Решение № 260006 от 02.12.2022, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № ………

Град Свиленград, 02.12.2022 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, I граждански състав, на десети ноември две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:

СЪДИЯ : ЖИВКА П. при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по искове за делба на недвижими имоти, с правна квалификация чл.34, ал.1 от ЗС, във вр. с чл.69, ал.2 от ЗН. Движи се по реда на чл.341 и следващите от ГПК и се намира във втора фаза – по извършване на делбата.

След като разгледа извършените до момента съдопроизводствени действия, направените искания и събраните доказателства, съдът установи следното:

С влязло в сила Решение № 10 от 07.01.2020 г., постановено по делото, е допуснато да се извърши съдебна делба между страните Б.Х.Б. и В.Г.Б., двамата съпрузи, притежаващи съсобственост в режим на съпружеска имуществена общност, А.К.Л., И.Н.Д., Ц.К. Б., Б.Д.Б., Б.Д.Г., М.И.Ж., Д.Я.Г., Я.Г.Я., П.В.К., Д.П.Р., А.П.В., А.А.Г., Б.Г.Б.,

Й.Г.Б., Г.А.Г., И.А.Г., М.И.Д., Х.И.Д., Г.П.Б., Х.П.Б., В.Д.К., Х.Д.Х., К.Н.Д.,

Й.К.Т., В.Х.Н., И.А.Н., З.А.Н., Л.В.А., Б.С.А., Е.С.А., Г.С.Г., М.Г.К., С.Г.Ч.,

Е.Б.Г., Г.Б.Н., Н.И.Н., Я.К.Я. и Х.Я.П., при съответни квоти от правото на собственост, по отношение на два земеделски имоти, находящи се в землището на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, а именно: Поземлен имот с идентификатор *** и Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Със същото съдебно решение е допуснато да се извърши и съдебна делба между страните Б.Х.Б. и В.Г.Б., двамата съпрузи, притежаващи съсобственост в режим на съпружеска имуществена общност, А.К.Л., И.Н.Д., Ц.К. Б., Б.Д.Б., Б.Д.Г., М.И.Ж., Д.Я.Г., Я.Г.Я., П.В.К., Д.П.Р., А.П.В., А.А.Г., Б.Г.Б., Й.Г.Б., Г.А.Г., И.А.Г., М.И.Д., Х.И.Д.,

Г.П.Б., Х.П.Б., В.Д.К., Х.Д.Х., К.Н.Д., Й.К.Т., В.Х.Н., И.А.Н., З.А.Н., Л.В.А.,

Б.С.А., Е.С.А., Г.С.Г., М.Г.К., С.Г.Ч., Е.Б.Г., М.Н.Н., Б.В.Н., И.В.Н., Д.Г.Н.,

С.В.К., Д.В.Н., В.М.Ж., Д.В.Н., М.В.Н., Д.Х.Д., К.Х.М., Я.К.Я., Х.Я.П. и И.Г.Н., при съответни квоти от правото на собственост, по отношение на шест земеделски имоти, находящи се в землището на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, а именно: Поземлен имот с идентификатор ***, Поземлен имот с идентификатор 36.110.42.5, Поземлен имот с идентификатор 36.110.8.127, Поземлен имот с идентификатор ***, Поземлен имот с идентификатор 36.110.24.27 и Поземлен имот с идентификатор 36.110.346.6, всички по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-106/ 13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

В хода на делбеното производство са починали съделителите Д.Г.Н., М.Н.Н., П.В.К. и Д.Я.Г., поради което с Определение № 260007/15.04.2022г., постановено по делото, като страни са конституирани техните правоприемници, както следва: ответникът М.Н.Н. се замества в настоящото производство от законните си наследници – другите ответници Б.В.Н. и И.В.Н.; ищецът П.В.К. се замества в настоящото производство от неговите законни наследници – другите ищци Д.П.Р. и А.П.В.; ищецът Д.Я.Г. се замества в производството от своя законен наследник - ищецът Я.Г.Я. и новоконституирания ищец А.Г.Я.; ответникът Д.Г.Н. се замества в настоящото производство от неговите законни наследници – новоконституираните ищци М.Д.Н., Г.Д.Н. и С.Д.Н..

В хода на процеса е починал и ответникът Х.Я.П. и на негово място, в качеството на ответници са конституирани законните му наследници В.Х.К. и К.Х.К. - с Определение № 260016/ 07.06.2022г., постановено по делото.

