Решение № 230 от 26.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 230

*****, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20213100900359 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството първоначално е образувано по искова молба на „Корпоративна търговска банка“ АД (н), ЕИК 831184677, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Граф Игнатиев“№10, срещу М. М. В., ЕГН **********, с адрес: ***********************, като с определение № 970/29.06.2022г., постановено по делото, към същото, на основание чл. 213 ГПК е присъединено и т. д. № 617/2021г. по описа на ВОС инициирано от същия ищец срещу Д. А. В., ЕГН **********, с адрес:

***********************, поради идентичност на предмета на делата и наличието на общи факти, подлежащи на доказване.

С оглед горното понастоящем делото има за предмет обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 79, чл. 86, ал. 1 и чл. 173, ал. 3 от ЗЗД, предявени от „Корпоративна търговска банка“ АД (н), гр.София, против М. М. В., ***** и Д. А. В., *****, за приемане за установено, че ответниците, в качеството им на ипотекарни гаранти, отговарят при условията на разделност, при равни квоти (съгласно молба вх.

№ 29684/15.12.2022г. на л.257), за задълженията на „ГенТо Милл“ ООД (н), ЕИК 200873405 към „Корпоративна търговска банка“ АД (н) в общ размер на 1

1 905 668,78 евро по договор за банков кредит от 28.12.2011г., формирани както следва: 1 670 687,55 евро - главница; 234 824.43 евро - законна лихва за периода 27.11.2018г. - 15.04.2020г., сумата от 156.80 евро - дължими разходи по кредита за съдебни разноски и нотариални такси за периода 25.12.2016г.20.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 16.04.2020г., до окончателното погасяване на задълженията, само до размера на цената на ипотекираното имущество, съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №137 от 28.12.2011г., том III, рег. № 9482, дело № 472/2011г. на нотариус Г.Й.-Д. с рег. № 343 при НК, при насочване на изпълнението върху него, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1724/27.04.2020г., издадена по ч. гр. д. № 4082/2020 г. по описа на ВРС, поправена по реда на чл. 247 от ГПК с определение № 265713/15.09.2021 г.

В исковата молба, инициирала настоящото производство и това по присъединеното т. д. № 617/2021г. по описа на ВОС, се излага, че между ищеца и „ГенТо Милл“ ООД /в несъстоятелност/, на 28.12.2011г. е сключен договор за банков кредит, с който на дружеството е отпуснат кредит от 3 000 000 евро. В чл. 10 и чл. 11 от договора е уговорена годишна възнаградителна лихва от 9%, начислявана ежедневно върху дебитно салдо по заемната сметка и платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец. При забава или при предсрочна изискуемост съгласно чл. 13 наред с договорната лихва се дължи и наказателна надбавка от 10% върху просрочената главница. В чл. 14 е предвидена неустойка от 10 % върху начислената, но неплатена лихва до окончателното издължаване. Условията по договора са изменяни с пет анекса, като с последния от тях главницата е разсрочена на 1 погасителна вноска от 95 100.91 евро, дължима на 15.09.2014г. и 26 равни вноски, всяка в размер на 95 110 евро, дължими от 15.10.2014г. до 15.11.2016г. Вземанията на банката по договора са обезпечени с учредена на 28.12.2011г. от ответниците договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 137, том III, рег. № 9482, дело № 472/2011г. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 11.11.2015г., с връчена на кредитополучателя на 03.11.2015г. нотариална покана, на основание чл. 43.1., б. „ж" и чл. 43.2. от Договора. С решение от 24.10.2016г. по т.д. №53/2016г. на ОС - Ямбол, е открито производство по несъстоятелност на „ГенТо Милл“ ООД. Поради неизпълнение на кредитополучателя и откриване спрямо него на производство по 2 несъстоятелност, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу ответниците, поправена по реда на чл. 247 от ГПК в частта относно качеството им на реални гаранти, срещу която последните подали възражения. В производството по несъстоятелност е прието вземане за законна лихва след откриването му - 10.11.2016г., като до 26.11.2018г. лихвите са заплатени, поради което в настоящото производство се претендират за периода от 27.11.2018г. до 15.04.2020г. Претендираната сума за такси и разноски е подробно индивидуализирана в молба № 24370/26.11.2021г. (л.121), като се твърди, че същите са извършени във връзка с действията на кредитора по попълване на масата на несъстоятелността, поради което представляват нанесени вреди, подлежащи на възстановяване.

