Определение № 411 от 22.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 411 гр. София, 22.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно търговско дело № 20261001000390 по описа за 2026 година Производството е по чл.274,ал.1,т.2,във вр. с чл.536,ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. С. Б., чрез пълномощника й адв.Н. П. против определение №2540 от 08.06.2026г., постановено по ч.т.д. № 1106/2026 г. на СГС, VI-11 състав, с което е оставено без уважение искането на Н. Б. за спиране на регистърното производство по Заявление Б4 с вх.

№20260608124758, подадено по партидата на „НС-Индъсрис“-ООД, с което е заявено за вписване пристъпване към изпълнение по Договор за особен залог на търговско предприятие от 21.03.2025г., до приключване с влязъл в сила акт по т.д.№9500/2025г. на СГС.

Частният жалбоподател излага доводи за незаконосъобразност на определението. Твърди, че неправилно съдът е отказал спиране на регистърното производство. Налице били предпоставките на чл.536, ал.1,т.1 ГПК.Твърди също, че определението е немотивирано, като съдът не е изложил мотиви по изложените от молителя доводи. Видно от представените доказателства беспорно била налице пряка обусловеност между предмета на т.д.№9500/2025г. на СГС и заявеното за вписване обстоятелство по Заявление Б4. Решението по посоченото дело щяло да установи със СПН факти и правоотношения,които са от съществено значение за преценката дали процесната част от търговското предприятие се намира в патримониума на „НС-Индъсрис“-ООД и съответно дали съществува годен обект, по отношение на който може да бъде вписано пристъпване към изпълнение по особен залог.

Според жалбоподателката изходът на спора по това дело е преюдициален за настоящото регистърно производство.

Софийският Апелативен съд, като разгледа частната жалба във 1 връзка с доводите на страните и събраните доказателства, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Определението за спиране на регистърното производство, постановено по реда на чл.536, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.19, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, поражда правни последици за търговеца, по партидата на когото са заявени за вписване съответните обстоятелства, за лицето, поискало спирането, а също и за лицето, заявило вписването, респ. обявяването. Поради това за заявителя съществува правен интерес от обжалване на посоченото определение.

Обжалваното определение от 08.06.2026г. е постановено по молба на Н. С. Б., легитимираща се като мажоритарен съдружник в „НС-Индъсрис“ООД, притежаваща 88% от капитала му, с която на основание чл.536 ГПК е поискала от съда да постанови спиране на регистърното производство, образувано по заявление Б-4 с вх.№20260608124758, подадено по партидата на „НС-Индъсрис“-ООД, с което е заявено за вписване пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ върху част от търговското предприятие на дружеството /отделни негови активи/ по Договор за особен залог на търговското му предприятие от 21.03.2025г., до приключване с влязъл в сила акт по т.д.№9500/2025г. на СГС.

Молителката поддържа, че пред СГС е налице висящо съдебно производство по т.д.№9500/2025г. с предмет оспорване действителността на сделката от 23.07.2025г. за продажба на основание чл.15 ТЗ на търговското предприятие на „НС-Индъсрис“-ООД на купувача „ДИ ТРЕЙД КЪМПАНИ“ЕАД. Посочената продажба била заявена за вписване по партидата на „НСИндъсрис“-ООД със Заявление Б1 с рег.№ 20250812160800.

Молителката поддържа, че с Определение №3390 от 25.08.2025г. било спряно на основание чл.536 ГПК по нейна молба регистърното производство по Заявление Б1 с рег.№ 20250812160800 до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д.№9500/25г. на СГС, с което се оспорва действителността на сделката с предмет търговското предприятие на „НС-Индъсрис“-ООД. Този договор бил нищожен. Към настоящия момент делото било висящо пред СГС.