В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, проведено на 29.09.2022г., страните не предявяват помежду си вещни и облигационни претенции във връзка с делбената общност.

От заключението на съдебно-техническата експертиза по делото, изготвено от вещото лице инж. Д.К. и неоспорено от страните, се установява, че действителната пазарна стойност на недвижимите имоти, допуснати до делба между първата група съделители (ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***), е 7 657 лева, а действителната пазарна стойност на недвижимите имоти, допуснати до делба между втората група съделители (ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор 36.110.42.5, ПИ с идентификатор 36.110.8.127, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор 36.110.24.27 и ПИ с идентификатор 36.110.346.6), е 28 763 лева. Вещото лице е остойностило всеки един от имотите в Таблица № 2, приложено към заключението.

Вещото лице е изяснило в съдебно заседание, че делбените две ниви от първата група имоти са реално неподеляеми. Това обстоятелство не се спори между страните, които не са направили искане за реално поделяне на тези имоти.

По отношение на втората група имоти, вещото лице е изяснило в съдебно заседание, че от тях могат да бъдат реално поделени два от имотите - ПИ с идентификатор 36.110.8.127 и ПИ с идентификатор ***. В тази връзка е прието допълнително заключение на СТЕ, с което вещото лице е изготвил вариант за поделяне на 6-те имота, съсобствени на втората група съделители (48 бр.), като е образувал пет дяла, съответстващи на броя на колената наследници, а именно: три дяла, съответни на по 12/50 ид.ч. всеки, и два дяла, съответни на по 7/50 ид.ч. всеки от тях.

С допълнителното екпертно заключение са предложени два варианта за делба на втората група процесни имоти, така че по вариант № 1 делбеният ПИ с идентификатор 36.110.8.127 е реално разделен на 2 нови имоти, а делбеният ПИ с идентификатор *** – на 5 нови имоти, а по вариант № 2 - делбеният ПИ с идентификатор 36.110.8.127 е реално разделен на 3 нови имоти, а делбения ПИ с идентификатор *** – на 5 нови имоти. Вещото лице се е снабдило от СГКК – гр. Хасково с проектни идентификатори за новообразуваните имоти, както и е изготвило скици – проекти за разделянето.

Видно от допълнителното заключение, и по двата варианта за делба на втората група процесни имоти паричното уравнение на дяловете е минимално. По предложения вариант № 1 обаче не се налага допълнително раздробяване на делбеният ПИ с идентификатор 36.110.8.127, така, както е по вариант № 2. Затова и предвид незначителната разлика в паричното уравнение на дяловете, съдът намира за по-удачен вариант № 1.

При тези констатации следва извода, че прекратяването на съсобствеността по отношение на първата група делбени имоти - Поземлен имот с идентификатор *** и Поземлен имот с идентификатор *** - следва да стане чрез основния предвиден в ГПК способ – изнасяне на имотите на публична продан, поради невъзможността да се спази принципа в чл.69, ал.2 от ЗН – всеки съделител да получи дял в натура. Делбените имоти са два, а съделителите – много повече, което прави невъзможно извършването на делбата чрез разпределение. Невъзможно е и извършването на жребий между колената законни наследници, тъй като и те са повече на брой от броя на имотите.

Съделителите на тези два имота ще следва да бъдат осъдени, на основание чл.355 от ГПК, да заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете им, съгласно чл.8, във вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Стойността на дяловете ще се определи, съобразно пазарната им стойност, определена от съдебно-техническата експертиза по делото.

Допуснатите до съдебна делба втора група имоти са шест на брой и те също са по-малко от броя на съделителите, което не позволява всеки от тях да получи реален дял в натура, така че да се спази основният принцип на извършване на делбата. Тези имоти обаче са достатъчно на брой за групирането им в дялове и възможността всяко едно от колената наследници да получи реален дял.

При избора на способ за извършване на делбата на втората група процесни имоти съдът съобрази, че от най-съществено значение е именно обстоятелството на колко реални дяла са поделяеми допуснатите до делба имоти, т.е. колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса. Принципът е, че когато от допуснатите до делба имоти са обособени достатъчен брой дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял, извършването на делбата следва да стане или чрез жребий, или чрез разпределение - по реда на чл.353 от ГПК.

Делбата се извършва чрез разпределение, когато извършването на делбата чрез теглене на жребий е невъзможно или много неудобно. Тегленето на жребий е невъзможно когато дяловете на съделителите не са равни, а е неудобно, когато това би довело до нецелесъобразно разпределение на имотите, до усложняване на отношенията между съделителите и до неудобства в изравняването на дяловете, свързани с установено ползване и направени подобрения /ППВС № 7/1973 г./.

