Решение № 1177 от 16.03.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8980/2025
- Вид
- Решение № 1177
- Подписан
- 16.03.2026
- В сила
- 15.04.2026
- Състав
- Крум Борисов Гечев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1177 гр. Пловдив, 16.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330108980 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от П. М. П., ЕГН: **********, против „Адессо Кредит“ ЕООД, ЕИК: 202250289, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 546, 75 лева/ 279, 55 евро/ - размерът на иска увеличен в с.з. на 19.02.2026г., представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за паричен заем с № ***** от ** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.05.2025 г. до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на ** г. сключила с ответника процесния договор за паричен заем, по силата на който й била предоставена в заем сумата от 2200 лева/1124,84 евро, която следвалото да бъде върната на 18 месечни вноски от по 164,50 лева/84,11 евро, при ГЛП 48,21% и ГПР 40%. Твърди се, че съгласно чл. 4 от договора същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от посочените в договора обезпечения, като при неизпълнение на това задължение на ищцата същата дължала заплащането на неустойка в размер на 1413 лева/722,46 евро. Процесната неустойка не била включена в размера на ГПР по кредита, което водело до неговата недействителност, а оттам и сумата от 50 лева се явявала недължимо платена.
1
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска и твърди, че процесният договор е сключен в съответствие с изискванията на ЗПК. Моли за неговото отхвърляне. Претендира разноски. Признава, че в размера на ГПР по кредита не е включена процесната неустойка за непредставяне на обезпечение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят относно факта на сключване на процесния договор за потребителски кредит, както и неговите параметри. Тези факти се установяват и от събраните по делото писмени доказателства.
Няма спор по делото относно това, че ответникът е кредитополучател по договор за заем, като между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че дължимата сума по клаузата за неустойка не е включена в размера на ГПР по процесния кредит.
При това положение съдът намира, че неустойката за непредставяне на обезпечение по договора представлява скрито възнаграждение, което е свързано с оскъпяване на кредита по недопустим от закона начин. Като разход по кредита неустойката следва да бъде включена в ГПР. Макар и да няма яснота за това какви компонентни са включени в ГПР, то признанието на ответника, че неустойката не е включена в ГПР, както и самият размер на неустойката спрямо размера на главницата и договорната лихва, са достатъчни, за да се направи извод, че посоченият в договора ГПР не е действително прилагания.
С включването на неустойката в ГПР процентът на ГПР щеше да надхвърля този, посочен в договора за кредит. Изложеното налага извод за нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С невключване на неустойката в ГПР, а представянето й на потребителя като неустойка за неизпълнение на договорно задължение, кредитодателят нарушава посочената законова разпоредба и въвежда потребителя в заблуждение. ГПР следва да е посочен в реален размер, а не само формално, за да гарантира правата на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора.
Следователно, при непредставяне на обезпечение и последвало изпълнение по договора, за кредитора по договора не биха настъпили никакви 2 вреди. При неизпълнение на договора вредите за кредитора биха се изразили само в дължимите и неплатени суми, а не в обстоятелството, че е лишен да ги търси от имуществената сфера и на поръчителя или на гарантиращата банка.
Липсата на обезпечение е свързано единствено с по-големия риск, който кредиторът поема при отпускане на заема. Но дължимостта на парична сума от длъжника за носене на кредитния риск от кредитора не може да се квалифицира като обезщетение за вреди, каквато е присъщата функция на неустойката. Такова задължение има характер на възнаграждение за поетия риск. Ето защо предвиждането на неустойката при тези условия и за неизпълнение на посоченото задължение няма обезщетителна функция, а възнаградителна такава.
Процесният договор за заем формално отговаря на изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на ГПР. Размерът на ГПР, посочен в договора, съдът намира, че не съответства на действителния прилаган ГПР по договора, съобразно поетите от потребителя задължения с невключването в него на разходите за заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение. При това положение, процесният договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
При това положение, на основание чл. 23 от ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на кредита (главница), но не и лихва и други разходи по кредита. Следователно всичко, което е дадено от ищеца на ответника по недействителния договор, с изключение на главницата по същия, подлежи на връщане.
В настоящия случай, видно от представената от самия ответник рекапитулация по Договор за паричен заем № *****/**г., при главница в размер на 2200 лева, кредитополучателят – ищец е заплатил в полза на ответника сумата от 2746, 75 лева – т.е. над главницата са платени 546, 75 л е в а / 279, 55 евро/, които подлежат на връщане на осн. чл. 23 ЗПК.
Предявеният кондикционен иск е основателен.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на сумата от 25, 56 евро за заплатена държавна такса в настоящото производство.
В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата от 204, 52 евро на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и множеството сходни дела в съдилищата в Република България, по които е формирана богата и непротиворечива съдебна практика.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Адессо Кредит“ ЕООД, ЕИК: 202250289 да заплати на П. М.
3
П., ЕГН: ********** сумата от 279, 55 евро/ двеста седемдесет и девет евро и петдесет и пет евроцента/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за паричен заем № *****/** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.05.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Адессо Кредит“ ЕООД, ЕИК: 202250289 да заплати на П.
М. П., ЕГН: ********** сумата от 25, 56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв „Адессо Кредит“ ЕООД, ЕИК: 202250289 да заплати на адв. Г. М. от **, с адрес: гр. ********, сумата о т 204, 52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по гр.д. № 8980/2025 г. по описа на ПРС, XXIII гр. състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4