Решение № 74 от 02.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Пловдив, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20225001000556 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260045 от 16.02.2022 г., постановено по т.д. № 20 по описа за 2021 г. на Окръжен съд Стара Загора е:

- осъдено ЗК „Л. и.“ АД да заплати на И. Д. П., сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от телесни увреждания, получени при настъпило на 29.07.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва от 09.08.2019 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен предявения иск над сумата от 100 000 лв. до претендирания размер от 180 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 05.08.2019 г. до 08.08.2019 г. като неоснователни;

– осъдено ЗК „Л. и.“ АД да заплати на В. А. Ц. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от телесни увреждания, получени настъпило на 29.07.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва от 09.08.2019 до окончателното плащане, като е отхвърлен предявения иск над сумата от 10 000 лева до претендирания размер от 20 000 лева и искът за законна лихва за периода от 05.08.2019 г. до 08.08.2019 г. като неоснователни;

– осъдено ЗК „Л. и.“ АД да заплати на В. А. Ц. сумата 27.40 лева 1 представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от телесни увреждания, при настъпило на 29.07.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва от 09.08.2019 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен предявения иск над сумата от 27.40 лева до претендирания размер от 79.40 лв. и искът за законна лихва за периода от 05.08.2019 г. до 08.08.2019 г. като неоснователни – осъдено ЗК „Л. и.“ АД да заплати на адвокат П. К. от *АК адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищците в общ размер от 4098.10 лева;

- осъдена И. Д. П. да заплати на ЗК „Л. и.“ АД направените по делото разноски в размер на 433.40 лева съразмерно с отхвърлената част от иска;

- осъден В. А. Ц. да заплати на ЗК „Л. и.“ АД направените по делото разноски в размер на 55 лева съразмерно с отхвърлената част от иска;

– осъдено ЗК „Л. и.“ АД да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 4401.10 лева съразмерно с уважената част от предявените искове.

Решението е обжалвано от страните както следва:

Ищцата И. Д. П. чрез процесуалния си представител адвокат П. К. обжалва решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над признатото за дължимо обезщетение от 100 000 лева до претендирания размер от 180 000 лева, изразявайки становище, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли решението в обжалваната от нея част да се отмени и предявеният иск да се уважи за сумата 180 000 лева, както и да се присъди възнаграждение на безплатно представляващия я адвокат.

Ответникът ЗК „Л. и.“ АД обжалва решението в осъдителната му част както следва: в частта с която е уважен предявения от И. Д. П. иск за обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 55 000 лева до уважения размер от 100 000 лева, както и в частта, с която е уважен предявения от ищеца В. А. Ц. иск за обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 8 000 лева до уважения размер от 12 000 лева. В жалбата е изразено становище, че в тези части решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно,постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Искането е решението да се отмени в обжалваните от дружеството части и да се постанови друго, с което се отхвърлят исковете над за обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 55 000 лева за ищцата П. и над сумата от 8 000 лева - за ищеца Ц., както и да се присъдят направените деловодни разноски.

Всяка от страните оспорва въззивната жалба на другата.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

2

Производството пред Окръжен съд Стара Загора е образувано по предявени от И. Д. П. и от В. А. Ц. против ЗК „Л. и.“ АД обективно и субективно активно съединени осъдителни искове, както следва: за заплащане на сумата от 180 000 лева /след допуснато увеличение на иска/ на ищцата И.

Д. П., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от телесни увреждания, получени при настъпило на 29.07.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва от 05.08.2019 до окончателното плащане; за заплащане на ищеца В. А. Ц. на сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от телесни увреждания, получени при настъпило на 29.07.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва от 05.08.2019 до окончателното плащане, както и на сумата 79.40 лв. , представляваща обезщетение за причинените му в тази връзка имуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.08.2019 г. до окончателното плащане.

Исковете се основават на следните установени по делото факти:

На 29.07.2019 г., около 08:10 ч., на първокласен път *-*, в посока км ***+***, в участъка между с. М. и с. О., община П. б., лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ш.“, с рег. № ******* се удря в задните състави на движещият се пред него военен товарен автомобил марка „М. А.“ – цистерна за гориво, с рег. № ** *** ***, управляван от Д. А. Х., като от удара, на пътуващите в лекия автомобил - И. П. и В. Ц. са причинени различни по вид и тежест травми.

Установено е също, че с постановление от 01.07.2021 г. на прокурор от Районна прокуратура гр. Стара Загора е прекратено наказателното производство, водено за престъпление по чл.343, ал.1 буква „Б“ във вр. с чл.

343, ал.1 НК, по пр.пр.№ ТОК****/**** г. по описа на същата прокуратура и ДП № ЗМ-***/**** г. по описа на РУ – К..

Установено е предвид анализа на събраните доказателства по делото, че увреждащото ищците ПТП е настъпило в резултат от действията на водача на лекия автомобил „Ф.“, който не е осигурил необходимата минимална дистанция между управлявания от него автомобил и движещият се пред него военен товарен автомобил, предприемайки маневрата „изпреварване“.

