Решение № 96 от 21.04.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. гр. Добрич, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20253200500650 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод подадена от Д. Н. Н. с ЕГН **********, гр. Г. Т., ***, чрез адв. И. Р., въззивна жалба срещу решение № 58/08.07.2025г. по гр.д.№ 456/2024г. по описа на РС – Г. Т., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Г. А. Ж. с ЕГН **********, гр.Добрич, ***, сумите от:

- 1750,56 лв. - част от дължимо и незаплатено наемно възнаграждение за стопанската 2022-2023г. за отдадената под наем земеделска земя от 25 008 кв.м. в идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР с. Ч., общ.

Г. Т., целия с площ 35 008 кв.м, по сключения между страните договор за наем от 30.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.10.2024г., до окончателното изплащане на сумата - 199,59 лева - законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2024г. до 25.10.2024г., както и

- 1120,02 лв. - сторени по делото разноски, от които 120,02 лв. държавна такса и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят счита първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със защитната теза на ответника и при несъобразяване на ноторно известни на съдебната институция факти и обстоятелства. Решението не съдържало анализ на твърдяното от ответника изпълнение на договорното задължение при условията на форсмажор чрез признатото от ищеца плащане на наемно 1 възнаграждение в размер на 50 лева, който анализ съдът трябвало да извърши при съобразяване на ноторно известните му факти и обстоятелства, независимо от непопълването на делото със заявените в отговора на исковата молба доказателства. Съдът приложил правилата на доказателствената тежест, като съобразил непредставянето на посочени от ответника доказателства, но не отчел ноторно известния факт за проявили се форсмажорни обстоятелства за месеците от май до ноември 2023г. - неблагоприятните метеорологични условия, които, като условия на ползване на земята, определяли значително занижен размер на наемното възнаграждение за процесната стопанска година и които се твърдяли като известни не само от ответника по делото и били приемани за основание за предоговаряне параметрите на задължението на наемателя по идентични облигационни правоотношения. В тази връзка съдът не изследвал, а трябвало, публикувани данни на НСИ, макар и те да не били приложени по делото и въз основа на тях трябвало да приложи клаузата на чл.

5, ал. 4 от договора, според която страните следвало да уговорят други размери на наемно възнаграждение и други срокове за изпълнение.

Уважаването в цялост на ищцовата претенция, без съобразяване на естеството и конкретните уговорки в договора, било неправилно и въззивникът настоява за отмяна на решението, с постановяване на ново за отхвърляне на исковете.

Жалбата е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК (на 23.07.2025г.) с начало 14.07.2025г., когато е връчено решението на обжалващата страна, и край 28.07.2025г., подадена е от страна в първоинстанционното производство, с интерес от обжалването и отговаря на изискванията за редовност по чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор по въззивната жалба от насрещната страна чрез адвокат С. Х.. Въззиваемият счита решението за правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при обсъждане на всички правнорелевантни факти и въз основа преценката на събраните доказателства. По доводи, развити и в първата инстанция за основателност на исковете, настоява за отхвърляне на жалбата, потвръждаване на акта и присъждане на разноски.

Обжалваното решение е постановено в производството по гр.д.№ 456/2024г. по описа на РС – Г. Т., образувано по искова молба с вх.№ 2998/28.10.2024г., с която Г. А. Ж. е предявил против Д. Н. Н. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал.

2 от ЗЗД вр. чл. 4а от ЗСПЗЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 1750,56 лв., съставляваща част от неплатено наемно възнаграждение за стопанската 2022-2023г. за отдадената под наем земеделска земя от 25 008 кв.м. в идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР с. Ч., общ. Г. Т., целия с площ 35 008 кв.м, по сключения между страните договор за наем от 30.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.10.2024г., до окончателното изплащане на сумата и сумата от 199,59 лева, съставляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2024г. до 25.10.2024г.

