Решение № 10478 от 04.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10478 гр. София, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110106857 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба с вх. № 3,/05.02.2025г., подадена от „Д,Д, ЕИК: 0,9, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Кн,8, чрез процесуалния му представител юрк. Ма,а, срещу С,а, ЕИК: 0,7, със седалище и адрес на управление – гр. София, 1000, ул. „М,3, представлявано от кмета на С,а – Ва,в, чрез юрк. Да,в.

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. 49 ЗЗД за сумата от 2984,58 лв., представляваща заплатеното от „Д,9, застрахователно обезщетение по щета № 21,3, за отстраняване на щети по лек автомобил марка „Тойота“, модел „Селика“, с рег. № СА , РМ, настъпили на 07.08.2023г., вследствие на падането на клон от необезопасено дърво, докато автомобилът бил паркиран на паркинг до стадион „Васил Левски“, и ликвидационни разноски, в размер на 15лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2025г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът – „Д,Д, ЕИК: 0,9, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Кн,8, твърди, че на 07.08.2023г., в гр. София, на паркинг до стадион „Васил Левски“ е настъпило застрахователно събитие, а именно – падане на клон от необезопасено дърво върху паркирания лек автомобил „Тойота Селика“, с рег. № СА , РМ, в резултат на което били причинени материални щети по автомобила.

Към датата на настъпване на произшествието, увреденият автомобил марка „Тойота“, модел „Селика” с рег. № СА , РМ – собственост на „Тони Консулт“ ООД, бил застрахован по застраховка „Каско на МПС“ при 1 ищцовото застрахователно дружество, като бил сключен застрахователен договор по полица № ,/23.02.2023г., валидна от 23.02.2023г. до 22.02.2024г.

Ищецът счита, че отговорността за настъпване на произшествието е на С,а, която е бездействала, в качеството си на собственик на дървото и възложител на работата по поддръжка на тревните площи, при или по повод на която са възникнали вреди, вследствие на неизпълнението на задълженията по чл. 27 и чл. 30 от Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност и чл. 30, ал. 4 и чл. 31 от Закона за пътищата, от страна на лицата, на които е била възложена работата.

Във връзка с настъпилото застрахователно събитие и подадено искане за оценка на настъпилите вреди по застрахованото МПС, била образувана щета № 21,3. Били съставени опис и калкулация на увредените авточасти, като били констатирани следните вреди: преден капак, заден капак, таван, преден ляв калник, преден десен калник, предна лява врата, задна броня, заден ляв панел, странично ляво огледало и челно стъкло. Ремонтът, с който бил възстановен автомобилът, бил възложен на избрания от застрахованото лице автосервиз „Вирунга 2015“ ЕООД. След извършване на ремонта, била издадена Фактура № ,/13.10.2023г., за сума в размер на 2969,58 лв. Сумата била заплатена на сервиза с преводно нареждане № 20, на 17.10.2023г. Посочено е още, че в хода на обработване на преписката били реализирани и ликвидационни разходи в размер на 15лв.

Застрахователят реализира своето право да се суброгира в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата, до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. „Д,Д отправило Регресна покана № ,,/26.01.2024г. за сума в размер на 2984,58 лв., представляваща сбор от застрахователното обезщетение, в размер на 2969,68 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски, към С,а, като бил предоставен 7дневен срок за доброволно изпълнение. Задължението на било заплатено и към момента на подаване на исковата молба.

Моли се да бъде осъден ответникът – С,а, да заплати на „Д,“ сумата от 2984,58 лв., представляваща заплатеното от „Д,9, застрахователно обезщетение по щета № 21,3, за отстраняване на щети по лек автомобил марка „Тойота“, модел „Селика“, с рег. № СА , РМ, настъпили на 07.08.2023г., вследствие на падането на клон от необезопасено дърво, докато автомобилът бил паркиран на паркинг до стадион „Васил Левски“, и ликвидационни разноски, в размер на 15лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2025г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените в заповедното и исковото производство съдебни и деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът – С,а, ЕИК: 0,7, със седалище и адрес на управление – гр. София, 1000, ул. „М,3, представлявано от кмета на С,а – Ва,в, чрез юрк. Да,в, е подал отговор на исковата молба, с която се 2 оспорват така предявените искове – като неоснователни и недоказани.

