Решение № 583 от 11.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 583 гр. Пловдив, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330110993 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от К. Х. И. с ЕГН:**********, с адрес в гр.

П., ж.к. „Т.“, бл. *, чрез пълномощника му- адв. С. Н. против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от **** С.

К. К. и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.

2, офис 40-46, с която са предявени субективно и кумулативно съединени установителни искове за прогласяване нищожността на сключени между ищеца и всеки от ответниците договори, съответно договор за паричен заем № ****/ **** г., сключен с първия ответник, като нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, и договор за предоставяне на гаранция № ****/ ****г., сключен с втория ответник, като нищожен поради липса на основание, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, като при условията на евентуалност моли за прогласяване нищожността на клаузата на чл.3, ал. 1 от процесния договор предвиждаща задължение за заплащане на възнаграждение за дружеството гарант в размер на 148,20 лева..

В исковата молба се твърди, че на **** г. между страните /ищеца и първия ответник/ бил сключен договор за паричен заем № **** при следните параметри – 400 лева главница, 40% годишен лихвен процент, ГПР в размер на 46,53% за срок от 12 седмици, платима на 6 погасителни вноски в размер на 70,3 лева. Посочена е и общо дължимата от кредитополучателя сума- 421,80 лева.

На основание чл. 4. ал. 1 от договора, ищцата била задължена в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1./ Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.: да 1 работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; като поръчителят подписва договор за поръчителство; 2./ Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя за сумата от 421,80 лв., със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задължението си по настоящия договор; или 3./ Одобрено от Заемодателя Дружество -поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В изпълнение на това задължение на същата дата ищцата била сключила Договор за предоставяне на поръчителство № **** с ответника „Файненшъл България“ ЕООД. По силата на чл. 3. ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, ищцата дължала сума в размер на 148,20 лв., представляваща възнаграждение на дружеството - поръчител за това, че същото ще отговаря солидарно за задълженията на заемателя по Договора за заем. При тези данни ищцата развива съображения, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Счита, че посоченият в ГПР не отговарял на действително приложения, тъй като уговореното възнаграждение за дружеството - поръчител в размер на 148,20 лв. по своята същност представлявало добавък към договорната лихва, т.нар. скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатявал. Поради невключването на възнаграждението за дружеството - поръчител в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, което водило до нищожност на кредитната сделка. Поддържа се още, че Договора за предоставяне на поръчителство е нищожен осн. чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД - поради липса на основание, осн. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД - поради заобикаляне на закона и на осн. чл. 26, aл. 1, предл. 3 ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави. Поради нищожността на кредитната сделка, то липсвало основание за сключването на акцесорния Договор за предоставяне на поръчителство. Последният пък бил сключен само и единствено, за да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като по този начин се целяло оскъпяване на кредита за заемателя и генериране на допълнителна печалба. Договорът за предоставяне па поръчителство бил нищожен поради нарушаване на добрите нрави, тъй като ищцата не получавала никаква престация срещу предвиденото за нея задължение заплащане на възнаграждение на дружеството-поръчител. При наличие на изпълнение от страна на поръчителят, то същият имал право на регресен иск срещу заемателя, независимо от заплатеното му възнаграждение, което се дължи от ищцата, без значение дали поръчителят ща плати дължа на заемодателя или не.

По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на направените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД:

