Определение № 271 от 24.05.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. Сливен, 23.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20232200500153 по описа за 2023 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано във връзка с депозирА. на 12.04.2023г. частна жалба от юриск.ПА.йотова - Демир пълномощник на „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД със седалище и адрес на управление, гр.София , ********** против разпореждане № 255/03.04.2023г. по ч.гр.д. № 112/2023г. по описа на РС – Котел, в частта , с която е било отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумите 89.11 – договорна лихва за периода 20.05.2021г. – 18.11.2021г.;

126.01 лв. – мораторна лихва за периода 21.05.2021г. – 28.03.2023г.

В жалбата се посочва, че така постановеното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. При постановяване на разпореждането си съдът не следвало да вземе предвид сключения договор за поръчителство, тъй като той бил ирелевантен към спора. Дали в ГПР следвало да се включи таксата за поръчителство било въпрос, който следвало да се изследва в исковото, а не в заповедното производство. Неправилни били изводите на съда за нищожност на възнаградителната лихва поради противоречие с 1 добрите нрави (заради надвишаването и на трикратния размер на законната лихва). Страните можели да си уговарят лихва по – висока от законната. В ЗПК нямало разпоредба, която да урежда максималния размер на възнаградителната лихва. Възнаградителната лихва била част от ГПР, но в случая следвало да се вземе предвид само договорната лихва, защото само тя била посочена в договора за заем.

Моли се в обжалваните части разпореждането да бъде отменено и за търсените суми да се издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа стрА.:

На 03.04.2023г. пред РС – Котел е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от жалбоподателя „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против А. М. К., ЕГН **********, с адрес гр.Котел, ************ В заявлението било посочено, че вземането на стрА.та произтича от сключен договор за кредит № 4139813/10.05.2021г. заетите суми по който не са били върнати в срок.

Договорът бил сключен между длъжницата и „Изи Асет Менижмънт“ АД.

Освен това на 10.05.2021 г. К. била сключил договор за предоставяне на поръчителство с одобрена от заемодателя фирма – „ Файнешъл България „ ЕООД по силата на който „Файнешъл България“ ЕООД отговаря за всички задължения на К. спрямо заемодателя.

В заявлението било посочено , че се претендират главница в размер на 800.00лв.- по договора за кредит, 89.11лв. – договорна лихва, 126.01лв. – мораторна лихва и законна лихва. Посочените суми са съответни на общия погасителния план изготвен по договора за кредит и договора за поръчителство и включват дължимите сумите по двата договора.

Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение били представени Договор за паричен заем № 4129813/10.05.2021г., Договор за предоставяне на поръчителство 4139813/10.05.2021г., общ погасителен план и тарифа на заемодателя.

От представените документи се установява, че размерът на кредита е бил 800.00 лв., срокът на кредита е бил 27 седмици. Договореният лихвен 2 процент е бил 40.00 %, а годишният процент на разходите е бил 47.36%. По договора за поръчителство кредитополучателят е дължал възнаграждение в размер на514.89лв., платими на ежеседмични вноски заедно с вноските за заема в размер на 19.71лв.

По депозираното заявление било образувано ч.гр.д. № 112/2023г. по описа на РС - Котел. На 03.04.2023г. било постановено обжалваното разпореждане, с което частично било отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 89.11 – договорна лихва за периода 20.05.2021г. – 18.11.2021г.; 126.01 лв. – мораторна лихва за периода 21.05.2021г. – 28.03.2023г.

Обжалваното разпореждане е било съобщено на жалбоподателя на 05.04.2023 г. Същото е било обжалвано на 12.04.2023г. - в едноседмичния законоопределен срок.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обосновА. вероятност за това.

Взаимоотношенията между страните в настоящия казус произтичат от сключен Договор за потребителски кредит и Договор за поръчителство. В разпоредбата на §13 ЗЗП е дадена легалната дефиниция на понятието „ потребител“. „Потребител“ е всяко физически лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършването на търговска или професионална дейност. От тълкуването на тази разпоредба следва, че заемополучателят е „ потребител“ по смисъла на ЗЗП и се ползва от защитата на този закон.

Определението на „ неравноправна клауза“ е дадено в разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В 18 пункта са изброени хипотези на неравноправни отношения.

