Решение № 238 от 19.09.2023, Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 238/19.09.2023 Г., ПОСТАНОВЕНО ПО НОХД №

385/2023 Г. ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА

Окръжна прокуратура – Варна е обвинила Д. К. Д. за извършено престъпление по чл.

342, ал. 1 от НК за това, че на 13.06.2023 г. в с. ч., общ. Вълчи дол, обл. Варна, при управление на МПС – товарен автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № ******, нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“, като навлязъл в дворно място и допуснал причиняване на телесна повреда – лека телесна повреда на М. К. Д., изразяваща се в травматични увреждания по предната повърхност на тялото и крайниците, такива по задната и задностраничната повърхност на главата и тялото, мозъчно сътресение, които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, отзвучали без дефицит за период от около 2-3 седмици.

Делото се разглежда по реда на Глава XXVIII от НПК, обусловено от наказуемостта на деянието, предмет на обвинението - за престъплението се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до две години или пробация, умишлено е, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава XXVIII от НПК, от престъплението не са причинени имуществени вреди и не са налице обстоятелствата по чл. 78а, ал. 7 от НК. По тази причина и няма конституирани допълнителни страни.

В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло обвинението, като заявява, че фактическата обстановка, изложена в него, е била подкрепена от събрание по делото доказателства. За справедливо предлага налагане на наказание „глоба“ в максимален размер от 5000 лв. и лишаване подсъдимия от право да управлява МПС за срок от три години.

Защитникът на подсъдимия счита, че деянието, за което е повдигнато обвинение, е несъставомерно и че не са налице конкретни доказателства за наличието на евентуален умисъл у подзащитения му при извършването му. Моли за оправдателна присъда.

В личната си защита, както и в последната дума подсъдимият твърди, че не е виновен и не е извършил престъпление.

Съдът установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д. К. Д. и св. М. К. Д. са братя. Заедно развивали дългогодишен семеен бизнес във връзка с функционирането на бетонов възел на адрес гр. Варна, „Западна промишлена зона". Извършвали дейността, чрез дружество „ БГ ГРУП Бетон 13" ООД, в което дружествените дялове били разпределени по 50% на майка им св. Д. М. Я., а другите 50 % от дяловете на Дияна Стоянова Д. – съпруга на обвиняемия като помежду им нямало проблеми. Взаимоотношенията между двамата братя се влошили след като през 2018 г. починал баща им К. Д. Янков и между тях започнало имуществени спорове, в резултат на които се водили граждански дела и различни досъдебни производства.

1

На 13.06.2020 г. св. М. К. Д., съпругата му св. К. И. Д., майка му св. Д. М. Я. и сина му св. К. М. Д. били в семейната къща в с. ч.. Около обяд пристигнал подс. Д. Д.. Паркирал на улицата пред къщата управлявания от него лек автомобил марка „Шкода Рапид" с рег. № ******. Подсъдимият влязъл в двора и с телефона си започнал да снима къщата, автомобилите, инвентара и всичко останало в двора. Влязъл в къщата и снимал в стаите. В другата си ръка Д. Д. държал прозрачен найлонов плик с документи. През това време след него вървяла майка му св. Д. Я.. Д. Д. размахвал плика с документи и викал към останалите, че цялото имущество било негова собственост. Разминавайки се, подсъдимият избутал леко настрани брат си М., за да успеят да се разминат и тръгнал в посока портала за автомобили.

След него тръгнал племенника му - св. К. М. Д., за да затвори портала. Тогава Д.Д. рязко се обърнал към св. К. Д. и му извикал: „Какво вървиш след мен бе, пикльо с пикльо такъв?" и продължил към портала. После излязъл от двора, а св. К. Д. започнал да затваря портата след него. Тогава Д. Д. му казал на висок тон „ Не ми затваряй портата бе, пикльо". Тези действия видели всички присъстващи.

Св. К. Д. извадила мобилния си телефон с намерението да запише поведението на Д.

