Определение № 266 от 20.03.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 266 гр. София, 20.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно наказателно дело № 20231000600312 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. глава Двадесет и втора от НПК.

Образувано е по жалба на адв. С. М. – служебен защитник на осъдения И. К. М., срещу определение от 28.02.2023 г. по н.ч.д. № 636/2023 г. на СГС, НО, 5 състав, с което е оставена без уважение молбата на горното лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, определено му по н.о.х.д. № 1710/2021 г. на СпНС.

В жалбата се изразява недоволство от съдебното произнасяне. Защитата посочва, че осъденият е изтърпял повече от две трети от определеното му наказание, с което е изпълнена първата предпоставка за условното предсрочно освобождаване. Поддържа се, че е налице и втората такава – доказателства за поправяне на осъдения. Счита, че такива са налице най-малкото поради престоя на осъдения в затвора и поради факта, че там той е осъзнал укоримостта на поведението си е и изразил искрено желание за поправяне. Твърди, че съдът е надценил значението на дисциплинарните наказания на осъдения, тъй като налагането им се дължи на субективна преценка на пенитенциарните власти, които често пропускат да отчетат, че лишеният от свобода е и силно уязвима личност. Смята, че ниският остатък от търпимото наказание с нищо не би допринесъл за поправянето на осъдения и би влошил и без това увреденото му здраве.

Отправеното в частната жалба искане към въззивния съд е за отмяна на определението и за постановяване на ново, с което молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения бъде уважена.

Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото, прие следното:

Спазени са процесуалните срокове за обжалване - атакуваното определение е постановено в открито съдебно заседание на 28.02.2023 г., а частната жалба срещу него 1 е входирана в СГС на 02.03.2023 г. Жалбата изхожда от надлежна страна –защитник на осъдено лице, и е срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК. В този смисъл жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество тази жалба е неоснователна.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил фактите предмет на разглеждане в настоящото производство. Конкретиката в тези факти е следната:

И. К. М. изтърпява наказание лишаване от свобода, определено му по н.о.х.д. № 1710/2021 г. на СпНс. По това дело с одобрено от съда споразумение осъденият се е признал за виновен в извършване на престъпление по член 214, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 213а, ал. 3, т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. А“ от НК, като се е съгласил да изтърпи при строг режим наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода.

Определението, с което споразумението е одобрено, е влязло в сила на 28.05.2021г.

Наказанието по горното дело осъденият е започнал да търпи в Затвора в гр. *** на 01.06.2021г.

Със заповед №84/11.02.2022 г. той е назначен за болногледач в СБАЛЛС.

По време на престоя си в Затвора гр. *** осъденият е допуснал две дисциплинарни нарушения, свързани с държане на забранени вещи, заради които със Заповед № 238/20.07.2021г. и със Заповед №240/21.04.2022 е наказан с „лишаване от хранителна пратка за три месеца“ и с „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от седем дни“.

Поведението в затвора е станало причина осъденият да бъде освободен от работата на болногледач.

След преместването му в ЗООТ с четири самостоятелни заповеди осъденият е наказан за четири нови нарушения на реда и дисциплината в затвора, както следва:

- със заповед №292/01.06.2022 г. със „забрана за участие в колективни мероприятия във и извън местата за лишаване от свобода за срок от 3 месеца“ заради нерегламентирани взаимоотношения с друг лишен от свобода, - със заповед №146/04.11.2022г. с „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 5 дни“ заради притежание на неразрешена вещ, -със Заповед №156/15.11.2022г. със „забрана за участие в колективни мероприятия във и извън местата за лишаване от свобода за срок от 3 месеца“ заради притежание на неразрешени вещи и

-със заповед №179/14.12.2022г с „лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца” заради притежание на неразрешени вещи.

По време на престоя си в местата за лишаване от свобода осъденият не е награждаван.

Към 28.02.2023 г. (датата на постановяване на определението на СГС) осъденият е изтърпял, както следва: фактически, ведно със зачитане на предварителен арест – 2 години и 3 дни, от работа 1 месец, или всичко 2 години, 1 месец и 3 дни. Остатъкът за изтърпяване от наказанието при него към същата дата е 4 месеца и 27 дни.

При постъпване в затвора оценката за риска от рецидив при осъдения е била 64 2 точки -в средната зона, при изявени дефицитни зони в областите: настоящо правонарушение, отношение към правонарушението, управление на финансите и доходите и умение за мислене. За времето на престоя на осъдения в затвора стойностите на риска от рецидив са повишени с два пункта /на 66 точки/, а като проблемна зона сред тях е добавена и зоната междуличностни проблеми.

Становището на ИСДВР на ЗОЗТ "Кремиковци" за условно предсрочно освобождаване на осъдения е отрицателно. Посочено е, че по време на престоя в местата за лишаване от свобода осъденият не е изпълнил заложените в първоначалния план на присъдата цели и задачи. Акцентирано е и върху дисциплинарните му наказания и повишената оценка на скрининг риска от рецидив. Поради това е прието, че корекционният процес при осъдения не е завършен и няма основание за условното му предсрочно освобождаване.

