Решение № 14006 от 16.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14006 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110158531 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „А1 Б.“ ЕАД против „БГ Б.П.“ ЕООД, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че разполага с издадена в негова полза, заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 13011/2021 г. по описа на СРС, 172 с-в, съгласно която ответното дружество му дължи заплащането на 75,56 лв. – месечни такси за потребление и използвани услуги по договор № М3851104, дължими за периода 23.03.2018 г. – 22.07.2018 г., както и 314 лв. – неустойка за неизпълнение на договор № М3851104, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземанията, срещу която ответникът възразил. Излага доводи, че ответното дружество е сключило с „А1 Б.“ ЕАД (с предишно наименование – „М.“ ЕАД) договор за използване на мобилни услуги № 503882396, партида № 105096060, ID на договора – М3851104, като за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги били сключвани отделни приложения, представляваща неразделна част от договора.

Твърди, че към процесния договор с Приложение № 1/30.10.2013 г. е активиран тарифен план „Мтел Бизнес линия М“ за номер: **********, с месечна такса от 19,90 лв. без ДДС, както и пакетна услуга – интернет с № 100880127847 и телевизия с № 200880127847, с уговорена промоционална месечна такса от 18,90 лв. на месец. За използването на пакета от услуги на абоната било предоставено оборудване - „Optical Network Terminal“ (ОN P ) устройство и устройство “Set Top Box” (STB) за предоставяната ТВ услуга. На 22.12.2017 г. договорът бил подновен за срок от две години, при уговорена промяна в тарифния план с нов – „Мтел Смарт офис“ и месечна такса от 28 лв. без ДДС. С допълнително приложение към Приложение № 1 за телефонен номер: ********** е била активирана услугата „Екстра – допълнителен пакет мобилен интернет 5 GB на максимална скорост, с месечна такса от 10 лв. без 1

ДДС. Съгласно т. 5.9. от Приложение № 1 към договора, в случай на прекратяване на договора, абонатът бил задължен да върне в изправност предоставеното оборудване, като при неизпълнение на посоченото задължение същият дължал неустойка, съгласно т. 4.2. Ищецът излага доводи, че до месец март 2018 г. абонатът е заплащал цената за използваните услуги, след което е преустановил плащанията, поради което издадените от дружеството фактури в периода от 23.03.2018 г. до 22.07.2018 г., на обща стойност от 75,56 лв., са останали непогасени. Посочил е, че към 28.02.2018 г., абонатът е направил пренос към мрежата на друг мобилен оператор по отношение на мобилен номер: **********, преди изтичане на срока на договора на 22.12.2019 г. Поддържа, че правоотношението е останало в сила за останалите услуги, като впоследствие договорът бил прекратен едностранно от оператора, считано от 05.08.2018 г., на основание т. 54.12. от Общите условия на дружеството, поради забава на плащането на дължимите от потребителя суми с повече от 124 дни. Сочи, че при прекратяване на договора по вина на абоната, същият дължи неустойка за неизпълнение на договорните задължения, представляваща сбор от стандартните месечни такси без отстъпки, считано от датата на прекратяване на договора до изтичането на неговия срок за всеки мобилен номер. Твърди, че ответникът дължи неустойка и за предоставеното оборудване, което след края на договора не било върнато. В тази връзка, сочи че претендираното вземане за неустойка е формирано, както следва: 84 лв. – стойност на три на брой месечни абонаментни такси за мобилен номер **********, всяка от които по 28 лв. на месец; 30 лв. – стойност на три на брой месечни абонаментни такси за мобилен номер ********** на стойност от по 10 лв., представляващи цена за допълнителен пакет интернет на максимална скорост 5 GB, 100 лв. – неустойка за устройство “ONT” и 100 лв. неустойка за устройство “STB”. С оглед подаденото от ответника възражение срещу издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, моли съда да признае установено, че „БГ Б.П.“ ЕООД дължи на „А1 Б.“ ЕАД следните суми: 75,56 лв. – месечни такси за потребление и използвани услуги по договор № М3851104, дължими за периода 23.03.2018 г. – 22.07.2018 г., както и 314 лв. – неустойка за неизпълнение на договор № М3851104, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземанията. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност и недоказаност на предявените искови претенции.

Оспорва основанието и размера на търсените вземания. Оспорва наличието на облигационно отношение с ответника към процесния период. Излага доводи, че срокът на договорното правоотношение е изтекъл на 30.12.2017 г., като съгласно т. 28.5. от общите условия, договорът е станал безсрочен, поради което е подлежал на прекратяване с едномесечно предизвестие, без да се дължи неустойка. Сочи, че поради преноса към друг оператор през месец февруари 2018 г., след посочения период ищцовото дружество не му е предоставяло далекосъобщителни услуги, заплащането на които се претендира с процесните фактури. Излага доводи, че допълнителното приложение към Приложение № 1 от договора, по силата на което е активирана услуга за допълнителен мобилен интернет 5 GB, с месечна такса от 10 лв. без ДДС, не е подписано от представител на „БГ Б.П.“ ЕООД. Поддържа, че не дължи плащането на сумите по издадените от мобилния оператор фактури в периода от 23.03.2018 г. до 22.07.2018 г., доколкото дружеството не е използвало услуги от „А1 Б.“ ЕАД. Сочи, че дружеството е върнало на ищеца предоставеното оборудване, поради което не се дължи неустойка. Оспорва дължимостта на неустойката за прекратяването на договора по отношение на допълнително активираната услуга за мобилен интернет 5 GB, с 2 месечна такса от 10 лв. Сочи, че услугата не е заявена от представител на дружеството, релевира възражение за нищожност на посочената неустойка, доколкото същата накърнявала добрите нрави с оглед необосновано високия й размер, който бил равен по размер на цената за допълнителната услуга. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

