Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 451 от 04.09.2026, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 274/2025
Вид
Решение № 451
Подписан
04.09.2026
Състав
Динчер Хабиб

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Кърджали, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Теодора Димитрова като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №

20255140100274 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Х. Ю. И., ЕГН **********, с адрес ******* чрез адв. А. А. от АК-******* против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 146, (сграда А), ет. 4, представлявано от С. Р. Я., с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.

1 и предл. 2 ЗЗД и по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, вр чл. 146, ал. 1, вр. чл.

143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, за прогласяване на недействителност на 15 броя сключени в периода от 20.10.2021 г. до 18.02.2025 г. между страните договори за потребителски кредит поради неточно посочено в тях ГПР или заради противоречие с добрите нрави, и в условията на евентуалност прогласяване за нищожна клаузата за задължително осигуряване на обезпечение и заплащане на възнаграждение към трето лице.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага твърдения, че ищеца сключва от разстояние договори за потребителски кредит с ответника в периода от 14.09.2021 г. до 18.02.2025 г., както следва:

1. Договор за потребителски кредит № *******/14.09.2021 г. със сума на кредита 640,10 лева, с обща сума за връщане в размер на 787,08 лева за 12 месеца, при ГПР 48,20% и ГЛП 40%;

2. Договор за потребителски кредит № *******/20.10.2021 г. със сума на кредита 711,68 лева, с обща сума за връщане в размер на 711.68 лева за 3 месеца, при ГПР 0% и ГЛП 0%;

3. Договор за потребителски кредит № *******/20.10.2021 г. със сума на кредита 508.40 лева, с обща сума за връщане в размер на 508.40 лева за 3 месеца, при ГПР 0% и ГЛП 0%;

4. Договор за потребителски кредит № *******/14.11.2021 г. със сума на кредита 1071.88 лева, с обща сума за връщане в размер на 1307.80 лева за 13 месеца, при ГПР 42.09% и ГЛП 35.64%;

5. Договор за потребителски кредит № *******/22.11.2021 г. със сума на кредита 1386.05 лева, с обща сума за връщане в размер на 1463.40 лева за 12 месеца, при ГПР 10.64% и ГЛП 10.15%;

1

6. Договор за потребителски кредит № *******/21.12.2021 г. със сума на кредита 2829.64 лева, с обща сума за връщане в размер на 3388.08 лева за 24 месеца при ГПР 19.48% и ГЛП 17.93%;

7. Договор за потребителски кредит № *******/11.04.2022 г. със сума на кредита 650.00 лева, с обща сума за връщане в размер на 671.67 лева за 1 месец, при ГПР 49.02% и ГЛП 40,00 %. Наличен бил договор за предоставяне на поръчителство с *******, чието възнаграждение в размер на 193.41 лева не било включено в ГПР;

8. Договор за потребителски кредит № *******/18.05.2022 г. със сума на кредита 600.00 лева, с обща сума за връщане в размер на 620.00 лева за 1 месец, при 49.02% и ГЛП 40,00 %;

9. Договор за потребителски кредит № *******/29.12.2022 г. със сума на кредита 1758.62 лева, с обща сума за връщане в размер на 2051.88 лева за 18 месеца, при ГПР 21.56% и ГЛП 19.67%;

10. Договор за потребителски кредит № ******* /11.04.2023 г. със сума на кредита 1923.40лева, с обща сума за връщане в размер на 2248.37 лева за 18 месеца, при ГПР 21,76% и ГЛП 19,85%;

11. Договор за потребителски кредит № *******/23.04.2023 г. със сума на кредита 2320.56 лева, с обща сума за връщане в размер на 2847.79 лева за 24 месеца, при ГПР 21.83% и ГЛП 19.91%;

12. Договор за потребителски кредит № *******/29.04.2023 г. със сума на кредита 2886.20 лева, с обща сума за връщане в размер на 3523.20 лева за 24 месеца, при ГПР 21.94% и ГЛП 19.93%;

13. Договор за потребителски кредит № *******/20.06.2023 г. със сума на кредита 1632.24 лева, с обща сума за връщане в размер на 1876.16 лева за 16 месеца, при ГПР 21.70% и ГЛП 19.80%;

14. Договор за потребителски кредит № *******/20.06.2023 г. със сума на кредита 1055.30 лева, с обща сума за връщане в размер на 1153.40 лева за 10 месеца, при ГПР 21.34% и ГЛП 19.50%;

15. Договор за потребителски кредит № *******/ 18.01.2024 г. със сума на кредита 2033.57 лева, с обща сума за връщане в размер на 2737.52 лева за 18 месеца, при ГПР 46.90% и ГЛП 39.08%;

16. Договор за потребителски кредит № *******/ 18.02.2025 г. със сума на кредита 3500.00 лева, с обща сума за връщане в размер на 4168.33 лева за 24 месеца, при ГПР 56.15% и ГЛП 44.98%. По този договор уточнява, че е налице и договор за предоставяне на поръчителство, с уговорено възнаграждение в размер на 2404.19 лв., което било разсрочено на вноски с договора за потребителски кредит.

Ищецът не отрича, че е усвоявана сума по цитираните договори, но изтъква, че е налице значително надплащане. Наред с това се излага, че същите съдържали задължение за потребителя да сключи договор за предоставяне на поръчителство с трето лице – „*******“ ЕООД, като условие за отпускане на финансовият ресурс веднага, но същевременно ответникът не включвал в договорите размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция от „*******“ ЕООД, поради което намира посочените договори за недействителни, тъй като счита, че в тях неправилно са посочени ГПР и обща дължима сума. Конкретизира, че задължителният характер на възнаграждението към „*******“ ЕООД се извличало от разпоредбата на чл. 4 от сключените договори, като единствено по отношение на договора от 18.02.2025 г. сочи, че посочената клауза била преместена в т. 12 от раздел III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение.“ в Общите условия.

