Присъда № 6 от 21.04.2022, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 51/2022
- Вид
- Присъда № 6
- Подписан
- 21.04.2022
- В сила
- 16.12.2022
- Състав
- ВИКТОР БОГДАНОВ ГЕОРГИЕВ, КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА, БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 206, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.25 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 и 2 · Наказателен кодекс
- чл. 286, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 68, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 336, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда № 6 от 21.04.2022г., постановена по ВНОХД № 51 по описа на Окръжен съд - Перник за 2022г.
Въззивното производство пред настоящата инстанция е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда № 260002 от 20.01.2021 г., постановена по НОХД № 1192 по описа за 2020г., Пернишкият районен съд е признал подс. Н. Б. Б., ЕГН **********, роден на ***, в ***, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, българин, български гражданин, *** образование, неженен, безработен, осъждан, за НЕВИНОВЕН в това, че в периода *** – ***, в ***, в условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта /Районна прокуратура – Перник и Окръжна прокуратура – Перник/, в писмени жалби, набедил З.К. Б. в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 2 във вр. ал. 1 НК /че след смъртта на Б.Н. Б. отказвала на Н. Б. Б. всякакъв достъп до лек автомобил марка/модел „Ситроен Ксара“, с рег.
№ *** – съсобственост между З.К. Б. и Н. Б. Б. и криела същия от него; че е започнала разпродаването на части на лекия автомобил марка/модел „Ситроен Ксара“, с рег. № *** – както бил започнат при откриването му от полицията/, като знаел, че е невинна, както следва:
1. На ***, в ***, пред надлежен орган на властта /Районна прокуратура – Перник/, в писмена жалба, набедил З.К. Б. в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 2 във вр. ал. 1 НК /че след смъртта на Б.Н. Б. отказвала на Н. Б. Б. всякакъв достъп до лек автомобил марка/модел „Ситроен Ксара“, с рег. № *** – съсобствен между З.К. Б. и Н.
Б. Б. и криела същия от него/, като знаел, че е невинна;
2. На ***, в ***, пред надлежен орган на властта /Окръжна прокуратура – Перник/, в писмена жалба, набедил З.К. Б. в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 2 във вр. ал. 1 НК /че е започнала разпродаването на части на лекия автомобил марка/модел „Ситроен Ксара“, с рег. № *** – както бил започнат при откриването му от полицията/, като знаел, че е невинна, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 286, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Против постановената присъда е подаден протест от прокурор при РП - Перник, съдържащ оплаквания относно правилността й. Поддържа се, че вследствие неправилния разбор на доказателствата по делото, бил направен неверният извод, че подсъдимият е имал субективната увереност, че депозираните от него жалби са основателни и в тях са отразени верни обстоятелства. Промяната в адреса на свидетелката Б. не била обстоятелство, годно да създаде впечатление у подсъдимия за укриване на съсобствената им вещ, още повече, че последният не бил правил и опити да установи контакт с нея. Невъзможността наследственият автомобил да бъде обявен за издирване от органите на МВР на единственото основание, че подсъдимият не знае къде се намира, било причината същият да подаде въпросните жалби, приписвайки извършването на конкретно умишлено престъпление от общ характер на св. З. Б., с единствената цел да произведе основание за желаното от него обявяване на наследствения автомобил за общодържавно издирване от компетентните органи. В протеста се развиват подробни съображения досежно събраните доказателства, като към въззивната инстанция се отправя искане да отмени оправдателната присъда и постанови нова, с която да признае подсъдимия Н. Б. Б. за виновен по обвинението по чл.
286, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С писмено възражение служебният защитник на подсъдимия – адв. И.Я. – ПАК, оспорва подадения протест като необоснован и недоказан и моли да бъде оставен без уважение, а протестираната присъда да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и 1 обоснована.
В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът от ОП Перник поддържа подадения протест в цялост. Анализира събраните доказателства в хода на първоинстанционното съдебно следствие, съобразно които се установявало, че подсъдимият е извършил деяние по чл. 286, ал. 1 от НК, поради което предлага въззивният съд да постанови нова осъдителна присъда по повдигнатото обвинение, като наложи на подсъдимия съответно наказание.