Установено е, че в резултат от удара на И. П. и В. Ц. са причинени различни по вид и тежест травми, както следва:

- ищцата И. П. е получила контузия на корема, свободен излив на кръв в коремната кухина; разкъсване на слезка; увреждане, нарушение на тъканта на левия дял на черния дроб; компресионно счупване в областта на пети шиен прешлен без засягане на гръбначния мозък.

- В. А. Ц. е получил контузия на главата, шията, гръдния кош и корема; мозъчно сътресение; контузия на шийни прешлени и горния десен крайник; охлузвания по челото и външния нос; контузия на дясна лумбална област.

3

От събраните по делото доказателства категорично се установява наличието на действително претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, свързани с физически и психически дискомфорт, които са диференцирани съобразно с тежестта и спецификата на уврежданията, с предприетото по отношение на всеки от тях лечение, продължителността и степента на възстановяване и пр.

Безспорно установено е причинната връзка между настъпилото по вина на водача на л.а. „Ф.“ ПТП и получените от ищците увреждания.

Няма спор също, че отговорността на делинквента за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на описаното ПТП, се покриват от ответното дружество, при наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица **/**/************/******** г. със срок на валидност една година, считано от 04.03.2019 г. до 03.03.2020 г., сключена между собственика на л.а. „Ф. Ш.“ и ответното застрахователно дружество.

Основният спор във връзка с главните искове, с оглед съдържащите се в жалбите възражения, е относно размера на дължимите обезщетения за причинените на ищците неимуществени вреди.

В подкрепа на доводите си за определяне на занижен размер на застрахователното обезщетение за неимуществените вреди, ищцата И. П., чрез процесуалния си представител поддържа оплакване, че първоинстанционният съд не е описал ясно, детайлно и конкретно последиците от травмите; не е отчел факта на намалената трудоспособност и; не е взел предвид дали и как би се отразила загубата на слезката в бъдеще; не е отчел и промяната в лимитите на застрахователните обезщетения.

Въззивният съд преценявана поддържаните във въззивната жалба на ищцата оплаквания като неоснователни.

За да уважи частично този иск до размер на 100 000 лева, окръжният съд е направил подробен анализ на установените по делото релевантни факти относно причинените на ищцата травматични увреждания вследствие процесното ПТП и действително претърпените от нея заради травмите болки и страдания.

По отношение на ищцата И. П. травмите са описани детайлно, като за всяка отделна травма са обсъдени тежестта на увреждането, предприетите медицински дейности, продължителност на лечение, възстановителен период, степента и интензитета на изпитваните от пострадалата болки и страдания, физически дискомфорт и затруднения в обслужването и ежедневните дейности.

Изрично е отбелязано, че ищцата И. П. понастоящем не се е възстановила и няма вероятност да се възстанови напълно, както и че не можела да полага труд, нуждаела се от помощ за извършване дори на 4 елементарни домакински задължения. Взети са предвид и изживения вследствие претърпяната катастрофа силен стрес, както и промените в емоционалното й и психическо състояние - станала е избухлива и агресивна, не можела да спи, изпитвала страх да пътува в автомобил.

Изложените в тази насока фактически и правни изводи се подкрепят напълно от настоящия състав на Пловдивския апелативен съд, като във връзка с поддържаните в настоящото производство твърдения и възражения от страните, се налага да се добави следното:

На обезщетение подлежат всички установени вреди, които се намират в пряка причинна връзка с конкретното ПТП. Факт е, че някои от уврежданията, получени от ищцата П. в случая са необратими – смачкването на тялото на шийни прешлени и загубата на слезка. Описаните травми, според заключението на вещото лице д-р П., водят съответно до мускулна слабост и дискомфорт и до намаляване на имунната реактивност на организма, като функциите на слезката се поемат от други органи.

Възможността и степента на възстановяване от конкретно увреждане, от което пострадалият търпи болки, страдания, дискомфорт, ограничаване функциите на определен телесен орган, са обстоятелства, които следва да се вземат предвид и в случая са отчетени при определяне размера на обезщетението.

Не са обаче са предмет на иска всички онези усложнения, които евентуално биха настъпили в бъдеще като последица от необратими телесни увреждания. В случая, размерът на обезщетението не може да бъде съобразен с болките и страданията, свързани с евентуално получени в бъдеще инфекции вследствие намалената имунната реактивност на организма поради отстранена слезка, не само заради хипотетичността на подобни вреди, но преди всичко заради обстоятелството, че такива не са заявени от ищцата.

При определяне размера на обезщетението, окръжният съд се е съобразил с вида, тежестта на причинените на пострадалата при процесното ПТП травми, периодите и степените на възстановяване, като изводите му съответстват на установените по делото факти.

В тази насока следва да се отбележи, че сравнително младата възраст на ищцата не е аргумент в подкрепа на тезата за по-висок размер на обезщетението заради по-дългия предполагаем период, през който би била изложена на ограничения заради необратимата загуба на орган. В случая младата възраст на ищцата предпоставя по-бързо възстановяване от травмите които са обратими и по-лесно компенсиране от младия организъм на последиците от другите необратими травми.