Решение № 6425 от 17.10.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 17.10.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д.

№ 11668 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът

Й.С.С. твърди, че на 28.02.2017 г. пострадал при ПТП, което било виновно и противоправно причинено от застрахован при ответното застрахователно дружество „Л.И.“ АД водач. В исковата молба се твърди също, че вследствие на транспортното произшествие пострадалият ищец претърпял подробно описаните неимуществени и имуществени вреди. Отправил извънсъдебна претенция пред застрахователя, но последвал отказ от З. „Л.И.“ АД да му определи и изплати обезщетение. Съобразно с изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника З. „Л.И.“ АД да му заплати следните суми: сума в размер на 350 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 28.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 28.02.2017 г. до окончателното изплащане; както и сума в размер на 2442.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, сторени вследствие на горното ПТП, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2017 г. до окончателното изплащане.

Претендира присъждане на разноски за адвокатска защита, осъществена безплатно по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ответникът З. „Л.И.“ АД поддържа, че исковете са недопустими, тъй като не било налице отказ да се определи и заплати обезщетение. По същество оспорва исковете по основание размер.

Оспорва механизма на ПТП, като излага твърдения, че водачът на лек автомобил „Опел“ „Вектра“, при когото пострадалият ищец се е возел като пътник, е управлявал автомобила с несъобразена скорост. Водачът С.Ю., според ответника, е бездействал, като не е спрял или поне намалил скоростта пред видимото препятствие, каквото бил товарният автомобил марка „Скания“, което означавало, че е нарушил задълженията си по ЗДвП. Оспорва вината на водача на товарната композиция – Д.Н.М.. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, за когото поддържа, че в нарушение на чл.

137а ЗДвП е бил без поставен предпазен колан. Оспорва неимуществените вреди като вид, интензитет, размер, както и причинната им зависимост с настъпилото ПТП на 28.02.2017 г. Оспорва и акцесорните претенции за законна лихва.

Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Третото лице помагач - Д.Н.М., конституиран на страната на ответника, не е взел становище по исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица № 532 от 28.02.2017 г. и

Протокол за оглед на местопроизшествие от 28.02.2017 г. по ДП № 49/2017 г. по описа на РУП – Девня, се установява, че на 28.02.2017 г. след 15.00 часа на главен път I – 2, свързващ населените места гр.Варна и гр. Девня, е настъпило пътнотранспортно произшествие на „Т- образно“ кръстовище с отклонението му в посока гр.Суворово. Участниците в ПТП били следните:

1. ППС с рег. №********, марка „Скания“, модел“ Р144L460 с водач Д. Н.М., и участник 2 – ППС марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ********, управлявано от С.Х.Ю..

Сред отразените в протокола пострадали лица е изписано и името на ищеца Й.С.С., който бил пътник в лекия автомобил „Опел“.

Механизма на ПТП се установява от изслушаните по делото съдебна – автотехническа / САТЕ/ и комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза / КСМАТЕ/. Заключението на САТЕ, което е неоспорено от страните и съдът кредитира, като обективно, компетентно и пълно, установява, че ПТП е настъпило на главен път I – 2, свързващ населените места гр.Варна и гр. Девня на прав пътен участък в кръстовището с отклонение за гр. Суворово ( както е посочено в Протокола за оглед – „Т–образно“ кръстовище ). Пътят бил двупосочен като във всяка лента се осъществявало движението за всяка от посоките. Лекият автомобил „Опел“ се движел направо в лявата пътна лента по посоката си на движение от гр. Варна към гр. Девня със скорост от около 60 км/ч, а товарният автомобил „Скания“ идвал от гр. Девня към гр. Варна, като в кръстовището с отбивката за гр. Суворово започнал да извършва маневра „ляв завой“ , навлизайки в пътната лента за насрещно движение – т.е. в лентата, в която се движел лекият автомобил „Опел“. Скоростта на движение на товарния автомобил била около 15 км/ч. Водачът на лекия автомобил не задействал аварийно спирачната система на управлявания от него автомобил ( няма оставени спирачни следи ) и последвал удар в завиващия на ляво товарен автомобил. Автомобилът се ударил с предната си част челно и преобладаващо в дясно, като за товарната композиция ударът бил страничен в зоната пред тройката колела на полуремаркето.

Предната част на лекия автомобил „Опел“ навлязла под полуремаркето. От техническа гледна точка според вещото лице автоексперт, моментът на предприемане на маневрата „ляв завой“ от водача на товарния автомобил „Скания“ не е бил съобразен с движещия се срещу него лек автомобил „Опел“. И двамата водачи са имали добра видимост един към друг – повече от 200 метра, което означава, че за водача на лекият автомобил товарната композиция също е била видима във всички моменти преди да започне да завива. САТЕ заключава, че причина за ПТП са субективните действия на водача на товарния автомобил с органите за управление, като е предприел изпълнение на маневра „ляв завой“ в момент, в който от пътната лента за насрещно движение е приближавал лекият автомобил „Опел“, като е навлязъл в опасната му зона на спиране. Ударът за водача на лекия автомобил е бил непредотвратим при скорост от 60 км/ч. Този механизъм се установява и от изслушаната КСМАТЕ, която също не е оспорена от страните и съдът възприема като безпристрастно изготвена, компетентна и пълна.

Според заключението на КСМАТЕ лекият автомобил „Опел“ бил заводски оборудван с предпазни колани за всички места на пътниците, включително и на задните седалки. В медицинската си част експертизата установява, че при ищеца липсата на значими травми и увреждания на гръдно – коремни органи и опорно – двигателен апарат ( долни крайници, таз, гръбначен стълб ), означавало, че е бил с поставен предпазен колан, тъй като употребата на същия би намалила инерционните сили, които са действали върху тялото на пътника. Травмата в дясната слепоочно – теменна област на главата била настъпила вероятно от удар в дясната страничната колона и можело да се получи и при поставен предпазен колан.