Служебният защитник – адв. И.Я. моли подаденият протест да не бъде уважаван, като препраща към мотивите на първата инстанция, които намира за правилни и законосъобразни. Допълва, че повдигнатото обвинение е необосновано и недоказано по несъмнен начин, деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна, а прокуратурата не била ангажирала доказателства, че към момента на набедяването подсъдимият е знаел, че св. З. Б. е невинна. Представените по делото доказателства били в обратната посока, а именно, че подсъдимият предполагал виновността й в извършването на престъплението, за което пуснал жалба срещу нея. По тези съображения защитникът пледира за потвърждаване на присъдата на РС – Перник.
Подсъдимият сочи, че липсва умисъл за набедяване на св. Б., което се доказвало от събраните по делото доказателства, както и от добрите отношения между двамата назад във времето. Пледира въззивният съд да потвърди постановената спрямо него оправдателна присъда.
Окръжен съд - Перник, след като взе предвид доводите, изложени в протеста, като анализира поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, и след като съобразно чл. 313 и чл. 314 НПК провери (с оглед подадения протест) правилността на невлязлата в сила първоинстанционна присъда, намери същата за неправилна и незаконосъобразна, поради което - за подлежаща на цялостно отменяване, поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими доказателства по делото, като е изчерпил наличните способи за доказване на релевантните за правилното решаване на делото факти. Независимо от това, въззивният съд намери, че събраните доказателства са били подложени на неправилен анализ поотделно и в тяхната съвкупност.
В резултат на това районният съд е достигнал до отчасти неправилни и доказателствено необезпечени фактически изводи, поради което и неправилно е приложен законът.
За да постанови оправдателната си присъда, Пернишкият районен съд е приел, че от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства не може да се установи подсъдимият Б. умишлено да е извършил инкриминираното с обвинителния акт действие – набеждаване в престъпление. Този краен извод на първата инстанция въззивният съд намира за неправилен, необоснован и достигнат в противоречие с процесуалните правила на НПК за оценка на доказателствата.
След извършения собствен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н. Б. Б., ЕГН **********, е роден на ***, в ***, българин, български гражданин, *** образование, неженен, безработен, осъждан, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, страдащ от заболяване ***, като към момента на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Подсъдимият Б. е роден от брака между Б.Н. Б. и св. Б.Н.С.. Продължителният развод, протекъл между двамата родители, довел до влошаване на отношенията им, като грижите по отглеждането на детето полагала единствено неговата майка. Това обстоятелство неминуемо довело и до отчуждаване на подсъдимия от баща му, като двамата 2 рядко контактували помежду си.
След раздялата с първата си съпруга, Б. Б. установил взаимоотношения със свидетелката З.К. Б., като на *** двамата сключили граждански брак. Няколко години след това здравословното състояние на Б. Б. започнало да се влошава, вследствие от развиващото се заболяване „***“, което му било поставено. За да покрива разходите по лечението му, семейството било принудено да търси начини за набавяне на повече от наличните им средства, като в тази връзка се наложило Б. Б. да залага неколкократно лекия автомобил марка/модел „Ситроен Ксара“, с рег. № ***, придобит по време на брака със св. З. Б..
Въпреки спорадичните контакти с баща си, подсъдимият го придружил при първото залагане на вещта. Автомобилът бил залаган в заложна къща „***“ ЕООД, гр. ***, с комисионер св. В.Л.Н., като всеки път Б. Б. успявал да върне дължимата сума и да получи обратно заложената вещ.
На *** се наложило лекият автомобил марка/модел „Ситроен Ксара“, с рег. № ***, да бъде заложен отново в посочената заложна къща, за което бил съставен заложен билет № *** и издаден разходен касов ордер № *** На Б. Б. бил отпуснат заем в размер на 1000 лева с падеж на задължението му за връщане на сумата от 1200лева на ***. Поради невъзможността на Б. и съпругата му да изпълнят задължението си към залогоприемателя в уговорения срок, на *** автомобилът бил продаден на св. Б.Т.К., действащ чрез пълномощника си М.Т., като прехвърлянето на собствеността не било отразено по надлежния ред пред органите на МВР, сектор „Пътна полиция“. Както до момента на продажбата, така и след това интерес към автомобила не проявили нито Б. Б. и съпругата му, нито подсъдимия.