В конкретния случай, делбените имоти са шест на брой (с новообразуваните – и повече), а съделителите – четиридесет и девет, което не позволява всеки един от тях да получи реален дял в натура, така че да се спази основния принцип на извършване на делбата, съгласно чл.69, ал.2 от ЗН.

Съделителите обаче са сънаследници, формиращи пет колена. Следователно, удачно е групирането на съделителите по колена - общо пет и отреждане на общ дял на всяко от петте колена наследници, тъй като делбените имоти са повече на брой от броя на колената. По този начин, при извършване на делбата, ще може всяко едно от коленете наследници да получи дял в натура. Затова, следва да се състави проект за разделителен протокол, съгласно който се формират общо пет дяла, съответни на броя и квотите на петте колена законни наследници, а именно: три дяла, съответни на по 12/50 ид.ч. всеки, и два дяла, съответни на по 7/50 ид.ч. всеки от тях (квотите на колената не са равни, тъй като са определи съобразно разпоредбата на чл.21, ал.3 от отменетия Закон за наследството). Последващото обявяване на проекта за разделителен протокол за окончателен, с влязло в сила решение, ще доведе като последица два жребия: теглене на жребий за три дяла измежду трите колена законни наследници с квоти по 12/50 ид.ч. и теглене на жребий за два дяла измежду двете колена законни наследници с квоти по 7/50 ид.ч.

В случая делбата не може да се извърши чрез разпределение на имотите. По този ред делбата може да се извърши само ако в делбената маса има достатъчно имоти, от които за всеки съделител може да бъде отреден дял в натура. Възможно е по този ред да стане разпределението и при групиране на съделителите чрез поставяне на имот в общ дял по тяхно общо съгласие или когато разпределението се извършва по колена, като в дял на всяко коляно се поставя един имот. Такова общо съгласие обаче липсва между съделителите. Не са представени и доказателства, че съделителите, преди предявяването на иска за делба са извършили фактическо разпределение на имотите, което също би могло да послужи за довод при извършването на делбата по реда на чл.353 от ГПК.

Съдът би могъл да извърши делбата чрез разпределение на делбените имоти измежду колената законни наследници или измежду групите съделители, съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза, само при наличието на критерий за извършване на разпределението (извършени подобрения, установено ползване върху някой от имотите от страна на някого от съделителите и др.). По делото нито се твърдеше наличието на критерии, нито се доказаха критерии, по които да се извърши разпределението. Така че, в случая единственият възможен способ за извършване на делбата на втората група делбени имоти е чрез тегленето на два жребия. Единствено този е начинът, при извършването на делбата да може всяко едно от коленете наследници да получи дял в натура. Ето защо, ще следва да се състави проект за разделителен протокол, съгласно който се формират пет дяла, съобразно вариант № 1 от допълнителното заключение на вещото лице инж. Д.К.. Както се спомена, новообразуваните имоти са с проектни идентификатори, така че при липса на възражения по проекта за разделителен протокол и обявяването му за окончателен, ще може да се извърши съответна промяна на кадастралната карта.

В допълнение към изложеното следва да се отбележи и факта, че шестте имоти от втората група са прекалено неравностойни по цена, за да не се налага тяхното раздробяване. Видно от заключението на СТЕ, ПИ с идентификатор *** е с пазарна стойност 1075 лв., ПИ 36.110.42.5 е с пазарна стойност 795 лв., ПИ с идентификатор 36.110.8.127 е с пазарна стойност 11411 лв, ПИ с идентификатор *** е с пазарна стойност е 18 276 лв, ПИ с идентификатор 36.110.24.27 е с пазарна стойност 1783 лв., а ПИ с идентификатор 36.110.346.6 е с пазарна стойност 5423 лв. Ако не се разделят реално двата най-големи по площ имоти и се съставят пет дяла само от шестте имоти, без новообразуваните такива от вещото лице, то при извършването на делбата ще се допусне значително неравенство на дяловете, респ ще се наложи неравенството на дяловете да се уравнява с големи парични суми. Напротив, ако се възприеме предложеното от СТЕ разделяне на имотите и групирането им, ведно с новообразуваните, в пет дяла, то всяко коляно ще получи дял в натура, без да се налага съществено парично уравнение на дяловете.

Разпечатката съдържа 36 от 223 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f473e9f3-46e6-4945-9cdf-43748cba077b