Д., който, като видял това, й казал „А...тя майка ти снима". Тръгнал да влиза отново в двора, тъй като портата още не била затворена като бутнал и преместил св. К. Д.. Отишъл до св. К.

Д., хванал я за ръката и ѝ извил китката, след което взел телефона ѝ и го блъснал в земята.

Св. М. Д. тръгнал към Д. Д. с думите „ Какво правиш, бе". Тогава подс. Д. Д. излязъл от двора, качил се в автомобила, с който дошъл и потеглил. Св. М. Д. затворил портала и го заключил с катинар. Стоейки подпрян на портала, видял, че подсъдимият е спрял автомобила си на около 50 метра от него на кръстовището на улицата и през прозореца му махал като за поздрав. Св. М. Д. отговорил като също помахал с ръка.

В този момент Д. Д. потеглил с автомобила по улицата. Минал покрай къщата като форсирал двигателя. Навлязъл в тревната площ в дясно по посоката на движението си. Рязко завил наляво и с предница на автомобила се насочил към портала на двора, където стоял св.

М. Д., облегнат на портала.

Автомобилът, управляван от Д.Д., ударил заключената портална варта с предната си част. Вследствие на удара металната скоба на катинара се изскубнала като едната метална халка на портата се скъсала. Вратата на портала се изкривила и се отворила навътре към двора. Дясното крило на портала, на което стоял подпрян св. М. Д., го ударило в предната част на тялото. От удара свидетелят бил отхвърлен назад на около два метра и паднал на земята по гръб.

Непосредствено след това Д.Д. потеглил с автомобила си с висока скорост /според свидетелите „с пълна газ“/ на заден ход и заминал по улицата. Веднага св.К. Д. се обадил на телефон 112 да съобщи за случилото се, като заявил по телефона: “Чичо ми дойде и блъсна баща ми с колата….има видими следи от блъскането, няма нужда от спешна помощ…“.

Малко след това отново на тел. 112 се обадила св. Д., която била силно развълнувана и не могла да обясни за какво се обажда, но при същото обаждане се включил св. М.Д., който обяснил :“…дойде брат ми, засили се с колата, негова, смачка портата, краката ми са 2 обелени, паднах на земята…той избяга за Варна….“. На въпрос на операторката от тел.112 „И той ви удари?“ и отговорът на М.Д. е :“…чрез портата и ме изхвърли на два метра, може би три…“.

На място не пристигнала полиция, но същия ден св. М.Д. подал жалба, като описал случилото се в ПУ-Вълчи дол. На същата дата подс. Д.Д. също подал жалба. Тъй като денят бил събота, никой не предприел нищо по жалбите, нит отишъл на място, за да извърши действие по проверката или първо действие по разследване. На 15.06.20г било разпоредено по двете проверки самостоятелно да се извърши проверка от полицейски служители, като по жалбата на М.Д. било образувано ДП, наблюдавано и ръководено първо пред РП-Варна, а после по подсъдност на ОП Варна. На 07.12.20г РП извършил оглед на местопроизшествието, като били направени и фотоснимки.

Описаната фактическа обстановка съдът счете за установена въз основа на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите М. Д., К. Д., К. Д., Д. Я. и Т. Т., заключенията по видеотехническа експертиза, допълнителна автотехническа, записи от тел.112, както и събраните в хода на досъдебното производство доказателства – съдебномедицинска експертиза, съдебно-психиатрична експертиза, свидетелство за съдимост, повторна авто-техническа експертиза, писмени доказателства. По отношение на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза от ДП, както и съдебно-оценителна експертиза съдът изключи от доказателствата по делото, със съображения по-долу.

Гласни доказателства. Повечето са на очевидци/участници в инцидента на 13.06.2020г, с изключение на св. Т., който е бил страничен наблюдател и не е видял добре случващото се в дома на Д.и. Прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, показанията на свидетеля Т. Т. не допринасят за установяване на релевантни факти по предмета на делото. Свидетелят твърди, че вървейки към имота на Д.и е чул протичащ конфликт в семейството, при което се е дръпнал назад. Не е разбрал кой и за какво се кара.

