Решение № 1117 от 30.08.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1117 гр. П., 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220103343 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.28, във вр. с чл.25 от Закона за закрила на детето.

Образувано е по молба на ДСП П. за налагане на мярка за закрила – настаняване на непълнолетно дете – И. А. З., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., ул. „Д., в ЦНСТДБУ, гр. П., ул. „Д., за срок до навършване на пълнолетие.

В молбата се сочи, че детето И. А. З. е от мъжки пол, родено на 10.01.2007г. в Сирия, език - арабски, етническа принадлежност - арабин, вероизповедание - мюсюлманин - сунит.

По информация на детето, родителите му и останалите членове от семейството се намират в Турция.

Твърди се, че непълнолетното дете И. на 01.01.2023г. напуснало нелегално Сирия заедно с родителите си, брат си Ю. и двете си сестри Б. и О., като се отправили за Турция.

Там останали около 20 дни, след което влезли на 20.01.2023 г. нелегално в Република България заедно с брат си Ю. А. З.. По данни на детето И., към настоящия момент семейството му е в Турция. Непълнолетният споделил, че контактува със своите близки по телефона. Основната причина, за да напусне Сирия, непълнолетното дете изтъквало, че е войната, бомбардировките и групировките.

Посочва се, че със Заповед № ЗД/Х-Х-120/25.04.2023 г., детето е настанено ЦНСТДБУ – П., ул. „Д., като с Решение № 738/28.06.2023 г., по гр.д. № 1842/2023 г., по описа на Районен е предприета мярка по ЗЗДетето – настаняването му в ЦНСТДБУ – П..

Посочено е, че в отдел „Закрила на детето“ при ДСП П. постъпило заявление с изразено желание за продължаване на наложената мярка от непълнолетното дете.

Предвид, гореизложеното със Заповед № ЗД/Д-РА-063-/09.07.2024 г. на ЗА директора на ДСП П., детето е настанено временно в ЦНСТДБУ-гр. П., ул. „Д..

Цитират разпоредби от Закон за убежищата и бежанците и Конвенция за правата на детето.

1

В проведеното съдебно заседание за молителят Дирекция „Социално подпомагане“ гр. П. се представлява от юрисконсулт Станчева, която моли съда да уважи молбата.

Детето И. А. З. при изслушването си заявява, че му харесва в центъра и иска да бъде уважена молбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се, че със заповед Заповед № ЗД/Д-РА-063-/09.07.2024 г. на ЗА директора на ДСП П., детето е настанено временно в ЦНСТДБУ-гр. П., ул. „Д..

От приложения по делото доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете се установява, че детето е родено на 10.01.2007 г.в. Сирия. Отразено е, че е напуснал Сирия заедно с брат си, двете си сестри и родителите си. На територията на Р.

България влезнал заедно със своя брат, а останалите членове на семейството му се намирали на територия на Р. Турция. Установява се, че детето е изразило желание да бъде настанено в ЦНСТДБУ-гр. П., ул. „Д.. Последното се установява и от приложеното по делото заявление от детето от 04.07.2024 г..

От приложеното по делото Решение № 738/28.06.2023 г., по гр.д. № 1842/2023 г., по описа на Районен се установява, че по отношение на детето е предприета мярка по ЗЗДетето – настаняването му в ЦНСТДБУ – П., ул. „Д., за срок от една година или до настъпване на обстоятелства обуславящи промяната на мярката. Решението е влязло в сила на 08.07.2023 г..

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл.3, т.1 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. /ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./, „висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи“. В съответствие с тази уредба е и нормата на чл.10, ал.1 ЗЗакрД, прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. В настоящото охранително производство задължението на съда е да установи, изхождайки единствено и само от интересите на децата, от кого следва те да бъдат отглеждани и възпитавани и за какъв срок.

Българското законодателство е приложимо по отношение на всички малолетни и непълнолетни лица, пребиваващи на територията на страната и в този смисъл след като непълнолетно лице – чужд гражданин е в риск, то спрямо него следва да бъдат предприети и съответни мерки за закрила по реда на Закона за закрила на детето.

Съгласно чл.26 ЗЗакрД, настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство или специализирана институция се извършва от съда. Нормата на чл.25 от същия нормативен акт сочи основанията за настаняване на дете извън семейството му, а те са: дете чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; чиито родители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

Несъмнено е, че непридружените от родители или други възрастни малолетни и непълнолетни лица, които пребивават на територията на Република България са особено 2 уязвима група и са деца в риск по смисъла на Закона за закрила на детето Предвид събраните по делото доказателства съдът приема, че искането е основателно.

Налице са основанията по чл.25 ЗЗакрД за настаняване на детето в специализирана институция. Детето се намира на територията на Република България без да има близки и роднини, които биха могли да поемат грижите за неговото отглеждане и възпитание. Съдът приема, че към настоящия момент не съществува друга възможност за закрила на ненавършилото пълнолетие дете, като отсъствието на родителски грижи и надзор създава реална опасност за живота и здравето му и за правилното му физическо, емоционално и интелектуално развитие.

Тъй като обективно е невъзможно детето да бъде настанено в семейна среда, съдът намира, че поисканата мярка се явява единствената възможна и адекватна за неговата закрила.

Съдът приема, че срокът за настаняването следва да бъде определен за срок от една година.

Воден от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА детето И. А. З., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., ул. „Д., в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания гр. П., ул. „Д., за срок до навършване на пълнолетие или до промяна в обстоятелствата обуславящи промяната на мярката, считано от влизане на решението в законна сила.

На основание чл.28, ал.4 от ЗЗДетето, ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд П., в 7 - дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3