Сочи се, че допълнителната услуга на „*******“ ЕООД била задължителен разход в 2 договора за потребителски кредит, чиято цел била да прикрие реалните разходи, които потребителят ще понесе. Твърди се, че срещу потребителя била упражнена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т.4 от ЗЗП, тъй като неправилно било посочена общата дължима сума в Договорите.Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявало да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Счита, че неточно посочване на действителния ГПР се приравнява на липса на посочване на ГПР, което опорочава действителността на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Навежда, че включването на подобна клауза за задължително осигуряване на обезпечение и заплащане на възнаграждение на „*******“ ЕООД било скрито възнаграждение и по своята същност било задължителен разход. Твърди, че самата клауза на чл. 4, ал. 1 от договорите била неравноправна клауза.

В петитума на исковата молба моли за прогласяване на недействителност на 15 броя сключени в периода от 20.10.2021 г. до 18.02.2025 г. между страните договори за потребителски кредит поради неточно посочено в тях ГПР или заради противоречие с добрите нрави, и в условията на евентуалност прогласяване за нищожна клаузата за задължително осигуряване на обезпечение и заплащане на възнаграждение към трето лице.

Представя писмени доказателства под опис. Прави доказателствени искания.

Представя договор за прана защита и съдействие за оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

С Определение № 892/09.07.2025 г. ищцата Х. Ю. И. е освободена от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по гр. д. № 274/2025 г. по описа на РС-Кърджали.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове.

Не оспорва факта, че между страните са сключени следните Договори за потребителски кредит: № *******/21.10.2021 г.; № 251503/11.04.2022 г.; № *******/11.04.2023 г.; № *******/23.04.2023 г.; № *******/ 18.01.2024 г., като се сочи, че задълженията по тях са изцяло и доброволно погасени.

На следващо място не се оспорва, че между страните е сключен и Договор за потребителски кредит № *******/18.02.2025 г., за срок от 24 месеца, при приложим ГЛП в размер на 49,35% и ГПР от 56,15%, с общ размер на всички плащания 4168,33 лева.

Посочва, че към дата на подаване на отговора на исковата молба – 22.08.2025г. е налице непогасено вземане по посочения договор.

Възразява между „Кредисимо“ ЕАД и ищеца да са сключвани следните договори за потребителски заем: № *******/14.09.2021 г. за сума от 640,10 лева; № *******/20.10.2021 г. за сума от 711,68; № *******/14.11.2021 г. за сума от 1071,88 лева; № *******/22.11.2021 г. за сума от 1386,05 лева; № *******/21.12.2021 г. за сума от 2829,04 лева; № *******/18.05.2022 г. за сума от 600 лева; № *******/29.12.2022 г. за сума от 1758,62 лева; № *******/29.04.2023 г. за сума от 2886,20 лева; № *******/20.06.2023 г. за сума от 1632,24 лева и № *******/20.06.2023 г. за сума от 2033,57 лева. Независимо от представените доказателства за договори за потребителски кредит с посочените номера и параметри настоява, че същите не са подписани от ответника, по тях не е предоставена заемна сума, като се позовава и на липсата на взаимно съгласие от двете страни за сключване на договора. Твърди се, че тези договори били генерирани във връзка подадена заявка от ищеца, но не били одобрени и подписани от „Кредисимо“ ЕАД, нито пък са били предадени суми по тях на ищеца, като в тази връзка за част от тях се позовава на представени извлечения от системата на ответника и имейл кореспонденция относно изпратени до ищеца съобщения за неодобрените или анулираните му заявления за кредит.

3

Не оспорва твърдението, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „*******“ ЕООД, не било включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, като излага подборни съображения в тази насока.

Сочи се, че единственият разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който бил включен при изчисляване на ГПР бил договорната възнаградителна лихва.

Счита, че евентуалното обявяване на договора за предоставяне на поръчителство за нищожен би довело единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на договора за потребителски кредит, нито на сключения във връзка с него договор за поръчителство.

Изразява становище по отношение на доказателствата и доказателствените искания на ищеца, възразява относно допускането на съдебно-счетоводна експертиза, като излага съображения в тази насока.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Оспорва ищецът да е материално затруднено лице и наличието на предпоставки по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131 ГПК, вр. с чл. 211 ГПК „Кредисимо“ ЕАД подава насрещен осъдителен иск срещу първоначалния ищец Х. Ю. И. за сумата от 3000.00 лева, представляваща чистата стойност на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит № *******/18.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция /22.08.2025г./ до окончателното погасяване на задължението, при условията на евентуалност, в случай, че бъде уважено искането на ищеца Х. Ю. И. за обявяване на посочения договор за недействителен.

Ищецът по насрещния иск не отрича, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *******/18.02.2025 г., като приложимият по договора фиксиран ГЛП бил в размер на 44.98%, а ГПР бил в размер на 56.15%, при уговорени 24 месечни погасителни вноски. Сочи се, че главницата била в размер на 3500.00 лева, която изцяло била усвоена от кредитополучателя. Твърди се, че кредитополучателят не бил извършвал никакви плащания за погасяване на задълженията си по договора.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и за заплатена държавна такса.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по насрещната искова молба Х. Ю. И., с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Същата възразява да е получавала сумата от 3000 лева по Договор за потребителски кредит № *******/18.02.2025 г., доколкото неоснователно са били удържани суми за несъществуващо задължение. Прави се искане ищеца по насрещния иск да бъде задължен да предостави платежен документ, доказващ предоставянето на сумата от 3000 лева на ответника по насрещния иск.