Видял е, че подсъдимият е тръгнал към колата си, качил се е в нея и е тръгнал назад, сякаш да прави маневра, като това са били последните му преки впечатления, тъй като е напуснал мястото. Последното, което е видял е, че св. М. Д. е бил в двора, а подсъдимият е потеглял с колата.

При анализа на събраните гласни доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М. Д. (брат на подсъдимия), К. Д. (съпруга на М. Д.), К. Д. (син на М. и К.

Д.и) и Д. Я. (майка на подсъдимия) като взаимнодопълващи се и установяващи по идентичен начин реалните събития. Според тях, на 13.06.2020 г. четиримата са били в имота в с. ч., където вършили домакинска и дворна работа. Всички те, в детайли, всеки според собствените им възприятия описват обстоятелствата, които пряко са възприели – управлението на автомобила от обвиняемия, преднамереното му форсирането в посока на заключената с катинар врата, блъскането й по посока на стоящия зад нея М. Д. и последващия удар на вратата по М. Д., то който той паднал .

Необходимо е да се отчете родствената връзка между тези свидетели. Тя е пряка и по сватовство- майка, син, внук и съпруга /съответно снаха на Д. Д./ от една страна и 3 подсъдимия от друга, който е техен син, брат, чичо и девер. Родството и семейните отношения, свързани с имуществени спорове предполагат и търсене на мотиви за пристрастие и ангажираност на свидетелите с теза, обратна на тази на подсъдимия. От една страна, не може да се твърди, че тези свидетели, с цел защита единствено на своя интерес са недобросъвестни в излагането на фактите, а и няма никакви основания за съмнения в точността на разказите им. Влошените отношения в семейството сами по себе си не са причина за отхвърлянето им като неверни или пристрастни твърдения. За това съдът ги възприема за достоверни- преценени поотделно, но и съпоставени заедно, те изглеждат достоверни и честно пресъздават случая. Прави впечатление, че детайлите на всеки един от тези свидетели съвпадат, макар и разказани с различни изказни средства и емоция.

Същевременно те не са пълно повторение едни на други, за да изглеждат като заучени предварително, за да убедят в определен факт. От значение при съпоставянето на гласните доказателства са записите от тел. 112. Първоначално на оператора се е обадил св. К .Д., като е разказал за случая и е поискал линейка и патрулна кола, после се е обадил отново, за да откаже линейката. Третото обаждане е направено от св. Д. Д., която е била толкова развълнувана, че е била помолена да даде телефона на друг, за да обясни. Така свидетеля М.

Д. отново е разказана на операторката ситуацията, като ясно е обяснил, че е бил блъснат с колата от брат си, което е станало чрез порталната врата. Конкретните изрази на тримата свидетели, описани по-горе, извадени от записа на тел.112 ясно и недвусмислено показват, че заявеното от тях, първо е било най-първото и пряко впечатление от случая, без да се украсява или да се въвеждат детайли. Двамата свидетели поотделно са обяснили найсъщественото, като са заявили, че М. е бил блъснат с колата от брат си, като това е станало чрез блъскане на портата. Съдът отчита, че всички свидетели са били емоционално повлияни, но все пак те установяват обикновени факти. Свидетелстването е дейност, която се влияе от много фактори и е строго индивидуална, като от значение е умението да се възпроизвеждат точно , доколкото е възможно фактите, даже в условията на нестандартна ситуация. Затова и съдът възприема всички те като възпроизвеждащи точно и вярно случилото се.

Св.М. Д. също така заснел с телефона си оставените по тялото му следи от блъскането с вратата, както и снимки и видеофайлове на мястото, там, където е преценил че е от значение, за да го представи на полицията. Тези девет броя снимки и четири видеофайла са представени пред съда и са били предмет на изследване от в.л. В. по назначена, изслушана и приобщена от съда експертиза.