Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15207 от 07.08.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 74257/2024
Вид
Решение № 15207
Подписан
07.08.2025
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15207 гр. С., 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110174257 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Н. И. срещу „В..БГ“ ЕООД, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК – за прогласяване на нищожността на договор за кредит № 9728094057/06.12.2023 г., евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143, т. 19 ЗЗП – за прогласяване на нищожността на клаузата, предвиждаща такса за експресно (бързо) разглеждане по договор за кредит № 9728094057/06.12.2023 г., и кумулативно съединен с тях осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 98,97 лв., представляваща недължимо платена сума от ищцата п о договор за кредит № 9728094057/06.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.12.2024 г., до окончателното плащане (след допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на частичния иск от 5 лв. като част от вземане в общ размер на 98,52 лв. чрез увеличаване на неговия размер с протоколно определение от 14.05.2025 г., въз основа на молба от 12.05.2025 г., който след допуснатото изменение се счита предявен в пълен размер, а не като частичен, за недължимо платените суми по договора над чистата стойност на кредита).

Ищцата твърди, че на 06.12.2023 г. е сключила договор за кредит № 9728094057 с „В..БГ“ ЕООД (с предишна фирма 4финанс), като страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 400 лв., при погасяване в срок до 05.01.2024 г. В посочения договор е уговорено, че ГПР е в размер на 49,70 %, при лихвен процент по кредита в размер на 40,97 %, и сума на лихвата за срока на договора 13,48 лв. Съгласно договора кредитополучателят дължи сума в размер на 98,52 лв. - такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на 1 кредит. Ищцата твърди, че е погасила сумата по договора, включително и таксата за експресно разглеждане: общо 512 лв. Твърди, че сключеният договор е нищожен, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита - в договора за потребителски кредит грешно е посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Посочва, че таксите за допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР. Счита, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Счита също, че посочването в договора за кредит на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.

Твърди, че клаузата, с която е уговорено, че следва да заплати на кредитора такса за експресно разглеждане на кредита е нищожна. Посочва, че е налице изрична забрана да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита – чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, какъвто е настоящият случай. Таксата за експресно (бързо) разглеждане не представлява допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй като е свързана с основната престация на заемодателя по отпускане и администриране на заема, като същата се явява начин, по който кредиторът да си набави допълнителни средства. Счита, че клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане е и неравноправна, и с нея се накърняват добрите нрави, тъй като въвежда потребителя в заблуждение относно действителните параметри на договора. Предвид недействителността на договора за кредит и на клаузата за експресно (бързо) разглеждане, ищцата счита, че заплатените суми по договора – общо 98,97 лв. са платени при начална липса на основание и подлежат на връщане, тъй като при нищожен договор се дължи връщане само на чистата главница. С оглед н а изложеното моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва факта на сключване на процесния договор за кредит, както и че ищцата е погасила задължението си по него, като е заплатила сума в общ размер на 498,97 лв., с която е погасена и сума в размер на 98,52 лв. – такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит. Твърди се, че искът за недействителност на договора за кредит е неоснователен, тъй като в него по ясен начин са посочени както размерът на ГЛП, така и размерът на ГПР. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква размерът на годишния процент на разходите изобщо да не е посочен, за да се приеме, че договорът е нищожен, като в случая това не е така. Излага съображения, че преди подписване на договора на ищцата е бил представен стандартен европейски формуляр, съдържащ цялата относима към кредита информация, в т. ч. ГЛП, ГПР и размер на таксата за експресно (бързо) разглеждане, с които ищцата се е съгласила. Счита, че не са нарушени императивните норми на ЗПК и ЗЗП, а уговореният ГПР съответства на правилото на чл. 19, ал. 4 ГПК, като в него не следва да се включва таксата за бързо разглеждане на искането за 2 отпускане на кредит, тъй като се касае за допълнителна, незадължителна услуга, за което излага подробни съображения. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приетия договор за кредит № 9728094057/06.12.2023 г., сключен между ищцата А. Н. И. като кредитополучател и „В..БГ“ ЕООД като кредитор, и преддоговорна информация – стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, че ответното дружество е предоставило на ищцата потребителски кредит в размер на 400 лв., със срок на кредита 30 дни, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 41 %, при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,70 %, при дължима договорна лихва за срока на договора 13,48 лв. и обща сума по кредита 512 лв., включваща и такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на 98,52 лв. Уговорено е, че сумата подлежи на връщане в срок до 05.01.2024 г.

