Решение № 233 от 22.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. София, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100508708 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 7240/28.06.2022 г., постановено по гр. д. № 26621/2021 г. на СРС, 174 състав, са уважени частично предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е признато за установено, че С. Ц. Ц., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 2 608,12 лева, представляваща стойност за потребена топлинна енергия през периода м.07.2016 год. – м.04.2018 год., ведно със законната лихва от 15.10.2019 год. до изплащане на вземането; 403,17 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017 год. до 08.10.2019 год., дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия;

40,99 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода м.09.2016 год. – м.04.2018 год., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 15.10.2019 год. до изплащане на вземането, като отхвърля исковете за сумите до пълния предявен размер. С. Ц. Ц., ЕГН ********** е осъдена да заплати и сумата от 959,99 лева, представляваща разноски за исковото производство, както и сумата от 108,36 лева, представляваща разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете. Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК******* трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.

Недоволна от постановеното решение е останала ответницата, която е подала въззивна жалба срещу частта, с която е осъдена да заплати гореописаните суми, като излага 1 подробни аргументи за възраженията си. Оспорва решението, като постановено без да се съобрази несъответствието с разпоредбата относно публикуването на Общите условия както в централен , така и в местен ежедневник. Оспорва установеното по делото качество „потребител“ на ответницата. Оспорва документацията, представена както от страна на дружеството – ищец, както и тези от страна на третото лице – помагач. Оспорва и приетите по делото експертизи. Твърди неправилно определяне на сумите, които са погасени по давност и неправилно изчисление на лихвите. Въвежда възражение, че е налице прилагане на неравноправни клаузи от страна на дружеството – ищец. Моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, а вместо него да постанови ново решение, с което изцяло отхвърля предявените спрямо ответницата претенции. Претендира и разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на разглеждане.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна, с която оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение за правилно, мотивирано и законосъобразно. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира и разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника 2 дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.) Относно възражението, че не е доказано общите условия да са публикувани както в един централен, така и в един местен ежедневник, настоящата инстанция намира следното.

Във връзка с това, жалбоподателят излага доводи, че приложимите към процесния период общи условия не обвързват ответниците. Настоящият съдебен състав приема, че публикуването на общите условия в един централен ежедневник е безспорно установено, доколкото приложените по делото в заверен от страната препис общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са представени именно като извлечение от публикация във в-к Монитор, спциализирано приложение – Финанси от 11.07.2016 г.

Следователно, общите условия на топлопреносните предприятия, одобрените от регулационната комисия, публикувани по съответния ред, влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им без писмено приемане от потребителите, и в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия различни условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Данни за такива различни условия по делото няма. Нещо повече, последователна е съдебната практика, която определя публикуването на действащите към съответен исков период Общи условия, независимо дали в централен или местен ежедневник, като обстоятелството, което е служебно известно на съда. Поради което, настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че страните са били обвързани от посочените общи условия, респ. че е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, поради което извършеното оспорване от жалбоподателя, се явява 3 неоснователно. (Решение № 7922 от 26.11.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 2590/2013 г.;

Решение № 265826 от 20.09.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8089/2020 г.; Решение № 7919 от 26.11.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 2747/2013 г.; Решение № 260388 от 6.10.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 8157/2019 г.)

Ето защо съдът приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към исковия период договорът да е преустановил действието си.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.

42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.

10. 2017 г. – м. 04.2019 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. (Решение № 4846 от 20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10142/2021 г., Решение от 24.10.2019 г. на ОС Ямбол по в. гр. д. № 172/2019 г.).

Притежаваното от ответницата право на собственост се установява по делото чрез представените в първоинстанционното производство нотариални актове, а именно:

Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден 4 недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство от 20.01.1982 год. и Нотариален акт №158, том XXXVII, дело №8448/1990 год. от 12.11.1990 год. Първоначално, ответницата придобива правото на собственост върху процесния апартамент, заедно с майка си Г.Г. Ц., като последната през 1982 год. прехвърля по силата на нотариален акт за замяна от 1982 год. своята 1 / 2 идеална част на дъщеря си, респ. сестра на ответницата – И..Ц..И., като в замяна получава недвижим имот, собственост на последната. Ответницата придобива другата 1 / 2 идеална част от имота през 1990 год. по силата на покупко – продажба между нея и сестра й, обективирана в Нотариален акт №158, том XXXVII, дело №8448/ 1990 год. от 12.11.1990 год. Безспорно се установява по делото, че ответницата притежава правото на собственост върху процесния имот.