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, със становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че предявените искове са недопустими, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването им. Твърдението на ищеца за недействителност на договора за паричен заем, поради нищожността на клаузата за възнаградителна лихва счита за неоснователно. Твърди, че размера на лихвеният процент по договора за паричен заем е в съответствие с изискванията на Закона за потребителския кредит. При наличието на нормативно установена горна граница на разходите по договорите за потребителски кредит (чл. 19, ал. 4 ЗПК), част от които е лихвеното задължение, съдебната практика приемала за валидна, като непротиворечаща на добрите нрави, уговорката, при която договорната лихва не надвишава двукратния, респ. трикратния размер на законната лихва е неактуална и неприложима. Ищецът по своя инициатива се е обърнал към дружеството за кредитиране. Въз основа на предлаганите от дружеството условия и 2 съобразно изразените от ищеца предпочитания, Дружеството е предоставило на ищеца предложения за кредит (Стандартен европейски формуляр), в които параметрите на съответния кредит са изрично посочени - общ размер на кредита, общата сума, която трябва да се заплати, лихвен процент, годишен процент на разходите, изискваните обезпечения и срока за представяне на избраното от ищеца обезпечение. След като ищецът, предварително запознат със съществените условия на кредита кредита (общ размер на кредита, общата сума, която трябва да се заплати, лихвен процент, годишен процент на разходите, изискваните обезпечения и пр.) е изразил съгласие за сключване на договор, то съгласно практиката на ВКС, това съгласие и последващото подписване на договора следва да се приема, като изразяване на становище по предложените условия, частен случай на индивидуално уговорена клауза. Договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Условията за прилагането на лихвения процент също са записани в договора. Договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 ЗПК. Общата дължима сума, посочена в договора, представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, съобразно разпоредбата на т. 2, § 1 от Допълнителните разпоредби към закона. Годишният процент на разходите по кредита, посочен в договора за паричен заем, отразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит.

Годишният процент на разходите, посочен в договора за паричен заем, е изчислен към момента на сключване на договора за потребителски кредит по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са използвани договорените с потребителя условия, които са отразени и в договора - размер на усвоената сума (чл. 2), броя на усвояванията, размер (чл. 2, т. 2) и брой на погасителни вноски (чл. 2, т. 14) , дата на плащане на всяка вноска (чл.2, т. 5 от договора), обща дължима сума (чл. 2, т. 7). ГПР включва всички разходи по кредита и в процесния случай това е само лихвеното задължение, освен главницата, тъй като това е единственият разход по кредита за кредитополучателят към момента на сключване на договора. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК общата дължима сума и годишният процент на разходите са изчислени към момента на сключване на договорите. Договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за паричен заем. Възнаграждението на дружеството-гарант, което ищецът и дружеството-гарант са уговорили, не е част от заемното правоотношение по Договора за заем и не представлява пряк разход, свързан с кредита. С оглед на гореизложеното, договорът не само формално покрива минимално изискуемите реквизити на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, но посочените параметри са и коректни. При договорения размер на заемна сума и лихвен процент, брой, размер и периодичност на вноските, посоченият в договора ГПР е коректно изчислен. В договора за паричен заем не съществува изискване за сключване на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство; не съществува изискване за сключване на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство с избрано от заемодателя дружество; не е предвидена дължимост на възнаграждение за поръчителство/гаранция; представянето на обезпечение не е въздигнато в условие за отпускане на кредит. Както може да се види от чл. 4, ал. 1 от Договора, Заемателят се е съгласил и задължил в срок до три дни от сключването на договора за паричен заем и получаването на заемната сума да предостави избраното от него обезпечение. Твърденията на ищеца, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е направил оценка на кредитоспособността преди сключването на договора за паричен заем са неверни. Неоснователно е и твърдението, че невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция при формиране на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика, видно и от липсата на каквито и да е било доводи в тази насока.

Моли производството по делото да бъде прекратено или предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на поисканото от 3 ищеца адвокатско възнаграждение.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника „Файненшъл България“ ЕООД:

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявените искове.

Излага съображения за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес у ищеца от воденето му.

Поддържа, че сключеният между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД договор е с характер на двустранен договор - Файненшъл България“ ЕООД предоставя услуга, а потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата. Уговореното между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е насрещната престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит.

Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство/гаранция, като насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за кредит, не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави.

Твърдението на ищеца, че договорът за предоставяне на поръчителство или отделни негови клаузи противоречат или заобикалят разпоредби на Закона за потребителския кредит е напълно неотносимо към този тип договори, поради факта, че разпоредбите на Закона за потребителския кредит и последиците от неспазването им са относими единствено и само за договори за потребителски кредит, каквито договорът за предоставяне на поръчителство/гаранция категорично не е. Процесният договор за предоставяне на гаранция/поръчителство не е потребителски по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Твърденията на ищеца за оскъпяване на договора за паричен заем, за допълнително възнаграждение, за допълнителна печалба за кредитора са несъстоятелни.