Определение № 413 от 28.04.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 413 гр. Перник, 28.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500296 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Перник, с ЕИК 823073638 чрез адв. Т. Н. от САК, срещу определение № 296/29.01.2026г., постановено по ч.гр.д. № 3990/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, с което по реда на чл. 248 ГПК е допълнено по молба, депозирана от Г. И. З., чрез адв. Б. В. – член на САК, постановеното по същото дело Определение № 3845/01.12.2025 г., в частта за разноските, като „ВиК“ ООД гр. Перник е осъдено да заплати на Г. И. З. сумата в размер на 200,00 лева /двеста лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ч.гр.д. № 3990/2025 г. по описа на Районен съд-Перник.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че заповедното производство е изцяло формално, което не предпоставя нужда от процесуално представителство на длъжника, доколкото законът не изисква депозираното възражение по чл.414,ал.1 ГПК да бъде подробно и мотивирано, а същото се депозира на бланка по образец, затова заявителят не следва да носи отговорност за сторените от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, следователно се иска съдът да отмени обжалваното определение и „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Перник да не бъде осъждано за разноски. В условията на евентуалност се релевира искане присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ответника по жалбата да бъде редуцирано до сумата 25, 56 евро, като се навеждат доводи за неоправдано завишения размер на присъденото адвокатско възнаграждение.

1

В срока по чл.276 ГПК, насрещната страна е депозирала становище за неоснователност на подадената частна жалба. Излагат се аргументи за дължимост на разноски от страна на заявителя, както и за адекватност на определеното от съда адвокатско възнаграждение. Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение да бъде потвърдено.

Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за редовна и допустима като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.дело № 3990/2025 г. на Пернишкия районен съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.Перник срещу Г.

И. З. за вземания, произтичащи от договори за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, сключен с длъжника.

На 27.08.2025г. РС-Перник е издал в полза на заявителя заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за суми, подробно описани в заповедта. В законоустановения едномесечен срок от длъжника по делото е депозирано възражения по чл. 414 от ГПК. Съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви установителен иск за вземанията си, като го е предупредил, че при неизпълнение на указанията в срок, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. В едномесечни срок заявителят не е предявил иск, затова с определение от 01.12.2025г. съдът е обезсили заповедта за изпълнение и е прекратил производството.

В срока за обжалване на определението, е подадена молба по 248 ГПК от длъжника чрез процесуалния му представител – адв. Б. В., с която е отправено искане съдът да постанови допълване на Определение № 3845/01.12.2025г., като заявителя “Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник бъде осъден да заплати на длъжника сумата от 200,00 лв. представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Заявителят е подал становище, в което посочва, че не дължи разноски за адвокатско възнаграждение, а в случай че се приеме обратното, прави възражение за прекомерност.

С обжалваното определение съдът е допълнил Определение № 3845/01.12.2025г., като е осъдил „ВиК“ ООД гр. Перник да заплати на Г. И. З. сумата в размер на 200,00 лева /двеста лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ч.гр.д. № 3990/2025 г. по описа на Районен съд-Перник.

Според настоящия състав доводът на жалбоподателя, че не се дължи присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на длъжника, защото заповедното производство е изцяло формално и не предпоставя нужда от процесуално представителство, е неоснователен. Действително, заповедното производство е уредено от законодателя като едностранно такова, но в случай на подадено възражение по чл. 414 от ГПК длъжникът сам избира 2 процесуалното си поведение в хода на заповедното производство, като същият не е лишен от защита и по своя преценка може да упълномощи адвокат и да предприеме активна защита на правата си още в заповедното производство, като, при положение че адвокатската услуга не е безплатна, при възникване на законовите предпоставки за това, се дължи присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на правоимащата страна.

Фактическите състави по чл. 78, ал. 1 , 2, 3 и 4 ГПК предвиждат задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които насрещната страна е била принудена да направи по защитата си и уреждат възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход. Съгласно чл.

78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, като подлежат на присъждане всички разноски, направени по повод водене на делото, за чието установяване са представени надлежни доказателства. В случая е налице хипотеза на прекратяване на производството, по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на длъжника. С обезсилването на издадената заповед за изпълнение кредиторът заявител се очертава като неизправна страна, която с действията си е довела до неоснователно въвличане на длъжника в заповедното производство, поради което следва да понесе санкционните последици на разноските. Размерът на направените от длъжниците разноски е доказан по предвидения в т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г. ОСГТК начин – чрез представените по делото заедно с възраженията по чл. 414 ГПК договори за правна защита и съдействие, които служат като разписка за получаване в брой на дължимото се по тях адвокатско възнаграждение в размер на по 200 лв.

При извършване на преценката, дали длъжникът не е надцени съществено труда на своя адвокат, настоящият състав взе предвид следните обстоятелства: вземанията по заявлението произтичат от договор с потребител на „ВиК“ ООД, гр. Перник; претендират се главница и лихва от един длъжник, като размерът на претендираните вземания е около 1700 лв.; в заповедното производство длъжникът се представлява от един адвокат, който в срок е подал подробно аргументирани възражения по чл. 414 ГПК, с които е осъществена защита по същество и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Следва да се подчертае, че пълномощникът на длъжника - адв. В., е предприел всички допустими процесуални действия за защита на длъжника в рамките на заповедното производство, като е положил дължимата грижа за проучване на материалите по делото и подготовката за ефективна защита в един бъдещ исков процес. Поради изложеното съдът намира, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на по 200 лв., за което е сключен договор за правна защита и съдействие между длъжника и адв. В., е дължимо, като по преценка на въззивния съд същото е определено в обичайния и разумен размер за защита на интересите на длъжника в заповедното производство и не се отклонява съществено от мярката, наложена от пазара за дължимото адвокатско възнаграждение по този вид дела и при 3 този обем от процесуални действия за защита, предприети от адвоката в хода на делото.

По горните съображения съдът намира подадената частна жалба за неоснователна, респ. счита, че не са налице основания, които да обосноват отмяна на обжалваното определение.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 296/29.01.2026г., постановено по ч.гр.д. № 3990/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, с което по реда на чл.

248 ГПК е допълнено по молба, депозирана от Г. И. З., чрез адв. Б. В. – член на САК, постановеното по същото дело Определение № 3845/01.12.2025 г., в частта за разноските, като „ВиК“ ООД гр. Перник е осъдено да заплати на Г.

И. З. сумата в размер на 200,00 лева /двеста лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ч.гр.д. № 3990/2025 г. по описа на Районен съд-Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4