Правният интерес от предявения иск срещу реалните гаранти е обоснован с обстоятелството, че кредитополучателят е в производство по несъстоятелност. Стабилизирането на заповедта за изпълнение ще бъде основание за изнасяне на ипотекирания имот на публична продан. Сочи се съдебна практика, според която няма пречка да се издаде заповед по чл. 417, т. 6 от ГПК срещу ипотекарен длъжник до размера на цената на ипотекирания имот, като при възражение предметът на исковото производство се определя от издадената заповед, която следва да се тълкува корективно. (л.133) В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът Д. В. не депозира отговор.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника М. В., в който се изразява становище за недопустимост на исковете поради липса на идентичност между исковото и заповедното производство с оглед на това, че ограничението на отговорността на ответницата в качеството й на ипотекарен длъжник се заявява за първи път в исковата молба. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение липсва изявление, че се претендира само изпълнение върху предоставения като обезпечение имот. Този пропуск не може да се санира от постановеното от заповедния съд определение по чл.247 от ГПК. Цитира се относима съдебна практика, отричаща пасивната материално правна легитимация на ипотекарния длъжник в хода на исковото производство по чл.422 от ГПК, доколкото ипотекарният длъжник не е лично задължен за обезпеченото вземане. Аргумент се черпи и от разпоредбата на чл.429, ал.3 от ГПК. Тезата за недопустимост на производството се обосновава и с обстоятелството, че обезпеченото вземане е включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на „ГенТо Милл“ ООД, с 3 поредност по чл.722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради което не съществува пречка да бъде извършено принудително изпълнение върху ипотекирания имот, чрез синдика. Исковете се оспорват и като неоснователни. Поддържа се, че ответникът е само реален гарант, а не и солидарен длъжник. Доколкото ищцовото вземане е предявено и прието в производството по несъстоятелността, размерът на дълга не подлежи на установяване в настоящото производство. Счита за неотносими към договора за кредит, респ. договорната ипотека, таксите за вписване на особени залози. Възразява и срещу валутата, в която се претендират разноските по кредита.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която освен вече изложените правни съображения се поддържа, че интересът на кредитора от предявения иск се обуславя от факта, че изпълнение срещу ипотекирания имот не може да се насочи поради обявяване на кредитополучателя в несъстоятелност.

В депозирания в срока по чл.373, ал.1 от ГПК писмен отговор, ответницата В. възразява, че едва в допълнителната искова молба ищецът е заявил, че претендира не осъждането й да заплати сумите по банковата сделка, а установяването на правото на банката да предприеме действия, обуславящи удовлетворяването и от стойността на имота по чл. 173 от ЗЗД.

Поддържа се възражението за липса на правен интерес от предявяване на иска. Твърди се, че принудителното изпълнение върху ипотекирания имот може да бъде реализирано и без издаването на процесните заповед и изпълнителен лист, тъй като кредиторът вече се е снабдил с изпълнителен титул срещу „ГенТо Милл“ ООД по ч. гр. д. № 1395/2015 г., по описа на ОС Ямбол след обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем на 03.11.2015г. Въпреки че след това, по искане на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) е обявена несъстоятелността на кредитополучателя, съгласно чл. 637, ал. 5 от ТЗ няма пречка да бъде образувано или вече образувано срещу несъстоятелния длъжник изп. дело да продължи, доколкото ипотекираното имущество принадлежи на трето лице. В тази връзка се цитира относима съдебна и тълкувателна практика. Твърди се също и че с настоящия иск не може да се реализира изпълнение на претендираното право, тъй като решението по установителния иск не се ползва с изпълнителна сила.

