Акт от 15.12.2022, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- 1494/2022
- Подписан
- 15.12.2022
Цитирани разпоредби
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.118 и сл. · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68а · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 9, ал. 3, т. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 222 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 328а · Кодекс на труда
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1503 15.12.2022 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова при секретаря Галина Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1494 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.118 и сл. от КСО и е образувано по повод постъпила жалба от С.М.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против Решение № 1012-02-226#5 от 08.07.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ- Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № 2113-02-3871#6 от 11.05.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Бургас.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби.
В нея се сочи, че в проведеното административно производство не са събрани относими доказателства и не са изяснени релевантните обстоятелства. Твърди се, че жалбоподателят е възстановен на работа в „Слънчев бряг“ АД, след отмяна на незаконно уволнение, а това обстоятелство не е изследвано в цялост от издателя на акта и при произнасяне по заявлението му за пенсиониране не е зачетен осигурителен стаж за периода 11.11.1994 г. - 27.03.1997 г. По същество се иска отмяна на решението и връщане преписката на органа за ново произнасяне.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Ангажира доказателства. Моли за отмяна на оспореното решение. Претендира разноски.
Пълномощникът на ответната страна оспорва жалбата. Счита, че към момента на издаване на оспорения акт, фактите са установени правилно, съобразно събраните в административното производство доказателства, а с оглед данните, установени в съдебното производство, следва да бъде зачетен и осигурителен стаж за периода 11.11.1994 г. - 27.03.1997 г., който е достатъчен за придобиване правото на пенсия от жалбоподателя. Моли, при отмяна на оспорения акт, да не се присъждат разноски в тежест на административния орган, като сочи, че представените пред съда документи от РС- Несебър са изискани още в хода на административното производство, но не са представени, по независещи от органа причини.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 118, ал.1 от КСО и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
Със заявление с вх. № 2113-02-3871 от 13.12.2021 г. жалбоподателят С.М. поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.
68а от КСО. Към заявлението приложил изискуемите документи: трудова книжка № 18, издадена от ТК „Балкантурист“- Слънчев бряг; трудова книжка серия З № 375429, издадена от „Министерски съвет- почивна база Слънчев бряг; удостоверение № 129, издадено от Щаб на поделение 64590- гр. Смядово, за отбита военна служба; удостоверение УП-2 № 527 от 01.11.2011 г. и УП-2 № 528 от 01.11.2021 г., издадени от „Слънчев бряг“ АД; удостоверение № УП-3 № 209 от 26.11.2015 г., издадено от МС- Почивна база Слънчев бряг; осигурителна книжка от 29.10.2015 г. и осигурителна книжка от 05.10.2015 г.- анулирана; обяснителна записка. С нотариално заверена „декларация“ от 08.12.2021 г. заявил, че на 10.11.1994 г. е уволнен от „Слънчев бряг“ АД, но уволнението е признато за незаконно и отменено с решението по гр.д. № 536/1994 г. по описа на РС- Несебър, а работодателят е осъден да му заплати сумата от 64 958.00 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа, като тази сума е събрана по изп.д. № 301/1996 г. и изплатена на 28.03.1997 г., когато е възстановен на работа. В подкрепа на декларираните данни представил съдебно удостоверение № 60606/15.02.2021 г. (л.74), издадено от РС- Несебър, в уверение на това, че гр.д. № 536/1994 г. по описа на съда (архивирано на 30.01.1997 г.) касае трудовоправен спор между М. и „Слънчев бряг“ ЕАД и е приключило с решение № 316/22.11.1995 г., оставено в сила от Окръжен съд- Бургас с решение № 789/28.10.1996 г., а изпълнително дело № 301/1996 г. е образувано с молба от 19.11.1996 г. срещу „Слънчев бряг“ ЕАД с взискател С.М., за сумата от 64 958.00 лева, изплатена на 28.03.1997 г.