2

Исковете са обосновани с твърдения, че по силата на договор за наем от 30.03.2022г. ответникът приел да обработва за срок от една стопанска година 2022/2023г., собствената на ищеца земеделска земя от 25 008 кв.м. в идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР с. Ч., общ. Г. Т., целия с площ 35 008 кв.м, срещу задължението да заплати на ищеца гарантиран размер на наем в размер от 120 лв/дка, или сумата от 3000,96 лв. в срок до 3 месеца след изтичане на стопанската година, т.е. до 01.01.2024г. Ответникът изпълнил частично задължението си като платил на ищеца по 50 лв/дка, или сумата от 1250,40 лв. на 23.11.2023г. и останал задължен за сумата от 1750,56 лв. Проведени били разговори, била изпратена и покана за доброволно плащане, но такова не последвало. Ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати останалата дължима част от наемното възнаграждение в размер на 1750,56 лв., както и обезщетение за вредите от забавеното изпълнение в размер на 199,59 лв. за периода от 01.01.2024г. до 25.10.2024г.

В срок ответникът подал отговор на исковата молба, с който изразил становище за допустимост на иска, признал възникването на облигационно отношение от сключения между страните договор за наем, ползването на земята от наемателя за уговорения срок и плащането на сумата от 50 лв/дка, но оспорил иска по съображения, че с така платената сума е изпълнил точно своето задължение, а претендираните 1750,56 лв. не са дължими от него поради настъпили форсмажорни обстоятелства – за землището на с. Ч. месеците от май до ноември 2023г. се определяли като месеци без валежи и с високи температури; засушаването довело до частично унищожаване на реколтата, ниски и некачествени добиви, ниски продажни цени и доходи.

Според клаузата на чл. 5, ал. 4 от сключения договор, при форсмажорни обстоятелства страните уговарят други размери на наемно възнаграждение и други срокове за изпълнение. При позоваване на тази клауза с ищеца и неговия процесуален представител били проведени разговори за редуциране на наемното възнаграждение или определяне на по-дълъг срок за плащане, но без резултат. Поради неизпълнението на задължението на наемодателя, произтичащо от клаузата на чл. 5, ал. 4 от договора, извършеното от наемателя плащане в размер от 50 лв/дка, при проявени форсмажорни обстоятелства през срока на договора, изчерпвало неговото задължение напълно и претендираната от ищеца сума била недължима.

С постановеното по делото решение № 58/08.07.2025г. районният съд е осъдил Д. Н. Н. да заплати на Г. А. Ж. сумите: 1750,56 лв. - част от дължимо и незаплатено наемно възнаграждение за стопанската 2022-2023г. за отдадената под наем земеделска земя от 25 008 кв.м. в идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР с. Ч., общ. Г. Т., целия с площ 35 008 кв.м, по сключения между страните договор за наем от 30.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.10.2024г., до окончателното изплащане на сумата; 199,59 лева - законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2024г. до 25.10.2024г., както и 1120,02 лв.

- сторени по делото разноски, от които 120,02 лв. държавна такса и 1 000 лв.

3 адвокатско възнаграждение.

Въззивното производство е образувано за проверка на първоинстанционното решение в неговата цялост.

Обжалваното решение е постановено от надлежен състав на Районен съд – Г. Т., в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и надлежно упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. То е и правилно, въз основа следните фактически констатации и правни изводи на въззивния съд:

Твърдяното материално правоотношение е по договор за наем на земеделска земя. Неговото валидно възникване не е спорно между страните.

Писменият договор за наем от 30.03.2022г. на земеделска земя от 25 008 кв.м. част от ПИ с идентификатор *** по КККР с. Ч., е сключен между Г. А.

Ж. като наемодател, чрез пълномощника си П. Г. Ж.а и ЗП Д. Н. Н., като наемател, за срок от една стопанска година, т.е. за времето от 01.10.2022г. до 01.10.2023г. (така чл. 4 от договора). Наемната цена е уговорена в пари и е определена – в размер на 120 лв. на дка земя, или 3000,96 лв. (при наета земя от 25 008 дка), като е платима в срок до 3 месеца след изтичане на стопанската година по банков път (така чл. 5, ал. 1 – 3 от договора). Съгласно чл. 5, ал. 4 от договора, при форсмажорни обстоятелства, довели до пълно или частично увреждане, унищожаване на реколтата, страните уговарят други размери на наемно възнаграждение и други срокове за изпълнение на посочените парични задължения.

Няма спор между страните, че ищецът, като наемодател, е изпълнил задължението си да предостави ползването на земеделската земя на наемателя за срока на договора, както и, че е получил по банков път от наемателя наемно възнаграждение в размер на 1250,40 лв., т.е. по 50 лв/дка, на дата 23.11.2023г.