3

На следващо място следва да се отбележи, че според чл. 146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Разпоредбата на чл. 146 ал. 2 от ЗЗП предвижда, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.

Съдът намира, че по отношение договорените възнаграждения по Договора за поръчителство са налице неравноправни клаузи поради следните съображения:

Искането за издаване заповед за изпълнение се основава на обезпечен с договор за поръчителство сключен между небанкова финансова институция и физическо лице договор за кредит, по който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК .

Според клаузата на чл. 4, ал.1 от представения със заявлението Договор за потребителски кредит потребителят сам избира как да обезпечи кредита си – с двама поръчители, с банкова гаранция или с договор за поръчителство с одобрено от заемодателя дружество поръчител . Това изключва възможността заемателят сам да избере дружество, което да поръчителства кредита по негов избор. Въпросът е предрешен.

Поръчителят и заемодателят действат заедно. Този извод се потвърждава и от факта, че договорът за поръчителство е сключен от същия служител сключил и договора за кредит, както и от факта, че двата договора имат общ погасителен план. В никакъв случай не може да се говори за доброволност при избора на поръчител.

При разглеждане на казуса следва да се съобрази и залегналото в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирА. с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр. 64/ 2007 г./. Според чл. 3 от Директивата „неравноправни клаузи“ са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и 4 следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. В конкретния случай ситуацията е точно такава. Потребителят може да посочи за поръчител дружество, но само ако то е било предварително одобрено от заемодателя, т.е. в случая се установява наличие на клауза, която е съставена предварително и върху съдържанието, на която потребителя не би могъл да влияе.

В тази връзка, макар всеки един от договорите, представени на съда със заявлението по чл.410 ГПК, а именно: договорът за кредит и договорът за поръчителство, формално да представляват самостоятелни договори, при внимателния им А.лиз се установява договорна обвързаност между кредитора и поръчителя. За погасяването на задълженията е изготвен общ погасителен план, по който не може да се установи как точно биха се погасявали задълженията по отделните договори при непълно плащане на вноската.

Дългът по кредитното правоотношение с така уговорените акцесорни плащания следва да се разглеждат като едно цяло, тъй като е видно, че задължението към поръчителя е неделимо от основното задължение по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита.

По отношение приетото от заповедния съд наличие на неравноправна клауза относно некоректно отразен годишен процент на разходите, съдът намира същото за правилно. По смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК – „Общ разход по кредита за потребителя “ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В случая, както посочихме по – горе възнаграждението по договора за кредит и това по договора за поръчителство са свързани неразривно.

5

Погасителният план е разработен по начин, който предвижда едновременното заплащане на задълженията по двата договора за всяка погасителна вноска.

Налага се изводът, че разходът „възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство“ е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при подписването му, т.е. това възнаграждение представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на §1,т.1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в „ГДП“ по процесния договор за кредит. Освен това от двата договора - договора за кредит и договора за поръчителство е видно, че са сключени на една и съща дата/ 10.05.2021г./ и са с два последователни номера. За заемодател и поръчител е подписано едно и също физическо лице – представител на заемодателя и поръчителя, което отново сочи, че условията по договора за поръчителство са били абсолютно ясни на заемодателя и кредитополучателят не е можел да им влияе по никакъв начин. Така размерът на ГПР посочен в договора за заем е очевидно различен (занижен в ДЗ) от действителния си размер.

По този начин договорът за кредит се явява нищожен на основание чл.

22 от ЗПК ( била е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК), поради което и предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК в полза на заявителя следва да се присъди единствено главницата без лихва и други разходи.

За пълнота следва да се отбележи, че заповедният съд преценя всички предоставени му доказателства, а не само заявеното в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая не е възможно да се вземе предвид частично съдържанието в договора за заем, договора за поръчителство и погасителния план, а други техни части да не се ценят от съда. Наличието на неравноправни клаузи е очевадно и съдът следва да съобрази акта си с това.

Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на първоинстанционния съд, частната жалба следва да се остави без уважение.

С оглед на изложеното, съдът

6

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД със седалище и адрес на управление, гр.София , ********** против разпореждане № 255/03.04.2023г. по ч.гр.д. № 112/2023г. по описа на РС – Котел.