В хода на административното производство била извършена справка в информационната система на НОИ, при която било установено, че през периода 10.11.1994 г. - 28.03.1997 г. не са вписани осигурителен стаж и заплатени осигурителни вноски за жалбоподателя. В писмо от 23.03.2022 г. (на л. 141 от делото) било посочено от осигурителя „Слънчев бряг“ ЕАД, че за периода 10.11.1994 г. - 28.03.1997 г. М. не фигурира в разплащателните ведомости и фишовете на дружеството, както и че липсват документи за заплатено обезщетение за този период. Към писмото осигурителят приложил УП-2 № 66 и УП-3 № 65, двете от 17.03.2022 г., с вписан в тях стаж на жалбоподателя за периода 28.03.1997 г. - 01.11.1999 г., както и платежни ведомости за м. 11.1994 г. и м. 12.1994 г., съдържащи данни за заплащане на сумата от 68 866.83 лева през първия отчетен период за 7 отработени дни, отбелязана като „сторно октомври 1994 г.“, и за заплащане на сумата от 2 934.27 лева за м.
12.1994 г.
При извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Слънчев бряг“ АД, било констатирано, че във ведомостта за м.04.1997 г. е вписана сума от 21 697.00 лева- разлика в заплата на М. за м.03.1997 г., за м.
11.1999 г. е изплатено на М. обезщетение по чл. 220, ал. 1 и чл. 224 от КТ и за .м.12.1999 г. е начислено обезщетение по чл. 222 и чл. 224 от КТ, като било прието, че данните за м. 11 и м.12.1999 г. са некоректно посочени. Трудовото досие на М. не било представено. Проверяващите служители констатирали, че при осигурителя липсват съдебни решения във връзка с незаконно уволнение и липсват касови ордери за изплатени обезщетения, като такива не са отразени и в разчетно-платежните ведомости. Поради липса на първични счетоводни документи бил формиран извод, че не е доказано изплащането на обезщетение за незаконно уволнение през проверявания период. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол № КП-5-02-01121391 от 28.04.2022 г. (на л. 69).
На
23.02.2022 г. постъпило писмо от отдел „Осигурителен архив“ в ТП на НОИ- Бургас (на л. 139), с данни за ползван от М. през периода 01.11.2015 г. - 31.12.2015 г. неплатен отпуск .
Въз основа на приложените към заявлението документи и данните от извършените справки ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Бургас приел, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия М. има навършени 63 години 05 месеца и 06 дни и осигурителен стаж от ІІІ-та категория 39 години 01 месец и 02 дни. Приел, че не следва да се зачита осигурителен стаж през периода от 10.11.1994 г. до 28.03.1997 г., поради липса на доказателства за изплатено обезщетение за незаконно уволнение, и с разпореждане № 2113-02-3871#6 от 11.05.2022 г. (л.64) отказал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68 от КСО.
Срещу издаденото разпореждане М. депозирал жалба до директора на ТП на НОИ- Бургас. В хода на контролното производство представил изисканите от органа трудови книжки и допълнителни доказателства- Решение № 170 от 17.08.2000 г. по гр.д. № 81/2000 г. по описа на Районен съд- Несебър, за отмяна на заповед за уволнение, издадена на 01.11.1999 г.; писмо с изх. № 1469 от 31.05.2022 г. от РС- Несебър, с което е потвърдена информацията отразена в удостоверение № 60606 от 15.02.2021 г., издадено от същия съд; разпореждане от 17.12.2015 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. Представил също трудов договор № 07 от 01.10.2005 г. с работодател ЕТ „Зорница-Зюмбюла Димова“, удостоверение УП-13, издадено от ТП на НОИ- Бургас, отдел „Осигурителен архив“, относно наличните данни от осигурителя ЕТ „Зорница-Зюмбюла Димова“ за периода м.10.2005 г. – м.01.2006 г. и отказ за издаване на удостоверение УП-13 за периода м.01.2006 г., поради липса на приложени документи за архивиране от осигурителя.