За установяване на претърпените от ищеца Й.С. болки и страдания, вследствие на горе установеното ПТП е изслушана съдебно – медицинска експертиза / СМЕ/, която също не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективна, компетентна и пълно изготвена.

Пострадалият е претърпял следните травматични увреждания: мозъчна контузия.

Фрактура на черепа в дясно слепоочно – теменно с хлътване на фрагментите ( импресионна фрактура) и разкъсване на твърдата мозъчна обвивка с изтичане на гръбначно – мозъчна течност ( ликвор). Фрактура на десния мастиоден израстък на слепоочната кост на черепа. Кръвоизлив в меките мозъчни обвивки. Изкълчване на лявата ключично – гръдна става. Контузия на гръдния кош. Изброените увреждания според СМЕ стоят в пряка причинна връзка с ПТП от 28.02.2017 г. Черепно мозъчната травма по медико – биологичната си характеристика представлявала „разстройство на здравето временно опасно за живота“; изкълчването на лявата ключично – гръдна става предизвикало трайно ограничение на движенията в лявата раменна става за повече от 30 дни. Контузията на гръдния кош е предизвикала болки и страдания за срок до 15-20 дни. Ищецът бил опериран два пъти – първата оперативна интервенция е извършена по спешност и е проведено 9- дневно болнично лечение, когато на ищеца е направена дясностранна трепанация на черепните кости, отстраняване на костните фрагменти и репозиция, пластика на разкъсаната твърда мозъчна обвивка. За периода 10.04. – 13.04.2017 г. било проведено второ лечение в Клиниката по неврохирургия при МБАЛ „Света Анна“ Ад –

Варна, където на Й.С. е направено пластично хирургично възстановяване на следоперативния черепен дефект в дясната слепоочна област с титаниева мрежа. След извършен личен преглед на пострадалия вещото лице медик по СМЕ установява, че и към настоящия момент ищецът имал оплаквания, които се квалифицирали като следтравмена церебрастения, която можело да отшуми до 2-3 години и се влияе неблагоприятно от физически и психически натоварвания и неблагоприятни климатични условия. Установявал се и оперативен белег в дясна челно – слепоочна област с дъговидна форма ( тип въпросителен знак). Налична била и деформация на лявата ключица – изпъкналост в областта на гръдно – ключичната става. Движенията на лявата раменна става били свободни и в пълен обем. Ищецът имал тремор на клепачите. За разходите за лечение, претендирани за репариране в настоящото производство в размер на 2442.00 лева, СМЕ дава заключение са били необходимо сторени и закономерни, тъй като при извършената краниопластика ( пластично закриване на черепния дефект след първата операция) е използвана титаниева мрежа и винтове, които не се покривали от НЗОК.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели по делегация. Приобщен към доказателствения материал по настоящото производство е Протокол от 15.06.2018 г., изготвен в о.с.з. по ч.гр.д.№ 7155 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, XXXI състав, видно от който, свидетелите М.Й.А.– майка на ищеца, и Ж.С.Й., еднопосочно установяват, че ищеца Й.С. е търпял интензивни болки; не можел на първо време след катастрофата да се обслужва сам. Към момента на разпита им, пострадалия търпял също болки – боляла го глава, гадело му се.

Затворил се; не можел да работи, а имал две деца, които трябвало да издържа; продължавал да пие лекарства; не можел да стои на слънце и на студ. Настоящият състав на съда приема тези показания за достоверни – същите са лични, непосредствени и не противоречат на останалия, събран по делото доказателствен материал, включително и след преценка на показанията на М.А.по реда на чл. 172 ГПК.

Представени са и са прието множество медицински документи, които съдът не обсъжда отделно, тъй като с тях са работили вещите лица. Единствено следва да се посочат, като установяващи имуществените вреди в размер на 2442.00 лева два писмени документа – Фактура с № ********** от 12.04.2017 г., издадена от МБАЛ „Света Анна“ АД – Варна с получател Й.С.С., в която е отразено, че сумата от 2442.00 лева е заплатена в брой. В тази връзка фактът на плащането й се доказва от фискален бон на л. 100 от делото.

Експертно Решение №1874/084 от 10.05.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св.Марина – Варна“ ЕАД, установява, че ищецът е с трайно намалена работоспособност, като му е определен процент в размер на 54%, за период от една година – до 01.05.2019 г.

Справка от Информационен масив към

Гаранционен фонд установява, че за товарна композиция с рег. № на влекача******** към датата на ПТП – 28.02.2017 г. е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с полица № BG /22/116002138742 със срок на действие от 09.08.2016 г. до 09.08.2017 г., сключена с ответното застрахователно дружество З. „Л.И.“ АД.

Молба – претенция до застрахователя от пострадалия с вх. №

6491 от дата 08.06.2017 г., установява, че ищецът е заявил извънсъдебно претенцията в изпълнение на вменените му задължения по сега действащия КЗ / в сила от 01.01.2016 г./ От своя страна документ на л. 123 от делото с изх.№ 9597 от 27.09.2017 г., изходящ от З. „Л.И.“ АД установява, че ответникът е отказал да изплати обезщетение на ищцовата страна, тъй като искането за обезвреда било неоснователно и недоказано. Видно е, следователно, че са изпълнени изискванията на нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател. Сочената разпоредба изисква увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Ето защо исковете са допустими, а възражението на ответника е неоснователно.

Разпечатката съдържа 35 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f479b243-8218-4021-a070-c9cd13eade9c