Според молителката, настоящото регистърно производство е самостоятелно, но функционално и правно обусловено от същото материално правоотношение, предмет на т.д.№9500/25г. Оспорваната по това дело сделка имала значение за обхвата и принадлежността на търговското предприятие към патримониума на длъжника. Затова изходът на спора бил от съществено значение за установяване дали заложеното имущество изобщо съществува в правната сфера на залогодателя към момента на заявяване на пристъпването към изпълнение-08.06.2026г. Твърди, че при уважаване на този иск би се 2 стигнало до извод за липса на валидно правно основание за разпореждане с търговското предприятие, респ. до отпадане на основанието,въз основа на което е заявено вписване на пристъпване към изполнение по особен залог.

Затова изходът на спора по посоченото дело бил с преюдициално значение по отношение на процесното регистърно производство.

Моли съда да отмени определението и допусне исканото спиране.

В обжалваното определение СГС е приел, че искането за спиране е неоснователно, тъй като изходът на спора по т.д.№9500/2025г. на СГС не е преюдициален по отношение на исканото вписване на пристъпване към изпълнение. Съдът е приел, че регистърното производство може да се спира само, когато е налице такова дело, решението по което ще установи със сила на пресъдено нещо обстоятелства, които пряко са от значение за постановяването на регистърния акт, чието спиране се иска. Такава връзка на обусловеност не се установява да е налице между предявените при условията на евентуалност искове по чл.26 ЗЗД, с които се атакува Договор за продажба на търговското предприятие на „НС - Индъстрис“ ООД от 23.07.2025г. с доводи за нищожност, и заявеното за вписване пристъпване към изпълнение по договор от 21.03.2025г, на залог на търговското предприятие на „НСИндъстрис“ ООД, който договор за залог е вписан под № 20250327133825 и не се оспорва пред съда.

Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и съобразено със закона.

Според разпоредбата на чл.536, ал.1, т.1 ГПК, регистърното производство, което е охранително по своя характер, се спира, когато има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт /в случая постановяване на исканото вписване/ или е предмет на установяване с този акт.

За да се спре регистърното производство на основание чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, във вр. с чл.536, ал.1, т.1 от ГПК, са необходими следните предпоставки: 1) да е налице висящо към момента на произнасянето регистърно производство; 2) да е налице образувано пред съда дело; 3) това дело все още да е висящо към момента на произнасянето и 4) решението по това дело следва да има значение за вписването – т.е. да е обуславящо за това дали вписването следва да бъде извършено, или не.

Както е приел и първоинстанционният съд, първите три предпоставки са налице. От представените към молбата за спиране писмени доказателства и служебно извършената справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството се установява, че регистърното производство по заявеното за вписване обстоятелство – пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ е висящо – липсва произнасяне на длъжностното лице. Установява се също така, 3 че пред СГС по искова молба на Н. Б., която е собственик на 88% от капитала н а „НС - Индъстрис“ ООД, е предявен иск против това дружество, както и против „7К Корпорейшън“-ЕАД и „Ди Трейд Къмпани“-ЕАД по чл.26,ал.2,предл.4 ЗЗД, с който се атакува като нищожен Договор за продажба на търговско предприятие от 23.07.2025г. поради липса на основание. От служебната справка се установява, че по тази искова молба е образувано т.д.

№9500/2025г. на СГС, което към момента е още висящо.

Както бе посочено по-горе обаче, не е налице последната предпоставка – това дело с предмет атакуване като нищожен на Договор за продажба на търговското предприятие на „НС - Индъстрис“ ООД от 23.07.2025г., не е обуславящо за това, дали вписването следва да бъде извършено.

Видно от представените доказателства към молбата и вписаните обстоятелства по партидата на „НС - Индъстрис“ ООД, н а 21.03.2025г. е сключен Договор за учредяване на особен залог на търговското предприятие на „НС - Индъстрис“ ООД между това дружество като залогодател и „7К Корпорейшън“-ЕАД като залогоприемател /вписан на 27.03.2025г. в ТР и ЦРОЗ/, от който се установява, че същият обезпечава всички вземания на залогоприемателя – главница, лихви, неустойки, такси, комисионни, разноски и др. от кредитополучателя „НС - Индъстрис“ ООД, произтичащи от Договор за кредит от 13.03.2025г. в размер на 8 000 000 евро.

