Решение № 795 от 21.05.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 795 гр. Русе, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520101831 по описа за 2025 година за да се произнесе взема предвид:

Производството е с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т.2, т.3 вр. чл. 2, ал. 1, чл. 3, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие.

Подадена е молба по Закона за защита от домашното насилие от С.И.Е. срещу Е.Х.Е., в която се твърди, че молителката и ответника са съпрузи, като брака им бил сключен на 26.10.2011 г. Молителката работела като социален асистент в Австрия при режим: 1 месец работи, 1 месец почива. Твърди, че през 2023 г. ответникът започнал да я обижда с всякакви думи, като не само нея, но и нейната сестра и възрастната й майка. Освен обидните думи, я заплашвал, че ще остане да живее на улицата, че докато е на работа в Австрия ще убие майка й. Освен заплахите, удрял й шамари и я унизявал по всякакъв начин, включително й се подигравал във връзка с работата, която върши в Австрия. Настроил и синът им срещу нея. Скрил всички документи и без нейно знание се разпоредил с ипотечен кредит. Твърди, че през м. януари подал жалба в полицията с обвинение, че е присвоила златни накити и документи. Молителката взела решение да прекрати брака си с ответника и през същия месец подала молба за развод. Ответникът разбрал за делото и й написал да не се връща в дома им. Това наложило в края на м. февруари, 1 когато молителката се прибрала от Австрия, да отиде да спи при майка си. На 28.02.2025г. молителят й се обадил по телефона и се интересувал къде е.

Молителката отговорила, че има час от 19,00 ч. при зъболекар. Твърди, че след като излязла от кабинета на лекаря, ответникът я чакал и й предложил да се качи в колата му и да поговорят. В автомобила той започнал да й крещи и обижда, приклещил я и й извил ръката, за да вземе телефона й. Целта му била да провери дали има съобщения от мъже. Заедно с това я ударил по ухото и молителката изпитала сила пареща болка. След това я върнал обратно до нейната кола. Твърди, че през м.март 2025 г. ответникът я заплашил, че ще я изкара психично болна и луда, като за целта е разговарял с прокурор. Казал й, че ще я вкара в психиатрична болница, където ще умре като леля му В.. На 18.03.2025 г. се прибрал в дома им и й показал плик, като заявил, че е писмо от прокуратурата и щели принудително да я настанят в психиатрия и така със сигурност щял да се отърве от нея. Въпреки, че молителката не страдала от психични заболявания, отишла с адвоката си в канцеларията на прокуратурата, за да разбере дали действително срещу нея има образувано такова производство.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да се издаде заповед за защита, с която ответникът да се задължи да се въздържа от домашно насилие спрямо нея на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; да се отстрани ответника от обитаваното съвместно жилище за максимално предвидения в ЗЗДН срок, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН, да се забрани на ответника да приближава молителката и жилището, в което живее за максимално предвидения срок, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, да бъде забранено на ответника да осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за максимално предвидения в закона срок.

В отговора на молбата за дом насилие, ответникът оспорва твърденията изложени в нея. Конкретно за твърдяното домашно насилие на 28.02.2025 г., заявява, че същото е невярно. Напротив, на тази дата насилие е било осъществено от съпругата. В тази връзка представя съдебно-медицинско удостоверение. Заявява, че насилие във всичките му форми било осъществено от С. Е., за което имал звукозаписи, на които ясно се чувало как молителката заплашва съпруга си с думите: „ще умре като куче“. Заявява, че същата си 2 признавала, че има „толкова много стратегии за този развод, че няма да получи лесно развод“, „ще те разигравам като маймуна.“, били думите й.

Също така признавала, „че С. – куфара и отива да се весели – Швейцария – Италия“. Предлагала на съпруга си, да говори с майка си да я оставят да живее сама в жилището на улица „***************“, докато си оправи нещата. Не било вярно и твърдението, че ответникът е гонил молителката от апартамент на улица „***************“ №56, тъй като след като се върнала от чужбина, тя живяла там около месец необезпокоявана. Сочи, че по бракоразводното дело, били поискани привременни мерки относно посоченото жилище, но към настоящия момент нямало отговор, а откритото съдебно заседание било насочено за 12.05.2025 г. Заявява, че страните живеели приблизително от 30 години, първо на семейни начала, после имали и граждански брак. Обичайна практиката в семействата била паролата за социални мрежи, интернет, пощи и други да е известна на съпрузите. В тази връзка заявява, че депозираната от молителката чат кореспонденция, не е писана от ответника. Що се отнасяло до майката на молителката, тя не живеела в жилището на улица „***************“ №56, а в самостоятелно жилище на ул. „Вапцаров“, от които 50% идеални части били собственост на молителката и тя можела съвсем спокойно да живее при майка си, след като твърдяла, че в жилището на ул. „***************“ някой я тормозел. Освен това понастоящем майката на ответника, била с влошено здраве и той трябвало да полага ежедневни грижи за нея, тъй като имала запазено право на ползване върху 50% идеални части от жилището на улица „***************“ и в момента живее там. Твърди, че молителката заплашвала пряко живота на ответника с думите: „ще те хвърля от 6-ия етаж. Колко ще те лежа?“. Отново в чат кореспонденция по Месинджър, молителката признавала, че е във война с майката на ответника, а не както се твърдяло в молбата, че той е влошил отношенията им и „че щяла да я доведе до края, че имала стратегия и нямала да им пусне „аванта“, щяла да запечата блок „*************“. Твърди се, във връзка с твърдението, че молителката вършела унизителна работа, че майката на ответника много години също е работила на същата позиция в Австрия, както и самият ответник е работил като социален асистент около 6-7 месеца в Австрия. Твърденията на молителката, че в резултат на бой, заплахи и обиди, състоянието й се е влошило, били лъжа. Липсвали доказателства в тази връзка. Освен това от Експертни решения на ТЕЛК на молителката от 3

26.07.2021 г., от 13.10.2022 г., от 26.09.2023 г. и от 14.08.2024 г. се установявало, че процентът неработоспособност от 80 % е намалял на 50 %.

