Решение № 12762 от 26.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12762 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110146380 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „***** срещу М. П. М., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 2527,33 лв.

(1292,20 евро), представляваща изплатено обезщетение за нанесени щети на л. а. „****“, рег.

№ ****** вследствие на ПТП от 01.10.2021 г., реализирано по вина на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.09.2025 г. до окончателното и изплащане.

Ищецът „***** твърди, че с полица № 440121213080398 е сключило договор за застраховка „Каско +“ на л. а. „****“, рег. № *****; че на 01.10.2021 г. – в срока на застрахователно покритие на имуществената застраховка, в ***** М. П. М., поради недостатъчен контрол на управлявана от него каруца реализирал ПТП, при което увредил паркираното МПС „****“, рег. № *****. Излагат се твърдения, че местопроизшествието е било посетено от органите на МВР, като е бил съставен протокол за ПТП № 1776045/01.10.2021 г., а на ответника бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Ищецът твърди, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие била заведена пред него щета № 44012132129243 за причинените на застрахованото МПС вреди, които били оценени на 2460,49 лв., която сума била изплатена на 17.01.2022 г. на автосервиза, където бил ремонтиран застрахованият автомобил. Предвид естеството на причинените увреждания, придвижването на автомобила на собствен ход не било безопасно, поради което същият бил репатриран с пътна помощ на УИС на СБА, за което застрахователят изплатил сума в размер на 51,84 лв. на 17.11.2021 г. По образуваната щета „***** е изпратило регресна покана на ответника за възстановяване на сумата от 2527,33 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разходи по обработка на щетата. Поради липса на доброволно плащане от страна на ответника, ищецът претендира посочената сума в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. П. М. не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз 1 основа на закона, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В съдебно заседание на 25.06.2026 г. процесуалният представител на ищеца е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.

В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК; уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК; не се явява и не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, за което е редовно призован, и не е направил искане да се разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният осъдителен иск следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2025 г. до окончателното плащане.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в производството в общ размер на 376,25 евро, от които:

51,69 евро – платена държавна такса, и 324,56 евро – разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „***** ЕИК ***** на основание чл. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата 1292,20 евро, представляваща изплатено обезщетение за нанесени щети на л. а. „****“, рег. № ****** вследствие на ПТП от 01.10.2021 г., реализирано по вина на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.09.2025 г., до окончателно изплащане на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 376,25 евро, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2