От момента на вписването правата на заложния кредитор, в случая „7К Корпорейшън“-ЕАД стават публични и защитени.Особеният залог поражда действие от момента на вписването. Вписването определя и поредността на кредиторите при евентуално събиране на вземането (при публична продан). Ако е налице вписване на няколко залога върху едно и също имущество, поредността се определя именно от датата и часа на вписването им в ЦРОЗ.

Видно от изложеното, в полза на заложния кредитор „7К Корпорейшън“-ЕАД е вписан първи по ред особен залог върху търговското предприятие на залогодателя „НС - Индъстрис“ ООД, който служи за обезпечение на вземането му по споменатия договор за кредит. Следователно това му дава право при неизпълнение на задълженията на падежа да пристъпи към изпълнение и да впише по партидата на дружеството пристъпването към изпълнение, което в случая е направено със Заявление Б4 с вх.

№20260608124758.

Затова последващата продажба на търговското предприятие на „НС - Индъстрис“, осъществена с договора от 23.07.2025г., който се атакува в производството по т.д.№9500/2025г. като нищожен, е без значение за пристъпването към изпълнение, тъй като Договорът за особен залог е вписан преди осъществената продажба и не може да бъде противопоставен на заложния кредитор.

За пълнота на изложението следва да се добави и следното:

Несъмнено учредения в полза на заложния кредитор особен залог върху търговското предприятие на длъжника е като обезпечение на вземането му по основния договор /в случая договора за кредит от 13.03.2025г. /.И пристъпването към изпълнение по ЗОЗ ще е допустимо и законосъобразно тогава, когато задължението на залогодателя по другия договор е изискуемо и не е изпълнено на падежа. Тогава заложният кредитор ще пристъпи към реализиране на обезпечението – пристъпване към изпълнение по ЗОЗ.

Разпоредбата на чл.536,ал.1,т.1 от ГПК въвежда задължение към съда, постановяващ спирането, да извърши преценка само относно наличието 4 на обвързващи за издаването на охранителния акт последици на резултата от спорното правоотношение, т.е. доколко от постановения акт по същото би било обусловено издаването на искания охранителен акт /в случая вписване на пристъпване към изпълнение по ЗОЗ по учредения особен залог върху търговското предприятие на длъжника/.

Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗОЗ, материална предпоставка за пристъпването към изпълнение е неизпълнението на обезпеченото със залог задължение. Пристъпването към изпълнение върху търговско предприятие следва да бъде известено по два начина – един път чрез вписването му в Търговския регистър по партидата на залогодателя и втори път – чрез изпращане на съобщение до залогодателя, съдържанието на което е нормативно установено в чл.33 ЗОЗ.

Пристъпването към изпълнение представлява диспозитивен акт на заложния кредитор, поради което за неговото обявяване е достатъчно простото твърдение от страна на последния, че са налице материалните предпоставки на заложното му право – вземането е изискуемо и е налице неизпълнение от страна на залогодателя. Тези твърдения не подлежат на проверка от длъжностното лице по регистрацията, тъй като производството по вписване е едностранно, безспорно и охранително. Проверката, извършвана от длъжностното лице в рамките на регистърното производство, следва да се ограничава само от външна страна. Тя е формална и поради това не предполага изследване по същество на материалноправни въпроси, които биха могли да бъдат предмет на евентуален бъдещ спор. Именно поради обстоятелството, че пристъпването към изпълнение е диспозитивен акт на кредитора, предоставянето на доказателство за съществуването на особения залог и твърдение, че са налице материалните предпоставки за пристъпване към изпълнение, е достатъчно да обосноват законосъобразност на пристъпването от външна страна – т.е. дължимата формална преценка за законосъобразност следва да бъде счетена за издържана.