С молба вх. № 29684/15.12.2022г. (л.257) ищецът оттегля твърденията за 4 солидарна отговорност на ответниците и уточнява, че същите отговарят разделно за задължението при равни квоти.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен заверен препис от Договор за банков кредит от 28.12.2011г., по силата на който „Корпоративна търговска банка“ АД е отпуснала на „ГенТо Милл“ ООД кредит в размер на 3 000 000 евро, при годишна възнаградителна лихва от 9%, начислявана ежедневно върху дебитно салдо по заемната сметка и платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец /чл.10 и чл.11 от договора/. Съгласно чл.13 от договора, при забава или при предсрочна изискуемост наред с договорната лихва се дължи и наказателна надбавка от 10% върху просрочената главница. В чл. 14 от договора е предвидена неустойка от 10% върху начислената, но неплатена лихва до окончателното издължаване. В раздел Vlll, чл.43 от договора са предвидени условията, при настъпване на които банката може да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, като в частност според чл. 43.1., б.

„ж" изискуемостта на вземането може да бъде обявена при допусната забава от страна на длъжника в плащанията по други предоставени му кредити с продължителност от над 7 дни.

С Анекси от №1 до №5 съответно от 03.05.2012г., 29.05.2012г., 29.10.2012г., 19.06.2013г. и 14.02.2014г., са изменяни отделни условия по договора, като с последния от тях погасяването на главницата е разсрочено на една погасителна вноска от 95 100.91 евро, дължима на 15.09.2014г. и 26 равни вноски, всяка в размер на 95 110 евро, дължими от 15.10.2014г. до 15.11.2016г.

Видно от приетия по делото препис от Нотариален акт № 137, том III, рег.№9482, дело №472/2011г. на Нотариус с рег. №343 на Нотариалната камара, с район на действие - Софийски районен съд, вземанията на банката по процесният договор са обезпечени с учредена на 28.12.2011г. от ответниците договорна ипотека върху УПИ №V-6 в кв.288б по плана на гр.София, с площ от 300 кв.м., ведно с построената в имота триетажна сграда със застроена площ от 130.13 кв.м. и РЗП от 587.98 кв.м.

По делото е прието за ненуждаещо се от доказване, че към момента на учредяване на договорната ипотека ответниците са били в брак. Не е спорно и 5 че понастоящем бракът на ответниците е прекратен с развод.

Според вписванията в Търговския регистър, с Решение от 24.10.2016г. по т.д. №53/2016г. на ОС - Ямбол, е открито производство по несъстоятелност на „ГенТо Милл“ ООД, като с Определение от 25.01.2017г., съдът е одобрил списък с приетите от синдика вземания от несъстоятелния длъжник, сред които попада и вземането по процесния договор за кредит.

Установява се, че с Нотариална покана, с рег.№ 32512 от 23.10.2015г. на Нотариус с рег.№ 274 на Нотариалната камара, с район на действие РС София, препис от която е приет по делото (л.98), кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание чл.43.1, б.„ж“ и чл. 43.2 от договора, считано от 11.11.2015г., като според отбелязванията върху поканата, тя е връчена на кредитополучателя на 03.11.2015г.

Въз основа на подадено от ищеца на 16.04.2020г., заявление по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д.№4082/2020г. по описа на ВРС, по което в негова полза е издадена Заповед №1724/27.04.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т. 6 от ГПК, поправена по реда на чл. 247 от ГПК с Определение №265713/15.09.2021г. С цитираната заповед ответниците са осъдени за заплатят солидарно на заявителя сумата от 1 670 687,55 евро – главница, сумата от 234 824.43 евро - законна лихва върху главницата съгласно Определение от 25.01.2017г. по т.д. №53/2016г. на ОС Ямбол и сумата от 156.80 евро - дължими разноски по кредита за периода 25.12.2016г.- 20.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 16.04.2020г., до окончателното погасяване на задълженията.