На *** Б. Б. починал, за което обстоятелство подсъдимият узнал около две години по-късно. Поради липсата на средства и оставането й без работа след смъртта на съпруга й, св. З. Б. заминала да живее и работи в ***, където трайно се установила, като продължила да не поддържа никакъв контакт с подсъдимия.
На *** била прекратена служебно регистрацията на лекия автомобил марка/модел „Ситроен Ксара“, с рег. № ***, на основание чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, поради получено уведомление в ОД МВР – Перник от Гаранционен фонд за липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Тъй като придобитият автомобил не бил надлежно регистриран от новия му собственик в КАТ, уведомлението за служебно прекратената регистрация на превозното средство било изпратено до наследниците на предходния собственик Б. Б. – св. З. Б. и подсъдимия Б..
След получаване на известието, подсъдимият проявил интерес към въпросния автомобил, като за да получи информация за него, потърсил св. З. Б. на предишния й адрес в ***, но не успял да я открие, нямал и нейн телефон за връзка. Поради това, на *** подал жалба срещу нея в Районна прокуратура – Перник. В жалбата посочил, че не знае къде се намира процесният автомобил, наследен от неговия баща, а св. Б., като негов съсобственик, му отказва достъп до вещта и я укрива, поради което поискал св. З. Б. да бъде подведена под отговорност за обсебване на съсобствената им вещ, а колата да бъде обявена за издирване.
Била образувана пр.пр. № 1868/2017г. по описа на РП – Перник, като след приключване на проверката по повод подадената жалба, с постановление от 22.12.2017г. на прокурор от РП – Перник било отказано да се образува досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Недоволен от постановлението, на *** подсъдимият подал жалба срещу него пред Окръжна прокуратура – Перник, в която, освен възраженията си за неправилност на изводите на РП - Перник, посочил и че „лекият автомобил е укрит от З. Б. на неизвестен адрес в началото на *** с цел изтичане на застраховката му „Гражданска отговорност“, което предполага продажбата му на части /както беше и започнат при откриването му от полицията/, всичко без знанието и съгласието на Н.Б. като съсобственик…“ С постановление от 28.03.2018г. на прокурор от ОП – Перник било отменено 3 обжалваното постановление от 22.12.2017г., а на РП – Перник била възложена допълнителна проверка по случая. С постановление от 24.08.2018г. на РП – Перник било образувано ДП № 670/2018г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Перник за престъпление по чл. 206, ал. 2, вр. ал. 1 НК. С постановление от 23.11.2018г. на РП – Перник досъдебното производство било прекратено, който акт не бил обжалван и влязъл в сила.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин с всички събрани доказателства по делото, а именно: обясненията на подс. Б., показанията на св. З. Б., св. Т.Н., св. Б.К., св. В.Н., св. Б.С., експертиза № 417 за извършено почерково изследване, съдебно – психиатрична експертиза, справка за съдимост, удостоверение за сключен граждански брак № **, препис извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници изх. № ***, разходен касов ордер № ***, заложен билет № ***, досие на договор – билет № ***, досие на договор – билет № ***, досие на договор – билет № ***, досие на договор – билет № ***, писмо вх. № 1158-8122/2019г. от ОД МВР – Перник сектор „Пътна полиция“, жалба до РП – Перник вх. № 1868/18.07.2017г., постановление от 22.12.2017г. по пр.пр. № 1868/2017г. по описа на РП – Перник, жалба до ОП – Перник вх. № 604/18 от ***, постановление от 28.03.2018г. на ОП – Перник, постановление от 24.08.2018г. на РП – Перник за образуване на ДП № 670/2018г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Перник, постановление от 23.11.2018г. на РП – Перник.