По сходни мотиви отрицателно е становището и на началника на Затвора-гр. *** за условното предсрочно освобождаване на осъдения.

При тези факти, които са приети и от състава на градския съд, САС счете, че от правна обжалваното определение е правилно.

Вярно оценени от градския съд са както законните предпоставки за условно предсрочно освобождаване /фактическо изтърпяване на определена част от наказанието и доказателства за поправяне/, така и проявлението им в конкретния случай.

Първоинстанционният съд правилно е заключил, че по отношение на М. е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно освобождаване. По наказателно правен ред той е санкциониран за извършено при условията на рецидив престъпно деяние и към момента на постановяване на обжалваното определение от наказанието лишаване от свобода той фактически е изтърпял повече от две трети.

Вярно СГС е заключил, че втората предпоставка на чл. 70 от НК не е налична, тъй като осъденият не е дал доказателства за поправянето си.

Както е посочено в Постановление № 7/1975г. на Пленума на ВС, преценката за това дали предложеният за условно предсрочно освобождаване осъден е показал примерно поведение следва да се основава на данни за негово съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността и за отношението му към труда.

В преценката си за поправяне на осъдения, чрез изготвени доклади, оценки и справки за индивидуалния план на присъдата, съдът се подпомага от информация, предоставена от служители на затворническата администрация, които пряко са ангажирани с корекционния процес на осъдения. Няма никакво основание да се приеме, както иска защитата, че в конкретния случай дадените от затворническата администрация доклади и наложените спрямо осъдения наказания са субективно повлияни.

По отношение на осъдения М. заключенията на затворническите власти са, че процесът на поправяне и превъзпитаване не е финализиран. Тези заключения не могат да бъдат пренебрегнати, тъй като намират подкрепа в доказателствата, приложени към личното досие на осъдения. Най-значимите доказателства за липса на поправяне у осъдения са дисциплинарните му наказания, които нито са отменени като награда, нито са заличени по последици по реда на член 109 от ЗИНЗС. За не твърде дългия период на престой в затвора тези наказания са общо шест, като пет от тях са за идентично 3 нарушение – държане на забранени вещи. Повтаряемостта и последователността в тези нарушения е твърде значима, за да бъде пренебрегната.

От личното досие на осъдения освен това е видно, че оценката на риска от рецидив при него е завишена от 64 точки на 66 точки и продължава да е в средните стойности, както и при постъпване на лицето в затвора. Сред нито една от дефицитните зони при осъдения не е постигната устойчивост, а напротив - към първоначалните е добавена и зона свързана с междуличностните отношения. На този фон твърдението на осъдения пред първия съд, че „осъзнава вината си“ се преценява като декларативно и лишено от действителна стойност.

Позитивна линия на поведение при осъдения не може да бъде изведена и от негова трудова дейност в затвора – след като е бил назначен като болногледач в СБАЛЛС, той е освободен от тази позиция, поради нарушения на трудовата дисциплина. След това той не е работил.

В личното досие на осъдения не се съдържат заповеди за награди/похвали, от които да би могло да бъде изведена констатация за поведенчески прогрес.

Обремененото съдебно минало на осъдения също е факт и именно то е обусловило квалификация на последното му осъждане като такова извършено при рецидив. Макар в принципен план, предходните осъждания на лицето да нямат самостоятелно значение при решението на съда дали той да бъде предсрочно освободен, в контекста на цялостната преценка дали това освобождаване да се случи, тези осъждания имат своето значение. Това е така, защото след като лицето е било санкционирано многократно преди последното си осъждане, за да бъде условно предсрочно освободено то трябва да е показало отчетливо поправяне и да е представило убедителни доказателства, че не би представлявало риск за ново престъпно поведение при излизането си от затвора.

Тъй като такива доказателства понастоящем липсват, първият съд основателно е счел, че положителният поправителен процес по отношение на осъдения И. К. М. не е напреднал достатъчно и корекционната работа с него не е постигнала в пълнота всички свои цели.

Здравословното състояние на осъдения не е и не може да бъде самостоятелен фактор за неговото освобождаване. Здравословните страдания на осъдения са свързани със заболяване на ставите с дегенеративен характер и датират отпреди постъпването в затвора, като няма данни точно престоят в местата за лишаване от свобода допълнително да ги е влошил. По-голямата част от представените от защитата медицински документи са с дългогодишна давност, а от по-новите е видно, че и в местата за лишаване от свобода спрямо осъдения се полагат медицински грижи.

По изложените съображения, като законосъобразно атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.02.2023 г. по н.ч.д. № 636/2023 г. на СГС, НО, 5 състав, с което е оставена без уважение молбата на И. К. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, определено му по н.о.х.д. № 1710/2021 г. на СпНС.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

За издаване на определението да бъдат уведомени осъденият М., адв. М. и САП.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5