана, ведно с 6 бр. филтри. Излага, че през месец декември 2020 г. на друг затворник – М. Л. Ж., е разрешено и същият е получил филтрираща кана за вода, като ползва свободно същата. Въз основа на изложеното ищецът счита, че с действията си ответникът го дискриминира, като го поставя в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лишени от свобода. В резултат на описаните действия на служители на ответника ищецът преживял негативни емоции – чувства на унижение, отхвърленост, изолация, пренебрежение, незачитане на права и интереси.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: 1) за установяване на дискриминационно отношение от страна на администрацията на ответника, изразяващо се в неравностойното третиране на ищеца като физическо лице; 2 ) за осъждането на ответника да преустанови дискриминационното отношение спрямо ищеца и да се въздържа от такова дискриминационно отношение за в бъдеще и 3) за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди, изразяващи се в породени чувства на унижение, отхвърленост, изолация, пренебрежение, незачитане на права и интереси, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 31.05.2021 г. до окончателното и́ изплащане.

В съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуален представител, поддържа предявените искове и настоява да бъдат уважени.

В пиисмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание, ответникът, чрез процесуален представител, оспорва исковете. Счита, че не е налице твърдяното от ищеца дискриминационно третиране. Оспорва да са извършени дискриминационни действия, които да са в нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС. Сочи, 2 че в изпълнение на чл. 122, ал. 1 ЗИНЗС е издадена Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието, с която е утвърден списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода в затворите, поправителните домове и затворническите общежития. Кана с филтър не е сред разрешените вещи, поради което и отказът да бъде внесена посочената вещ е правилен и законосъобразен. Твърди, че предоставянето през месец декември 2020 год. на лишения от свобода М. Л. Ж. на кана за пречистване на вода с филтри, е в резултат на допусната неволна грешка от служителя, отговарящ за приемането и предоставянето на вещите, които лишените от свобода имат право да държат и ползват, при обработването на големия брой молби от лишените от свобода; след констатиране на допусната грешка, каната за пречистване на вода с филтри е иззета от лишения от свобода М. Л. Ж..

По изложените съображения счита, че спрямо ищеца не е извършвана нито пряка, нито непряка дискриминация и настоява за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а това се установава и от представените писмени доказателства, че към процесния период – м. 05-06.2021 г., ищецът изтърпява в Затвора – Варна наложено му с влязла в сила присъда наказание по чл. 37, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК „доживотен затвор без замяна“.

От справка рег. №23/18/28.07.2021 г., изготвена от началник сектор „НОД“ на Затвора – Варна, се установява, че ищецът е започнал д а т ъ р п и наложеното му наказание от 01.02.2004 г., в Затвора – гр. Плевен, като от 08.12.2005 г. Е поставен на специален режим.

На дата 18.01.2018 г. ищецът е преведен в Затвора – гр. Варна, като на 24.01.2018 г. същият е настанен в III-та група, зона със засилен надзор и охрана, в самостоятелно спално помещение. В хода на производстовто в първата инстанция ищецът е преведен в Затвора – Ловеч.

От горната справка е видно още, че на 31.05.2021 г. ищецът е подал молба до началника на Затвора – г р . Варна, с искане да му бъде разрешено да получи кана за пречистване на вода в комплект с филтри. Тъй като исканата вещ не е включена в списъка на разрешените вещи, които лишените от свобода могат да притежават, исканото разрешение не е дадено. В справката е посочено, че въз основа молба на лишения от свобода М. Л. Ж. от дата 07.12.2020 г., на същия е било разрешено да получи филтрираща кана за вода; молбата е уважена поради допускане на неволна грешка от страна на служителя отговарящ за приемането и предоставянето на вещи, които лишените от свобода имат право да държат и ползват. След установяване на допуснатата грешка, вещта е иззета. Със заповед ЛС-04-642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието, е утвърден списък с разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места, лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите. Филтриращата кана за вода не е включена като разрешена вещ в горепосочения списък.

Видно от служебна бележка № 0015486, издадена от Затвора – гр. Варна, на 09.12.2020 год. затворникът М. Л. Ж. е внесъл за ползване кана за филтриране на вода, като върху бележката е налице отбелязване от дата 29.07.2021 г., че със служебна бележка № 17356, поради допусната грешка, вещта е иззета от затворника М. Ж. и е внесена в склад, за съхранение. От представеното обяснение с рег. № 6324/26.07.2021 г. , дадено от инспектор „НОТ“ до началника на Затвора – гр. Варна, на 09.12.2020 г., при приемане на техниката, която лишените от свобода могат да ползват и държат при себе си, служителят представил обяснението, е допуснал грешка, като на лишения от свобода М.Л. Ж. е разрешено получаването на вещ, която не фигурира в списъка на разрешените вещи, утвърден от министъра на правосъдието.

3

В показанията си свидетелят Н.Б. Г., инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора – гр. Варна, заявява, че познава ищеца от 2018 г., когато същият е преведен в Затвора – г р . Варна. Заявява, че спрямо И.Р. не е било осъществявяно дискриминационно отношение или неравностойно третиране от страна на администрацията.

Заявява, че всички лишени от свобода, които изтърпяват наказание в Затвора – гр. Варна се третират по един и същи начин. По отношение на процесната вещ заявява, че получаването на същата е било отказано на ищеца, тъй като т я не фигурира в списъка на разрешените вещи, които лишените от свобода могат да притежават. Сочи, че двама служители от затворническата администрация се занимават стриктно с пропускателния режим на вещите.

Има случаи, при които се допуска внасяне вещи извън списъка, но само след предварително разрешение от началника на затвора. сочи, че на ищеца също е било разрешено внасяне на вещ извън списъка – ортопедичен матрак, който е бил допуснат след одобряване на негова молба и представяне на медицинско предписание. Според свидетеля ищецът не е третиран по-различно от лишения от свобода М. Ж., доколкото на последния е допусната кана за филтриране на вода, а на него не е била. Сочи, че към 04.02.2022 год. лишеният от свобода М . Ж. има филтрираща кана за вода, но същата му е разрешена след представяне на лекарско предписание. Преди изземването на вещта, лишеният от свобода не е имал право да я държи и ползва. Свидетелят посещава спалните помещения на лишените от свобода по няколко пъти седмично, като служителите от надзорно-охранителния състав също извършват многократни проверки при затворниците. Заявява, че допуснатата грешка с предоставянето на филтрираща кана за вода на лишения от свобода М. Ж. е установена след като на ищеца е било отказано предоставяне на такава вещ.