Обстоятелствата, с които ответникът е обосновал правоизключващото отговорността му възражение, а именно, че месеците от май до ноември 2023г. били без валежи и с високи температури, като следствие от засушаването в землището на с. Ч. настъпило частично унищожаване на реколтата, ниски и некачествени добиви, ниски продажни цени и доходи, не са установени по делото. В писмо вх.№ 391/11.02.2025г. от директора на НИМХ – филиал Варна е посочено, че институтът не разполага с оперативна метрологична станция в землището на с. Ч., общ. Г. Т., поради което и не може да предостави данни за метеорологичната ситуация в този район за месеците от май до ноември 2023г.

Видно е от писмо изх.№ РД-12-05 282.1/12.03.2025г. от началника на ОСЗ Г. Т., че в службата не е постъпило заявление за форсмажорни обстоятелства от земеделския стопанин Д. Н. Н. и съответно няма издаден констативен протокол за щети от неблагоприятни климатични събития. По искане на ответника е бил допуснат до разпит свидетел за установяване на сочените от него обстоятелства, но искането е било оттеглено. От разпита на водената от 4 ищеца свидетелка П. Ж.а се установява, че при провежданите разговори във връзка с изплащане на пълния размер на наемното възнаграждение ответникът не оспорвал дължимостта му, но заявявал, че няма възможност да го изпълни, тъй като не бил реализирал продукцията – лавандулово масло.

Неоснователно се възразява във въззивната жалба, че решението е постановено в противоречие със защитната теза на ответника и при несъобразяване на ноторно известни на съдебната институция факти и обстоятелства. Районният съд е обсъдил възражението и доводите на ответника във връзка със събраните по делото доказателства. Такива, които да установяват наведените от ответника твърдения за настъпило засушаване и следствие от него частично унищожаване на реколтата, ниски и некачествени добиви, ниски продажни цени и доходи, по делото не са събрани. Тези факти са оспорени от ищеца и в съответствие с чл. 153 вр. чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е прякото и пълно тяхно доказване. Това е така, защото доказването на обстоятелствата, които изключват отговорността, е в тежест на длъжника - ответник по иска. Съгласно чл. 155 от ГПК не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, но, за да бъде освободена страната от тежестта да докаже онези факти, на които основава своите искания или възражения, е необходимо съдът да ги е посочил като ноторно или служебно известни нему с нарочно определение. След като наведените от ответника факти не са признати от ищеца, нито са обявени от съда за неподлежащи на доказване, е следвало те да бъдат установени с допустимите доказателствени средства, а при неангажиране на доказателства, вкл. и на сочените във въззивната жалба публикувани данни на НСИ, които следва да бъдат представени по делото, за да станат част от подлежащия на обсъждане доказателствен материал, дължимото от ответника установяване не е проведено. Фактите, на които се основава защитното възражение на ответника, не са доказани от него по делото и само това обосновава неоснователност на оспорването на иска за заплащане на наемното възнаграждение в пълен размер поради възникнали форсмажорни обстоятелства. Отделно, ответникът не е доказал, както е твърдял, да е уведомил ищеца за настъпване на причини за изменение на размера на наемното възнаграждение и да е поискал такова, според клаузата на чл. 5, ал. 4 от договора, за да черпи права от твърдяното от него неизпълнение на задължение на наемодателя за предоговаряне на размера на наема или срока за плащане. Освен това договорът за наем е неформален, но в конкретния случай страните по делото са сключили договора си в писмена форма и в чл. 14 от него са се съгласили той да може да бъде изменян по взаимно тяхно писмено съгласие, каквото не се твърди да е постигнато. Наред с горното, невъзможността да бъдат получени доходи от реализиране на стопанска продукция не освобождава наемателя от отговорност за заплащане на наемната цена в определен размер по силата на закона, по смисъла на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, тъй като липсата на парични средства не е основание за това, с оглед естеството на паричното задължение, спрямо което не може да настъпи 5 невъзможност за престиране и неизпълнението се проявява само със забава на длъжника. В тази връзка следва да се отбележи и това, че страните по общо съгласие са определили вида и срока на договора – наем за една година и не са обвързали размера на възнаграждението с произведената продукция. При този договор формата за сключване е облекчена, но и страните се лишават от защитата, която специалните норми им дават при договора за аренда (напр. възможността да се иска изменение на клаузите му и в частност за дължимата арендна вноска – чл. 16 от ЗАЗ).