Разпореждане № 2080 от 04.07.2025, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2080 гр. Разград, 04.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. С.А като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. С.А Частно гражданско дело № 20253330101194 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу М. С. А. с ЕГН **********, адрес: с. **, общ. Разград, обл.

Разград за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 40010362220 от 24.06.2022 г.: неплатена главница в размер на 804.95 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 231.36 лева, дължимо за периода от 10.08.2023 г. до 05.08.2024 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 256 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 288 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 400 лева, начислени на 09.09.2023 г., законна лихва в размер на 138.20 лева, дължима от 05.08.2024 г. датата на предсрочна изискуемост до 26.06.2025 г., както и разноски по делото.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал.

2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че М. С. А. е заплатил на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД общо сума по договора в размер на 1 644,53 лева, както и какви задължения са погасени с тази сума.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 24.06.2022 г. между М. С. А. (кредитополучател) и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД (кредитодател) е сключен Договор за потребителски кредит № 40010362220, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1 200 лв., който е следвало да бъде върнат на 30 месечни погасителни вноски с краен срок за плащане 10.12.2024 г., при уговорени ГЛП 41 % и ГПР 48,91 %. Длъжникът по договора е закупил допълнителни услуги, а именно: „Фаст“ – за получаване на приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“, за която дължи 480 лв. и „Флекси“ – за предоставяне право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента, което му е предоставено за целия срок на ДПК, за която дължи 540 лв.

Съгласно твърдения на заявителя, М. С. А. е направил 13 погасителни вноски, изпаднал е в забава съгласно погасителния план към ДПК, с оглед което съгласно уговореното от страните в OУ към ДПК кредитът е обявен за предсрочно изискуем от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД на 05.08.2024 г. Общо заплатената от длъжника сума за погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит № 40010362220 е в размер на 1 644,53 лева.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С редакцията на ГПК (ДВ. бр. 100/2019 г. ), в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и 1

Директива 2008/48 за осигуряване на минимална процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 от ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 48,91 %. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. В случая, отпуснатият в размер на 1 200 лв. кредит освен със 696,30 лв. договорна лихва, се оскъпява и с 1 020 лв., дължими за уговорени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Закупилият посочените пакети получава услуги, които по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, предмет на споразумението и за които заявителят претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК

Плащанията за допълнителните пакети съставляват още разходи по кредитния договор, без да са включени в неговите клаузи при посочване на процента ГПР, с което е заобикаленана забраната по чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК. Посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, предвид включените в погасителния план суми, относно възнаграждение за закупени допълнителни услуги. След като действително прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК, което води до недействителност на договора на осн. чл. 22 от ЗПК.

Предвид констатираната недействителност на Договор за потребителски кредит № 40010362220 съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото заявителят признава, че са извършени плащания в размер на 1 644,53 лева, която сума надвишава размера на предоставената по договора главница, следва да не се присъждат за плащане както заявената главница, така и акцесорните вземания.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК 175074752 и адрес: гр. София, БУЛ. БЪЛГАРИЯ 49, бл. 53Е, вх. В, за издаване на заповед за изпълнение срещу М. С. А. с ЕГН **********, адрес: с. **, общ. Разград, обл.

Разград за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 40010362220 от 24.06.2022 г.: неплатена главница в размер на 804.95 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 231.36 лева, дължимо за периода от 10.08.2023 г. до 05.08.2024 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 256 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 288 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 400 лева, начислени на 09.09.2023 г., законна лихва в размер на 138.20 лева, дължима от 05.08.2024 г. датата на предсрочна изискуемост до 26.06.2025 г., както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, на заявителя за възможността в 1месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държ. такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3