Определение № 3505 от 12.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3505 гр. София, 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Албена Ботева

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно частно гражданско дело № 20261100500415 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 420, ал. 3 ГПК.

Образувано е по две частни жалби: частна жалба с вх. № 400696/05.12.2025 г., подадена от „ДЕБЪР СОЛАР“ ЕАД и „СОЛАР РЕЙНБОУ“ ЕООД и частна жалба с вх.

№ 400703/05.12.2025 г., подадена от „АБИЛИКО“ АД, „АБИЛИКО БИЛДИНГ“ ЕАД, „БЪЛГАРИЯ 2009“ ЕООД и Н.С.Б..

И с двете частни жалби, длъжниците в заповедното производство обжалват определение № 46793/11.11.2025 г. по ч.гр.д. № 22505/2025 г. по описа на СРС, 156 състав, с което са оставени без уважение молбите от 05.11.2025 г. за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 2177/2025 г., което е присъединено към изпълнително дело № 2138/2025 г. по описа на ЧСИ, с рег. № 860 о КЧСИ, с район на действие СГС, на основание чл. 420 ГПК.

Жалбоподателите считат, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, както и че са налице основания за спиране на изпълнението по издадената Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Излагат съображения, че основанията за спиране на изпълнението по чл. 432 ГПК не са лимитативно изброени, тъй като в т. 7 от разпоредбата изрично е уредено препращане към други текстове н същия и в други закони. Сочат, че предвидената в чл. 420 ГПК защита на длъжника срещу заповедта касае материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение (липсата на съществуващо задължение на длъжника към взискателя, т.е. годно изпълнително основание) като урежда възможността да се спре предварителното изпълнение, осъществявано въз основа на невлязлото в сила изпълнително основание. Сочат, че в хипотезата на чл. 420, ал. 2 ГПК, спирането зависи от преценката на съда.

Жалбоподателите считат, че СРС не е извършил правилна преценка досежно дължимостта на претендираното вземане. На първо място, срещу Заповедта по чл. 417 ГПК било подадено възражение, поради което вземанията не били установени със сила на пресъдено нещо. Освен това, били представени достатъчно убедителни писмени доказателства, че към подаване на заявлението по чл. 417 ГПК не е настъпила изискуемостта на вземанията, а именно: Решение на УС на Банката от 14.01.2025 г., с което бил удължен срока на договора и бил определен нов падеж – 31.08.2025 г. и Изявление за прихващане от 13.08.2025 г.

Жалбоподателите сочат, че СРС неправилно е приел, че Банката има право едностранно да изменя условията, уговорени в договора за кредитна линия. Излагат 1 съображения, че срокът за изпълнение на задължението следва да се счита удължен със самото приемане на Решение на УС на Банката от 14.01.2025 г. и към датата на подаване на заявлението новият падеж - 13.08.2025 г., не бил настъпил. С оглед на това, не били налице изискуеми задължения по процесния договор.

Жалбоподателите излагат съображения и че е налице прихващане от длъжника „АБИЛИКО“ АД с което е налице погасяване на насрещни вземания до размера на помалкото от тях.

Предвид изложеното, жалбоподателите молят, обжалваното определение да бъде отменено и да бъде спряно изпълнението по изпълнително дело № 2138/2025 г. по описа на ЧСИ с рег. № 860 от КЧСИ.

Ответникът по частните жалби – „ИНВЕСТБАНК“ АД счита, че частните жалби са неоснователни и моли, да бъдат оставени без уважение. Излага съображения, че крайният срок за издължаване на кредита е 26.07.2024 г. и този срок е настъпил. В случая, изобщо не се касаело за настъпила предсрочна изискуемост на задълженията, а за настъпил краен срок по договора. Сочи, че по делото няма подписан Анекс за продължаване на срока на договора, а с въпросното решение на УС не настъпва автоматично продължаване на срока. Оспорва наличието на твърдяното прихващане, тъй като липсвали насрещни задължения към „АБИЛИКО“ АД. Моли, частните жалби да бъдат оставени без уважение.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частните жалби са подадени в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно изричната разпоредбата на чл. 420, ал. 3 ГПК и от лица, които имат право и интерес от обжалването. Поради изложеното, частните жалби са процесуално допустими. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни.

Основания за спиране на принудителното изпълнение по чл. 420 ГПК са разделени в две групи: основания за спиране по силата на закона и основания за спиране по разпореждане на съда.

Изпълнението по силата на закона се спира в два случая: 1. Когато е подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК – запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея; 2. Когато в случаите по чл. 417, т. 1 – 9 ГПК, длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.

