Решение № 77 от 10.03.2025, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 2726/2024
- Вид
- Решение № 77
- Подписан
- 10.03.2025
- В сила
- 02.04.2025
- Състав
- КАЛИН ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 77 гр. Монтана, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20241630102726 по описа за 2024 година
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал.2 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ,,АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ‘‘АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,**** ****‘‘ № ****, **** е предявил срещу ответника Г. К.
Г. с постоянен адрес: **** обл.Монтана, ул.,,****‘‘№ 10 обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено спрямо ответника, че съществуват следните вземания на дружеството-ищец към него, дължими по сключения между *****ора ,,**** *****‘‘ООД и длъжника Г. К. Г. Договор за паричен заем № *****/****.**** г., както следва:
-2 227,50 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;
-***** лв. договорна лихва, дължима за периода от 12.11.2022 г. до 28.10.2023 г.;
-**** лв. мораторна лихва,начислена за периода от 28.10.2023 г. до 27.08.2024 г.
Претендира деловодни разноски по реда на чл. 78, ал.1 от ГПК.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, 1 поради което спрямо него са настъпили законните последици/преклузии/ по чл. 133 от ГПК. С подаденото по ч.гр.д.№ 2263/2024 г. възражение ответникът е оспорил вземанията към него.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството, в установения срок по чл. 415, ал.4 от ГПК.
Разгледани по същество: искът за главница е изцяло основателен, а останалите искове са неоснователни в цялост.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени.
По делото не е спорно и е видно от приобщените писмени доказателства, че между *****ора ,,**** *****‘‘ООД и *****ополучателя Г.
К. Г. бил сключен на дата ****.**** г. Договор за паричен заем № *****, който бил усвоен от *****ополучателя, при следните параметри:
Сума по *****а-2 300 лв.;
*****ът се погасява на 26 двуседмични погасителни вноски;
Общо дължима сума по *****а-2 812,42 лв.
ГПР- 49,37%;
ГЛП- фиксиран- 40,32%.
От горното, съдът намира, че е установено облигационното правоотношение между страните по процесния договор за заем. Съгласно чл. 154, ал.1 ГПК, доказателствената тежест да установи, че изцяло или отчасти е погасил исковите суми, е на ответника, каквито доказателства не са приложени по делото. По делото са приложени доказателства за надлежно изпълнение на процедурата по чл. 99 от ЗЗД за прехвърляне на вземанията от страна на стария *****ор към новия- ищеца ,,АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ‘‘АД.
Съдът намира, че по отношение на сумите за възнаграждението за договорна и мораторна лихва, заявлението следва да се отхвърли по следните съображения:
2
Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на процесния договор за ***** приложение намират разпоредбите на ЗПК, доколкото по своята същност облигационното правоотношение между страните представлява договор за потребителски ***** по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Специалният закон въвежда императивни изисквания към съдържанието на тези договори, като отклонението от част от тях води до недействителност на съглашението на основание чл. 22 ЗПК. Видно от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски ***** се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по *****а и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за *****, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски ***** е недействителен.
Съдът служебно следи за наличието или обоснована вероятност за наличието на нищожни клаузи по потребителските договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7, ал.3 от ГПК.
Сключеният договор за потребителски *****,
*****‘‘ООД и Г. К. Г. има характер на потребителски между
„**** договор. В договора за ***** е уговорен фиксиран лихвен процент - 40,32%, както и годишен процент на разходите – 49,37 %.
Съгласно чл. 5 от договора страните се споразумяват в 3-дневен срок от усвояване на сумата по заема заемателят да предостави на *****ора обезпечение с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител към договора за заем, който да отговаря в кумулативност на редица трудноизпълними условия. В договора е предвидено- чл.5, ал.2, че при неизпълнение на уговореното заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 919,36 лева.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
3 потребителски ***** се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по *****а и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за *****, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по *****а изразява общите разходи по *****а за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения *****.
С уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума – т. нар.
"скрита възнаградителна лихва". Този извод следва от спецификата и краткия срок /тридневен/ за изпълнение на задължението, по отношение на което е уговорена неустойката – осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема или предоставяне на безусловна банкова гаранция. По този начин *****орът не е очаквал или желал изпълнение на задължението.
Доказателство за това е и разсрочване на вземането и погасяването му заедно с вноските по заема.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо *****ора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по *****а. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения ***** представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Преддоговорното задължение на *****ора да направи оценка на *****оспособността на *****ополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските *****и на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на 4 всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски *****и. В този смисъл е параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав на СЕС. Клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчители, което задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за *****, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като *****а е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне *****ът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на *****а произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския *****.
Така с тези изисквания се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по *****а за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърлят определения фиксиран процент от 50,00 %, т. е. са над максимално допустимия петкратен размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не е посочено в
Договора, водещо до въвеждане на потребителя в заблуда. Така се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не съставляват плащане за услуга, а прикрити разходи по *****а, с които се надхвърлят допустимите разходи по чл. 19, ал. 4 ЗПК с оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като поради изложеното е ирелевантно дали самото взеамане за неустойка се претендира по делото или не, след като договорър е недействителен.
5
На следващо място в Определение № 1369 от 27.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 333/2024 г., II т. о., ТК е прието, че „договорът за потребителски ***** по своето правно естество представлява възмездна правна сделка, годишният процент на разходите изразява насрещната парична престация, която *****ополучателят е длъжен да осъществи (включваща общите разходи по *****а – лихвени и нелихвени разноски, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения *****; съобразно легалната дефиниция, уредена в чл. 19, ал. 1 ЗПК). Следователно, годишният процент на разходите е част от основния предмет на договора, поради което структурата на ГПР трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител на *****ни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои. Както последователно е разяснявано в задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС (при приложението на чл.
4, § 2, във вр. с чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори), в този случай договорът не може да продължи да се изпълнява без тези клаузи, тъй като премахването им би довело до изменение на естеството на основния предмет на договора. Поради тези правни съображения при неяснота относно начина на формиране на стойността на ГПР (в конкретния казус в размер на 49,37%, при уговорена ставка на възнаградителната лихва от 40,32%) договорът за потребителски ***** е нищожен – с аргумент и от правната норма на чл. 22 ЗПК, във вр. с чл.
11, т. 10 ЗПК и чл. 147, ал. 1 ЗЗП, предписващ, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и разбираем начин.“
В случая в чл. 3 от Договора са уговорени лихвения процент и годишния процент на разходите, като не става ясно как е формирана стойността на ГПР. В него не е посочена методиката за изчисляването, нито са посочени конкретни лихвени и нелихвени разноски, от които се състои – в този смисъл също Определение № 602 от ****.11.2023 г. по ч.гр.д. 356/2023 г. на ОС – Монтана.
Разпечатката съдържа 54 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f472113a-a433-4261-94ae-161d2c03b225