С оспореното Решение
№ 1012-02-226#5 от 08.07.2022 г. контролният орган е оставил в сила разпореждането, като е счел, че периодът 11.11.1994 г. – 27.03.1997 г. не следва да се зачита за осигурителен стаж, поради липса на доказателства за незаконно уволнение на заявителя от „Слънчев бряг“ АД. В мотивите на акта органът е отбелязал, че представеното Решение № 170 от 17.08.2000 г. по гр.д. № 81/2000 г. по описа на Районен съд- Несебър касае различен период от проверявания, а данните, получени от същия съд с удостоверение № 60606 от 15.02.2021 г., са недостатъчни, за да се приеме, че Решение № 316/22.11.1995 г. се отнася за периода 11.11.1994 г. – 27.03.1997 г. Позовал се е и на извършената проверка, приключила с констативен протокол № КП-5-02-01121391 от 28.04.2022 г., при която не са били установени данни за незаконно уволнение на М. в посочения период. Отбелязал е също, че не е представена и от осигурителя заповед за възстановяване на работа, а в разчетно-платежните ведомости не се съдържат данни за изплатено обезщетение. Посочил е, че отбелязването в трудовата книжка на М. „възстановен на работа“, без поставен печат, датата или подпис на работодателя, не е достатъчно, за да се приеме, че същият е незаконно уволнен и възстановен на работа. Констатирал е също, че през м.10.2005 г. жалбоподателят е полагал труд на 4 часов работен ден и е получавал 1/2 от дължимото възнаграждение, през м.11.2005 г. и м.12.2005 г. е бил в неплатен отпуск, а за м.01.2006 г. липсват данни от осигурителя ЕТ „Зорница-Зюмбюлка Димова“. В тази връзка е приел, че през посочените периоди следва да бъде зачетен осигурителен стаж само 15 дни за м.10.2005 г., 1 месец и 12 дни при непълен работен ден за ползвания неплатен отпуск през периода м.11 - м.12.2005 г. и 15 дни при непълен работен ден за неплатен отпуск през м.01.2006 г.
В съдебното производство е представено от осигурителя „Слънчев бряг“ АД личното досие на жалбоподателя, ведно с копия на изготвените разчетно-платежни ведомости и платежни бележки за периода от 01.02.1980 г. до 01.11.1999 г. В досието е приложено допълнително споразумение № 424 от 06.09.1994 г. към сключен с М. трудов договор, в което е отбелязано, че последният има признат трудов стаж 14 години и 6 месеца. Приложено е също предизвестие до М. за прекратяване на трудовото правоотношение със „Слънчев бряг“ АД на основание чл. 328а от КТ (на л. 212), както и молба за възстановяване на длъжността „ръководител на отдел СРК“, заемана преди незаконното уволнение, отменено с влязло в сила решение на РС- Несебър, с резолюция „Да“, считано от 28.03.1997 г. (на л. 209). На 28.03.1997 г. е сключен трудов договор, съдържащ отбелязване за придобит от лицето трудов стаж 17 години към датата на назначаване. В представени от „Слънчев бряг“ АД УП-2 от 19.10.2022 г. и УП-3 от 19.10.2022 г. (л.427-431) не е отразен стаж през периода 11.11.1994 г. - 27.03.1997 г. Приложен е фиш за изплатено трудово възнаграждение на М. през м.04.1997 г. (л.680), в който е отразено допълнително заплащане за м. 03.1997 г. в размер на 21 697 лева.
По делото са представени извлечения от водените в Районен съд- Несебър описна книга, азбучник, срочна книга и извършени по тях отбелязвания по гр. д. № 536/1994 г., както и описна книга, азбучник, дневник за депозитни суми, дневник за счетоводни документи, дневник за платежни нареждания с извършени по тях отбелязвания относно изпълнително дело № 301/1996 г. В извлечение от срочна книга за открити заседания (л.406) е отразено, че дело № 536/1994 г. е с правно основание 344, ал. 1 от КТ, с ищец С.М. и ответник „Слънчев бряг“ АД и е приключило с решение № 316/22.11.1995 г., с което е отменена заповед и ищецът е възстановен на работа, като е присъдено обезщетение от 64 908 лева. Видно от платежно нареждане от 17.12.1996 г. (л.412), по изп.д. № 301/1996 г. е извършено плащане от „Слънчев бряг“ АД на сумата от 163 105 лева, с основание за плащане- гр.д. № 536/1994 г. на РС- Несебър, по молба на С.М. и включва главница от 64 908 лева, лихва от 97 547 лева и разноски от 650 лева.
Разпечатката съдържа 30 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f4705fc8-8599-4102-9f68-2e0f01b9ac47