Разпореждане № 1492 от 13.05.2025, Районен съд - Несебър

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1492 гр. Несебър, 13.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Частно гражданско дело № 20252150100574 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Производството е изпратено по подсъдност с писмо вх. № 4190/29.04.2025 г. на Районен съд - Плевен и е образувано по подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, пояснено с молба вх. № 4509/09.05.2025 г., срещу З. З. Л., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ***, с посочен в заявлението адрес в ***, за следните суми: 804,35 лева – месечни такси и потребление за предоставени услуги 359***, 359***, 101001241616, 201001241615, 201002902136, 359***, 359*** по договори с партидни номера М6078304 и М6084574 за периода 09.06.2022 г. – 22.12.2022 г.; 73,94 лева – такса за събиране на дължими суми по договори с партидни номера М6078304 и М6084574 за периода 09.09.2022 г. – 22.10.2022 г.; 3002,16 лева – сбор от задължения по договори за продажба на изплащане от 28.06.2022 г., 31.03.2022 г., 19.07.2022 г. и 06.10.2021 г., с които към услуги с номера 359***, 201002902136, 359***, 359*** са закупени устройства Handset Apple iPhone 12 64GB Blu+Adapte, TV Samsung UE-43AU8072, Handset XIAOMI Redmi Note 11 4/64 Gray+ и Handset XIAOMI Mi11 Lite 5G 6/128Gree+HFTT, за периода 09.06.2022 г. – 22.01.2023 г.; 1461,96 лева – неустойка за неизпълнение на договори с партидни номера М6078304 и М6084574, формирана, както следва:

452,37 лева – сбор от неустойки в размер на три стандартни месечни такси без ДДС за услуги 359***, 359***, 101001241616, 201001241615, 201002902136, 359***, 359***; 805,59 лева – сбор от неустойки, представляващи отстъпка от цената на месечна абонаментна такса и устройство за услуги 359***, 359***, 201001241615, 359***, 201002902136, 359***, 359***; 200 лева – неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа за услуги 101001241616 /WiFi Router/ и 201001241615 /цифров приемник/; 4 лева – обезщетение за обработка на просрочени задължения по договори с партидни номера М6078304 и М6084574; ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 28.03.2025 г. до окончателното плащане; 1201,12 лева – мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, 1 представляваща първи ден забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 195,74 лева – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 13.08.2022 г. – 14.03.2025 г.; 17,55 лева – мораторна лихва върху таксите за събиране на дължими суми за периода 02.11.2022 г. – 14.03.2025 г.; 659,53 лева – мораторна лихва върху вземанията по договорите за продажба на изплащане за периода 13.08.2022 г. – 14.03.2025 г.; 102,85 лева – мораторна лихва върху неустойките в размер на 3 абонаментни такси за периода 13.08.2022 г. – 14.03.2025 г.; 182,63 лева – мораторна лихва върху неустойките за отстъпки от цената на абонаментни такси и устройство за периода 13.08.2022 г. – 14.03.2025 г.; 41,78 лева – мораторна лихва върху неустойката за невърнато оборудване за периода 21.02.2023 г. – 14.03.2025 г.;

1,04 лева – мораторна лихва върху обезщетението за обработка на просрочени задължения за периода 16.08.2022 г. – 14.03.2025 г.; както и сумата от 280,87 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 150 лева юрисконсултско възнаграждение и 130,87 лева – държавна такса.

Съдът, като разгледа подаденото заявление, прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането в частта относно претендираните абонаментни такси и ползвани услуги, ведно с начислената върху тях лихва за забава върху главницата от 804,35 лева в размер на 195,74 лева за периода от 13.08.2022 г. – 14.03.2025 г., в частта относно претендираното вземане по договорите за продажба на изплащане, ведно с начислената върху него лихва за забава върху главницата от 3002,16 лева в размер на 659,53 лева за периода от 13.08.2022 г. – 14.03.2025 г., както и за претендираните неустойки в размер на три стандартни месечни такси без ДДС за услуги 359***, 359***, 101001241616, 201001241615, 201002902136, 359***, 359*** от 452,37 лева и лихвата за забава върху тях от 102,85 лева за периода 13.08.2022 г. – 14.03.2025 г. Вземанията произтичат от твърдения, че между „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и З.

З. Л. с сключен рамков договор ID на клиент 501086850, системни партидни номера М6078304 и М6084574, по който заявителят предоставял мобилни и интернет услуги, както и устройства на изплащане съгласно договори за продажба на изплащане от 28.06.2022 г., 31.03.2022 г., 19.07.2022 г. и 06.10.2021 г. към услуги с номера 359***, 201002902136, 359***, 359***, а именно - Handset Apple iPhone 12 64GB Blu+Adapte, TV Samsung UE43AU8072, Handset XIAOMI Redmi Note 11 4/64 Gray+ и Handset XIAOMI Mi11 Lite 5G 6/128Gree+HFTT. Твърди се, че длъжникът не е изплащал абонаментни такси и стойността на потребени услуги за период повече от 124 дни, както и вноските по договорите за продажба на изплащане, поради което и на основание чл. 54.12 от ОУ на оператора договорът бил едностранно прекратен от страна на А1 и били начислени неустойки в размер на три стандартни абонаментни такси в стандартен размер без отстъпка за предоставените услуги. За забавата за изплащане на посочените суми се претендира лихва за забава. Изложеното е достатъчно да обоснове основателност на искането за издаване на заповед за изпълнение за посочените вземания.