С молба от 28.02.2023 г. ищецът е взел становище по отговора на исковата молба. Счита, че дори да бъде установено, че приложението относно заявената допълнителна услуга за мобилен интернет не е подписано от представител на дружеството, то следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 301 ТЗ, като отбелязва извършените от ответника плащания в периода от месец декември 2017 г. до месец февруари 2018 г. относно допълнителната услуга. Потвърждава, че считано от 28.02.2018 г. е бил направен пренос на услугите за мобилен номер ********** към друг мобилен оператор, като поддържа, че по отношение на останалите услуги договорът не е бил прекратен. Излага доводи, че през процесния период е бил активен единствено пакетът от услуги интернет с № 100880127847 и телевизия с № 200880127847, активирани с Приложение № 1 от 30.10.2013 г. Поддържа, че ответникът дължи заплащането на претендираните неустойки.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

От изложените фактически твърдения, следва че в доказателствената тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с параметрите, посочени в исковата молба, изправност на ищеца по договора – предоставянето на услугите, предвидени в договора в полза на потребителя, стойността на изискуемите и непогасени от ответника вземания, както и основанията за прекратяване на договора.

При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания, представляващи месечни абонаментни такси за доставени от ищеца услуги, респективно правоизключващите отговорността му факти.

Ищецът твърди, че ответното дружество му дължи сумата от 75,56 лв., представляваща сбор от дължимите месечни абонаментни такси за потребление и използвани услуги за интернет и телевизия по процесния договор, дължими за периода 23.03.2018 г. – 22.07.2018 г.

Не е спорно в отношенията между страните, че помежду им е бил сключен договор за мобилни услуги № 503882396 от 30.10.2013 г., ведно с Приложение № 1 – „Условия за ползване на тарифни планове „Мтел Бизнес линия XS/S/M/L/XL”, договор № M3851104/30.10.2013 г., ведно с Приложение № 1– „Условия за ползване на комплексна услуга (пакет) – Високоскоростен неограничен интернет, цифрова телевизия и фиксирана телефонна услуга „Домашен телефон“, както и обстоятелството относно извършен пренос на услугите за мобилен номер: ********** към друг мобилен оператор, считано от 28.02.2018 г.

От заключението на вещото лице по допусната и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл.

202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че за ответното дружество при ищеца е открита партида № 105096060, като към 25.01.2024 г. задълженията на 3 ответника по договор № M3851104/30.10.2013 г. възлизат на 289,56 лв. Вещото лице е посочило, че при извършена справка при мобилния оператор се установява, че услуга № 100880127847 – интернет, с уговорена месечна абонаментна такса от 12,95 лв. на месец, както и услуга № 200880127847 – телевизия, с месечна абонаментна такса от 7,62 лв., съгласно сключен договор от 01.12.2011 г., са прекратени на 05.08.2018 г.

Съгласно заключението на вещото лице услугите с № 100880127847 и № 200880127847 са били ограничени автоматично, по зададен в билинговата система алгоритъм, поради забавено плащане в периода от 05.02.2018 г. до 29.05.2018 г., след което е последвало изпращането на четири на брой предупредителни съобщения.

Вещото лице е посочило, че услугите са били временно спрени поради неплащане на 07.03.2018 г., като на 05.08.2018 г. са били прекратени автоматично. В експертизата е посочено, че от системата на оператора е извлечена информация за предоставени устройства на клиента – „СетТопБокс“ със сериен № stb 25020080.

По делото са приети като писмени доказателства фактура №

0371574316/27.04.2018 г., на стойност от 18,90 лв., с период на фактуриране 23.03.2018 г. – 22.04.2018 г.; фактура № 0373340457/30.05.2018 г., на стойност от 29,54 лв., с период на фактуриране 23.04.2018 г. – 22.05.2018 г.; фактура № 0374943331/26.06..2018 г., на стойност от 18,90 лв., с период на фактуриране 23.05.2018 г. – 22.06.2018 г.; фактура № 0376555891/26.07.2018 г., на стойност от 18,90 лв., с период на фактуриране 23.06.2018 г. – 22.07.2018 г. Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че процесните фактури не са били заплатени от дружеството.

От заключението на вещото лице по допусната и изслушана в настоящото производство комплексна съдебно-счетоводна и икономическа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява за периода от 23.03.2018 г. до 22.07.2018 г. мобилният оператор е издал фактури за общо начислени такса интернет и Мтел ТВ, на стойност от 64,62 лв. с ДДС.

Като писмено доказателство по делото са приети Общи условия за взаимоотношенията между „А1 Б.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 Б.“ ЕАД по стандартни GSM, UMTS и LTE. Съгласно т. 28.5 от Общите условия, сключените договори за услуги, в които е определен срок за предоставяне на услугите, могат да бъдат продължени само с изрично писмено съгласие на абоната/потребителя относно условията за продължаване, като при липса на такова съгласие след изтичане на срока на договора той се преобразува в безсрочен.