Решение № 2173 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2173 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110148021 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба, подадена от Бирждан Р. С., ЕГН ********** срещу „НЕЛСЕН-ЧИСТОТА“ ЕООД, ЕИК 123087321, с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за признаване за установено, че ответникът следва да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата в размер на 1 494,55 лева – главница за неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2024 година, и сумата в размер на 2 750,16 лева – главница за обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 28 дни към датата на прекратяване на трудово правната връзка между страните по силата на Заповед 71/20.09.2024 г., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от 23.06.2025 г. до окончателното плащане, за които суми има издадена Заповед по чл. 410 ГПК от 09.07.2025 г. по ч.гр.д. № 37221/2025 г. на 65 състав, СРС.

Ищцовата страна извежда съдебно предявените си материални права, при твърденията, че между страните имало валидно трудово правоотношение по повод на сключен на 07.05.2015 г. Трудов договор № 46, изменен с Допълнително споразумение от 03.10.2022 г. Договорът бил прекратен със Заповед № 71/20.09.2024 г. на ответника по взаимно съгласие на страните, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. В заповедта е посочено, че са налице 28 дни – обезщетение по реда на чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск. Въпреки отбелязването в Заповедта, работодателят не е изплатил въпросното обезщетение. Отбелязва, че това обезщетение е изчислено на 2750,16 лв. по реда на чл. 177 КТ въз основа на среднодневното възнаграждение за август 2024 г. Отделно, същият не платил на ищцовия бивш работник и сумата в размер на 1494,55 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец септември 2024 година. Допълнително релевира, че съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да начисли възнаграждението, дължимо на работника, включително и за последния месец преди прекратяване на трудовото правоотношение, както и че това възнаграждение следва да се изплати в пълен размер, без 1 значение на какво основание е прекратен трудовият договор. На второ място, намира, че е активно легитимиран да търси и дължимо обезщетение по реда на чл. 224, ал. 1 КТ – за неизползван платен годишен отпуск. Навежда, че размерът на това обезщетение се определя на базата на среднодневното брутно трудово възнаграждение на работника за последния календарен месец, през който той е отработил най-малко 10 дни, съгласно чл. 177 КТ и чл. 17 НСОРЗ. То се умножава по броя на неизползваните дни платен отпуск. Обявява, че обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ има компенсаторен характер и цели да обезщети работника за лишаването му от право да ползва полагаема почивка. То е императивно дадено и не подлежи на спестяване като разход от работодателя с оглед начина на прекратяване на трудовия договор, т.е. дължи се винаги. В конкретния случай, видно от заповедта за прекратяване на трудовия договор, в полза на работника има 28 дни неизползван платен годишен отпуск. Отбелязва, че съгласно представените от НАП справки и извършени изчисления, обезщетението се доказва в размер на 2750,16 лева. Най-после претендира и законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане. Моли съда да уважи исковете изцяло и да му присъди разноски.

Ответникът „НЕЛСЕН-ЧИСТОТА“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който лаконично твърди, че оспорва иска, без обаче да въвежда конкретни възражения или оспорване по съществото на спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ – същите по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК:

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е престирал труд при работодателя през периода, за който претендира заплащането на трудово възнаграждение.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ответника е да докаже или факта на ползване на отпуската или положителния факт на плащане на дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение.

По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на претендираните вземания за трудови възнаграждения и обезщетения, каквито твърдения не са въведени от негова страна.

С оглед становището на ответника безспорни между страните се явяват следните обстоятелства: че между страните по делото е имало сключен на 07.05.2015 г. Трудов договор № 46, изменен с Допълнително споразумение от 03.10.2022 г.; че договорът е прекратен със Заповед № 71/20.09.2024 г. на ответника по взаимно съгласие на страните, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. В заповедта е посочено; че са налице 28 дни - неизползван платен годишен отпуск, което не е изплатено на ищеца, както и, че ответникът не е заплатил сумата в размер на 1494,55 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец септември 2024 година.

Горните факти се подкрепят и от данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – Удостоверение от НАП с изх. № 180192504341377/24.09.2025 г.;

2 справка от НАП за осигурителните доходи и служебна бележка за банкова сметка; допълнително споразумение от 03.10.2022 г.; Заповед за прекратяване № 71/20.09.2024 г.; писмо от ИА „Главна инспекция по труда“.

С определение, обективирано в протокол от проведено на 29.01.2026 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил в светлината на чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване всички елементи, включени във фактическите състави на съдебно предявените вземания.

Ответникът не твърди и не доказва да е погасил претендираните вземания чрез плащания, поради което предявените искове по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 221, ал.

1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ се явяват основателни и следва да бъдат изцяло уважени.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. Същият претендира и доказва такива в следния ред: 72,16 лв. – държавна такса за заповедното производство, 500 лв. - за адвокатско възнаграждение въз основа на договор за правна защита и съдействие от 02.10.2025 г., адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лв. – съгласно договор за правна помощ и съдействие от 11.06.20215 г., както и такса за куриерска услуга в размер на 7,38 лв.

Ищецът е доказал разходите си за адвокатски хонорар, както в заповедното, така и в хода на исковото производство, доколкото са ангажирани изискуемите съгласно т. 1 от ТР 6/06.11.2013 г. на ВКС доказателства.

Ето защо сумата в размер на 989,09 лева или 505,71 евро следва да бъде възстановена на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 7 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 97,62 лв. или 49,91 евро.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Б.

Р. С., ЕГН ********** срещу „НЕЛСЕН - ЧИСТОТА“ ЕООД, ЕИК 123087321, положителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, че „НЕЛСЕН - ЧИСТОТА“ ЕООД дължи на Б. Р. С. сумите, както следва: сумата в размер на 764,15 евро – главница за неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2024 година, и сумата в размер на 1 406,13 евро – главница за обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 28 дни към датата на прекратяване на трудово правната връзка между страните по силата на Заповед № 71/20.09.2024 г., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от 23.06.2025 г. до окончателното плащане, за които суми има издадена Заповед по чл. 410 ГПК от 09.07.2025 г. по ч.гр.д. № 37221/2025 г. на 65 състав, СРС.

ОСЪЖДА „НЕЛСЕН - ЧИСТОТА“ ЕООД, ЕИК 123087321, да заплати на Б. Р. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 505,71 евро, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „НЕЛСЕН - ЧИСТОТА“ ЕООД, ЕИК 123087321 на основание чл. 78, ал. 7 ГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от още 49,91 евро – несъбрана 3 държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4