В останалата част, съдът намира, че искането не следва да бъде 2 уважавано. Претендираните неустойки, както следва: 805,59 лева – сбор от неустойки, представляващи отстъпка от цената на месечна абонаментна такса и устройство за услуги 359***, 359***, 201001241615, 359***, 201002902136, 359***, 359***; и 200 лева – неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа за услуги 101001241616 /WiFi Router/ и 201001241615 /цифров приемник/; се основават на договорни клаузи с наустоечен характер, по отношение на които съдът дължи служебна преценка по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК. Несъмнено в случая се касае до договор, сключен с потребител, доколкото длъжникът е физическо лице и няма данни договорът да касае професионалната му дейност. Предвид това, съдът, съобразявайки договорните клаузи, обосноваващи описаните неустойки, счита същите за неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5, т.

19 от ЗЗП. Уговорената неустойка в размер на отстъпка от цената на месечната абонаментна такса и устройства по договора задължава потребителя по повод неизпълнение на договорните му задължения, довело до едностранно прекратяване от страна на оператора-доставчик и скрепено с неустойка в размер на три стандартни абонаментни такси, да заплати необосновано висока неустойка, чийто размер надвишава размера на действително претърпените от кредитора вреди. Както бе посочено по-горе, пропускът на кредитора да реализира приход по абонаментния договор е надлежно обезпечен с договорна неустойка в размер на три стандартни абонаментни такси, като посочената допълнителна неустойка следва да се приеме като обезщетение за забавеното изпълнение на длъжника по договора и е договорено да се следва на кредитора при отсъствие на насрещна негова престация и по причина, че последният по своя воля е решил да прекрати договора. Посочената неустоечна клауза покрива критериите на чл. 143, ал. 2, т. 3 от ЗЗП, която норма е частен случай на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД – хипотеза на нищожност на договора, поради противоречие с добрите нрави. Изложеното мотивира съда да приеме, че клаузите на чл. 7.1, респ. чл. 7.2, чл. 9.1, чл. 3.5 от сключените между страните по договор ID на клиент 501086850 договори, приложения и анекси, предвиждащи неустойка в размер на дадени отстъпки от цени на абонаментни такси и устройства са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и 3-то от ЗЗД, покривайки критериите по чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП. При формиране на изводите си съдът съобрази и актуалната практика на въззивната инстанция, обективирана в определение № 1833 от 05.08.2022 г. по в.ч.гр.д. № 937/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас; определение № 1875 от 14.07.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1208/2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас и др.

Що се касае до неустойката за невърнато оборудване, следва да се посочи, че съгласно уговорките между страните е предвидено задължение за потребителя, при прекратяване на договора по негова вина, да заплати стойността на невърнатото или върнато в неизправно състояние оборудване, съгласно действащ ценоразпис на оператора, като такава формулировка несъмнено съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. В тежест на потребителя е вменено задължение да заплати стойността на употребявано оборудване на цена като ново и то едностранно определена 3 от кредитора към бъдещ за датата на сключване на договора момент, което поставя потребителя на услугата в невъзможност да прецени икономическите последици от прекратяването на договора и води до неравноправност на страните. Изложеното мотивира съда да приеме, че клаузите на раздел „Отговорност“ - чл. 7.1 , респ. чл. 9.1 от сключените по договор ID на клиент 501086850 между страните договори/приложения, предвиждащи неустойка в размер на стойността на невърнато оборудване, определена съгласно ценова листа на оператора, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и 3-то от ЗЗД, покривайки критериите по чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

Относно таксата за събиране на дължими суми и обезщетението за обработка на просрочени задължения, следва да се има предвид, че същите имат неустоечен характер. На практика с тези клаузи се начисляват допълнителни задължения за потребителя в случай на забава. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, представлява задължение, основано на неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП договорки.

С оглед недължимостта на посочените суми, формиращи част от вземането за неустойки и такси в размер на 1083,53 лева – не се дължат и претендираната лихва за забава върху тях в размер на 243 лева за периода 13.08.2022 г. – 14.03.2025 г.

Що се отнася до претенцията за разноски, то тя следва да бъде уважена единствено до сумата от 144,70 лева, съразмерно на уважената част от заявлението. При определянето и съдът съобрази, че сторените от заявителя разноски по делото възлизат на общ размер от 180,87 лева и включват 130,87 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – полагаемо юрисконсултско възнаграждение. Според чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В чл. 37, ал. 1 от ЗПП е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.

Съгласно чл. 26 от цитираната Наредба за защита по бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 180 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото заповедно производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната със заявлението сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 50 лв.

С оглед изложеното, искането за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено за разликата от 144,70 лв. до пълния претендиран размер от 280,87 лв.