180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.

В настоящия случай, не е издадена Заповед въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК (запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед. Не е представено и надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.

180 и 181 ЗЗД. Съобразно константната съдебна практика наличието на залог или ипотека, учредена като обезпечение на договор за кредит, не представлява обезпечение по смисъла на чл. 180 ЗЗД и чл. 181 ЗЗД, тъй като чл. 420, ал. 1 ГПК изисква представяне на обезпечение, различно от това, което е дадено на кредитора при сключването на договора (определение № 453 от 25.06.2010 г. по ч. т. д. № 478/2010 г., ІІ т.о.; определение № 375 от 18.07.2011 г. по ч. гр. д. № 340/2011 г., ІІІ г.о., и определение № 14 от 06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 685/2010 г., ІV г.о.).

С оглед на това, не е налице основание за спиране на принудителното изпълнение по силата на закона.

Съгласно чл. 420, ал. 2 ГПК, незабавното изпълнение може да се спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

Хипотезите, предвидените в т. 2 и т. 3 на чл. 420, ал. 2 ГПК не са налице, тъй като не се касае за договор, сключен с потребител. Липсват такива твърдения в заповедното производство и в частните жалби. Така или иначе, макар и един от 2 субектите по процесната сделка да е физическо лице – Н.С.Б. (солидарен длъжник), то последната няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като се касае за сделка, която касае предоставянето на парични средства на търговци, т.е. такава по занятие и за обезпечаването на средства за търговска дейност, поради което същата не се ползва с потребителска защита.

Така единствената мислима хипотеза, при която в настоящия случай може да се допусне спиране на изпълнението е тази, предвидена в чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК, а именно ако са налице писмени доказателства, че вземането не се дължи. В случая, сочените от жалбоподателите писмени доказателства са Решение на УС на Банката от 14.01.2025 г., с което бил удължен срока на договора и бил определен нов падеж – 31.08.2025 г. и Изявление за прихващане от 13.08.2025 г.

На първо място, удостоверяване и на изискуемостта на вземането е предпоставка за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК - чл. 418, ал. 2 ГПК. Липсата на данни за такава е основание за отмяна на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение. Доколкото не е подадена жалба по чл. 419 ГПК, то въпросът дали вземането е било изискуемо или не към момента на подаване на заявлението и издаване на заповедта, е ирелеванте0н. Същевременно, по твърденията на длъжниците, падежът е настъпил към момента на постановяване на определението на СРС. Ето защо, дори и да се приеме, че ненастъпилата изискуемост би била основание за спиране на изпълнението, то такава към настоящия момент не е налице.

Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателите, че погасяване се установявало от представеното изявление за прихващане. Изявлението за прихващане само по себе си няма погасителен ефект, ако насрещните вземания не са ликвидни, за каквото няма доказателства. Напротив, видно от отговора на частните жалби, то се оспорва от насрещната страна. Поради това от представеното доказателство не се установява недължимост на вземането и за тази сума.

Доводите и възраженията на жалбоподателите са неоснователни. Основанията за спиране на изпълнението по чл. 432 ГПК са приложими в изпълнителното производство и преценката за наличието им е от компетентността на съдебния изпълнител. Преценката на съда по чл. 420, ал. 2 ГПК не е произволна, а е обвързана от предвидените предпоставки, посочени по-горе. На следващо място, не е основание за спиране обстоятелството, че срещу заповедта по чл. 417 ГПК е подадено възражение и че вземанията не са установени със сила на пресъдено нещо. Това изрично е посочено в чл. 420, ал. 1 ГПК: Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1 – 9.

Както беше посочено по-горе, неоснователни са и доводите на жалбоподателите, че са налице убедителни писмени доказателства, че вземането не се дължи.

Предвид липсата на основания за спиране по чл. 420 ГППК обжалваното определение е правилно. Подадените срещу него частни жалби следва да бъдат оставени без уважение.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 400696/05.12.2025 г., подадена от „ДЕБЪР СОЛАР“ ЕАД и „СОЛАР РЕЙНБОУ“ ЕООД срещу определение № 46793/11.11.2025 г. по ч.гр.д. № 22505/2025 г. по описа на СРС, 156 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 400703/05.12.2025 г., подадена от „АБИЛИКО“ АД, „АБИЛИКО БИЛДИНГ“ ЕАД, „БЪЛГАРИЯ 2009“ ЕООД и Н.С.Б., срещу определение № 46793/11.11.2025 г. по ч.гр.д. № 22505/2025 г. по описа на СРС, 156 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4