Счита, че не е изпълнен фактическият състав, при наличието на елементите от който възниква регресното право на застрахователя, доколкото оспорва възможността за възникване на деликтната отговорност на С,а и механизма на настъпване на застрахователното събитие, като оспорва наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото събитие – падане на клон, и настъпването на посочените вреди по автомобила. Навежда твърдения, че в настоящия случай липсва противоправно поведение (бездействие) от страна на ответника, което изключва възможността за реализиране на деликтната му отговорност. Посочва, че чл. 44, ал. 1 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на С,а забранява отсичането и изкореняването на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността на имота, в който се намират. Ал. 2 от същата разпоредба предвижда изключенията от тази забрана, като, според ответника, относима е т.1 от нея – при наличие на изсъхнали или болни дървета, издънкова или самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура. В чл. 45 от Наредбата пък бил предвиден редът за преместване, премахване или кастрене на дървесна или храстова растителност – след писмено разрешение на кмета на С,а или от оправомощено от него длъжностно лице, въз основа на експертна оценка, както и изготвяне на план за безопасност и здраве, в който са посочени мерките за осигуряване на безопасни условия на труд, безопасност на движението и опазване на съседните сгради, мрежите и съоръженията.

Във връзка с настоящото производство, било изискана информация от ресорното направление в С,а – „Зелена система, екология и земеползване“, като в отговор с рег. № СОА,-[2]/ 04.03.2025г. било посочено, че Дирекция „Зелена система“ и ОП „Паркове и градски градини“ регулярно извършват проверки на дървесната растителност на територията на Борисовата градина, като в случай, че бъдат констатирани опасни или сухи дървета или клони, били изготвяни експертни становища от специалисти от ОП „Паркове и градски градини“, въз основа на които били издавани разрешения за премахване и кастрене. В периода 2023-2024 било изготвено становище за състоянието на дървесната растителност около Национален стадион „Васил Левски“ и било издадено разрешение за премахването на 3 дървета и за кастрене, повдигане и оформяне на корените на 13 дървета. Премахнатите растения били мъждрян, люляк и ясенолистен явор, като те били разположени във вътрешността на парка, далеч от посочения паркинг, където нямало автомобилно движение. Посочено е още, че през периода 2023-2024 не били постъпвали сигнали за състоянието на дървесната растителност. Фактът, че на 21.08.2024г. не били констатирани опасни или изсъхнали дървета, нямало как да е имало подлежащо на премахване дърво и към момента на процесния инцидент (07.08.2023г.). Счита, че от изложеното може да бъде направен 3 извод, че С,а не е бездействала във връзка с нормативното задължение да поддържа дървесната растителност.

На следващо място, изтъква, че в подаденото от водача на МПС заявление за изплащане на застрахователно обезщетение било посочено, че клонът е паднал вследствие на силния вятър, а не защото бил изсъхнал. Този факт водел до обосноваване на извода за настъпване на случайно събитие, което изключва деликтната отговорност. Счита, че служителите са направили всичко необходимо, но въпреки положените усилия, е възникнал вредоносният резултат.

Оспорва и механизма на настъпване на застрахователното събитие, доколкото не можело да се установи по несъмнен начин, че щетите са възникнали точно по описания в исковата молба начин – вследствие на падане на клон. Изтъква, че не е приложен изготвен от длъжностно лице документ протокол за ПТП или документ от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, удостоверяващ настъпването на твърдените събития, а само частен документ, съдържащ изгодни за изготвилия го обстоятелства – заявлението от водача до застрахователя.

Моли се да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователен и недоказан, така предявения иск. Претендират се направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира следното от правна и фактическа страна:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с претенции с правна квалификация чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД.

Със заплащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.

Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна - за чужди виновни противоправни деяния (действия или бездействия) и има гаранционно-обезпечителен характер. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо да се докаже, че при или по повод на възложената от него работа, лицата, на които е възложена тя, са причинили вреди на ищцата.

Освен основните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД – деяние, изразяващо се в действие или бездействие, извършено виновно (вината се предполага), противоправност на деянието, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредата, допълнителна предпоставка за възникване на отговорността по чл.49 е деликтното поведение да е на лице, изпълняващо възложена му работа, а вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа.

Достатъчно е да се установи, че увреждането е резултат от неправомерно действие или бездействие на работник или служител на възложителя, без да е 4 установено кое точно е това лице (т. 7 от ППВС № 7/1959г. на ВС).

Отговорност по чл. 49 ЗЗД за възложителя възниква и когато вредите са причинени от действия или бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите или други правила или характера на работата (ППВС № 9/1966г.; т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС; т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС).

Съгласно разпределението на доказателствената тежест:

По предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие н следните предпоставки: 1) наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Каско", с предмет увредения лек автомобил; 2) настъпилото застрахователно събитие, вследствие на противоправното поведение на изпълнителите на възложената от ответника работа по поддръжка и обезопасяване на пътното платно, представляващо покрит риск от застрахователя; 3) механизма на застрахователното събитие, както и нанесените щети по автомобила в резултат на него, съответно - тяхната стойност; 4) причинно - следствената връзка между процесното събитие и нанесените щети по застрахованото имущество; 5) фактът, че в изпълнение на договорното си задължение, ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и обичайните разходи по неговото определяне; 6) изискуемостта на вземането, както и че ответникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.