Т.е. здравословното й състояние вървяло към подобряване, а не към влошаване, което било в противовес на нейните твърдения. Освен това, от представеното съдебно-медицинско свидетелство, не се установявали следи от сочения инцидент. Липсвали каквито и да било други доказателства като обаждане на спешен номер, други медицински свидетелства, жалби в прокуратурата за побой, образувани досъдебни производства.

Относно останалите твърдения в молбата, които нямали отношение, също били преувеличени. Така кредитът в Първа Инвестиционна банка, кредитополучател е ответникът, а не молителката. За нейния дял от 1/4 имало надлъжно съставен нотариален акт, който бил вписан в служба по вписванията. Освен това, по повод оплакванията за банкова измама, относно делът й в блок „*************“, имало постановление на Районна Прокуратура – Русе, с което се прекратявала образуваната преписка. С оглед на това, счита, че молбата за домашно насилие е неоснователна и подадена без доказателства. Счита, че производството е инициирано, с цел да се постигне натиск във връзка с образувано гражданско дело, заведено на основание чл. 49 от СК като се сочи, че абсолютно еднотипна молба имало и депозирана от С.

Е. през 2023 година, с правно основание чл. 49 от СК, от която било видно, че молителката има амбиции да се обогати имуществено с по-голям дял от собствеността на жилището на улица „***************“ №56 и системно и последователно действала за постигане на целите си.

В съдебно заседание молителката, редовно призована, се представлява адв. В.. Поддържа молбата за домашно насилие.

Ответникът, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.

П., взема становище за неснователност на молбата.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Подадена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, сочеща осъществен на 28.02.2025 г. в автомобил на ответника, акт на физическо, психическо и емоционално насилие от ответника. В декларация молителката е декларирала, че на отразената от нея дата ответникът, в колата му той започнал да й крещи и обижда, че е „австрийска курва“, че имала връзки с други мъже и поискал да 4 й вземе телефона от ръката, за да провери дали има съобщения от мъже. Сочи се още, че я приклещил и извил по болезнен начин дясната й ръка за да й изтръгне телефона, като от силната болка, извикала и се просълзила. Поискала да й върне телефона и тогава той силно я ударил с ръка по дясното ухо.

Посочено е още, че на 18.03.2025 г. се прибрал вкъщи към 10,00 часа и й показал плик с писмо. Заявил й, че е от прокурор от РРП и щели да я настанят принудително на лечение в психиатрия, където да умре и така щял да се отърве от нея.

Представено по делото е препис от удостоверение за сключен граждански брак между страните, издадено въз основа на акт за сключен на №************* г. от длъжностно лице по гражданското състояние на Община Русе.

Представено е СМУ от 20.03.2025г., издадено от д-р П.Д. на освидетелстваното лице С. И. Е., заключението на което сочи, че не са установени видими следи от травматични увреждания, които с категоричност могат да се свържат със съобщения инцидент. За изясняване на състоянието на дясна ушна мида и периаурикуларната област е необходим преглед от УНГспециалност и евентуално извършване на допълнителни диагностични изследвания.

Представен е амбулаторен лист № ************** от 27.03.2025 г., издаден от д-р В.Г.. В него е отразено обективното състояние на пациента С.

И. Е., посетила кабинета му по повод оплакване за болка в областта на ушната мида в дясно, заглъхване на ухото, пропукване на моменти. Съобщила, че е получила травма на дясно ухо. При прегледа обективното състояние на пациента, установен от лекаря е отразено в амбулатория лист, а именно ляво ухо – б.о., дясно ухо – канал спокоен, мембрана леко мътна с намален светлив рефлекс, със запазена цялост, без травматични руптури. Ушна мида спокойна.

Назначена е медикаментозна терапия.

От изисканата от съда служебно справка ЦПЗ-Русе се установява, че ответника Е. Х. Е. не се води на учет.

По делото бяха приобщени чрез оглед на веществени доказателства на представена от ответника флашка, на която се съдържат аудиофайлове – 6 бр., представената от ищцата флашка, на която се съдържа аудиофайл – 1 бр.

По делото бяха приобщени и веществени доказателства - разпечатка на 5 кореспонденция между страните по „Месинджър“, представена от молителката с исковата молба и в съдебно заседание и представената чаткореспонденция от „Месинджър“ от дата 28.02. и от дата 02.03.

Видно от изисканата от съда справка от Районна прокуратура- Русе, ответника не е подавал сигнали в РРП. Молителката е подала сигнал, по който била образувана прокурорска преписка №*********** г. за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, както и прокурорска преписка № *********., по която има постановен отказ.

Видно от представената от МВР-Русе справка е видно, че ответника на 07.01.2025 г. подал заявление, в което твърдял, че е подложен на психически тормоз от съпругата си, същата взела ценности и документи от семейното им жилище.

Видно от справката от системата на Районен съд –Русе за производства по Закона за защита от домашно насилие към дата 16.04.2025г. е, че през 2023 г. молителката е подала молба за защита от домашно насилие, по която е било образувано гр. д.№*********** по описа на РРС. Делото е прекратено поради оттегляне на молбата. Молителката е предявила и иск за развод пред същия съд, по който било образувано гр.д.№*********** г. по описа на РРС. Делото било прекратено поради оттеглянето на иска от ищцата.