Представени са и приложимите към процесния договор за кредит общи условия, в които е предвидено, че „такса за бързо разглеждане“ е такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на партньор. Таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при подаване на искане за отпускане на кредит и/или допълнителна сума по кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на кредитора.

Съгласно приетите общи условия такси по кредита са такси за предоставяне на допълнителни незадължителни услуги, които са заявени от кредитополучателя като такса за бързо разглеждане и такса за удължаване.

В чл. 4 от общите условия е посочено, че кредиторът се задължава да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 календарни дни, считано от датата на получаването му, като изпрати кратко текстово съобщение, имейл и/или се свърже по телефон.

В чл. 4.1 от общите условия е регламентирана таксата за бързо разглеждане.

Съгласно чл. 4.2 от общите условия, кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. Когато искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените 15 минути, но при 3 всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде държан отговорен за забавяния, възникнали поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя (например при изключен мобилен телефон). Кредиторът се задължава да изпълни услугата в първия възможен момент (чл. 4.3). Съгласно чл. 4.4 от общите условия, за заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в Специалните условия на договора за кредит и е включена в Тарифа на кредитора, налична на началната страница.

Съгласно чл. 4.5 от Общите условия, допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускането на сумата по заявения кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя да получи кредит.

В чл. 7.1 от Общите условия (изчисление на ГПР) е предвидено, че годишният процент на разходите представлява процент, отразяващ разходите по кредита за кредитополучателя, настоящи и бъдещи (лихви, други перки и косвени разходи, комисионни), известни на кредитора и дължими от кредитополучателя, както и че ГПР не включва разходите, които кредитополучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения и таксите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени му по негово искане.

Установява се от представената разписка № 0700020537929045/06.12.2023 г. от „И.“ АД, че ответникът е превел в полза на ищцата сумата от 400 лв. – главница по процесния договор за кредит.

Видно от представената разписка № 0400020548386824/07.12.2023 г. от „И.“ АД ищцата е превела в полза на ответника сумата от 498,97 лв., с основание - кредит № 9728094057 с падежна дата 05.01.2024 г. Тези факти не се оспорват от ответника и се потвърждават от представената от последния справка за погасени задължения по кредита.

С доклада по делото съдът е отделил като безспорни обстоятелствата, че между страните е сключен процесният договор за кредит № 9728094057/06.12.2023 г. със соченото в исковата молба съдържание, по който ищцата е получила в заем сумата от 400 лв., както и че ищцата е погасила дължимите по договора суми в общ размер на 498,97 лв. на 07.12.2023 г., отнесени за погасяване на главница в размер на 400 лв., такса за бързо разглеждане в размер на 98,52 лв. и договорна лихва в размер на 0,45 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК – за прогласяване на нищожността н а договор за кредит № 9728094057/06.12.2023 г., както и предявени в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 10а, 4 ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143, т. 19 ЗЗП – за прогласяване на нищожността на клаузата, предвиждаща такса за експресно (бързо) разглеждане по договор за кредит № 9728094057/06.12.2023 г.

Предявен е и кумулативно съединен с тях осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 98,97 лв. (след допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на частичния иск от 5 лв. като част от вземане в общ размер на 98,52 лв. чрез увеличаване на неговия размер, въз основа на молба от 12.05.2025 г.), представляваща недължимо платена сума по договор за кредит № 9728094057/06.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.12.2024 г., до окончателното плащане.