Определение № 3018 от 20.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3018 гр. Пловдив, 20.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503331 по описа за 2023 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 83, ал. 2 от Образувано по частна жалба подадена от В. С. Н., ЕГН **********, против разпореждане № 27242/27.10.2023г., постановено по гр.д.№ 2949/2023г. по описа на ПдРС, с което е оставено без уважение повторното му искане за освобождаване от такси и разноски. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното разпореждане, тъй като не разполага със средства за заплащане на исканите разноски по делото-не работи, няма семейство, единственият му имот е възбранен и не може да го ползва поради упражнено право на задържане върху него.

Съдът като прегледа постъпилата жалба и приложените доказателства, намира следното :

Ищецът в първоинстанционното производство В. Н. е поискал освобождаване от такси и разноски, като е представил декларация за семейно и имотно състояние. В същата е декларирал, че няма доходи, не притежава МПС, няма семейство. Съдът е изискал служебно справки от НАП, НОИ, АВп. за установяване на доходи, трудови правоотношения, банкови сметки и имущество. От представените справки се установява, че действително ищецът не реализира доходи нито от трудова, нито от стопанска дейност, не притежава друго имущество освен имот в с. ************, върху който са наложени възбрани. Не притежава и МПС. Данни за влошено здравословно състояние липсват. При тези данни по делото с определение №4259/05.04.2023г. първоинстанционния съд е приел, че не е налице основанието на чл.83,ал.2 от ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски по делото, поради липсата доказателства да страда от заболявания, които да му пречат да полага труд и доходи, с които да живее нормално.Така постановеното определение е било потвърдено от 1 въззивния съд с влязло в законна сила определение № 1502/21.06.2023г. по в.ч.гр.д.№1097/2023г. по описа на ОС-Пловдив.

На 16.10.2023г. ищецът е подал повторна молба за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, без да сочи нови обстоятелства или да представя нови доказателства , обосноваващи наличието на предпоставките на чл.83 от ГПК.

С обжалваното определение /неправилно наименовано „разпореждане“/, първоинстанционният съд е оставил повторното искане на ищеца без уважение, като е приел, че същият не сочи нови обстоятелства, които да обосноват основателност на искането му за освобождаване от такси и разноски в производството.

При така изяснената по делото фактическа обстановка, въззивният съд намира обжалваният отказ за освобождаване на жалбоподателя от внос на такси и разноски в производството за законосъобразен , тъй като не се установява наличието на предпоставките по чл.83, ал.2 от ГПК. Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК съдът може да освободи от внос на такси и разноски лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят , като взема предвид доходите на лицето, имуществото му, семейното му положение, респ. материалните възможности на членовете на семейството, здравословното състояние, трудовата заетост и възрастта.

Жалбоподателят е в трудоспособна възраст, без данни за заболявания, които да ограничават възможността му да реализира доходи от труд. Вярно е, че не се установява да реализира доходи и да има движимо или недвижимо имущество, от което би могъл да извлича доходи. При това положение следва да се приеме, че Н. може да реализира доходи от трудова дейност ако положи съответните усилия.

Ето защо, съдът намира, че не са налице предпоставките по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на лицето от задължение за заплащане на такси и разноски в производството, а повторната му молба в този смисъл,правилно е оставена без уважение от първоинстанционния съд.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение

/неправилно наименовано

„разпореждане“/ от 27.10.2023г., постановено по гр.д.№ 2949/2023г. по описа на ПдРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3