Решение № 23 от 10.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Бургас, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100501888 по описа за 2023 година

Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 32933/05.09.2023г. на адв. Гергана Николова, от Адвокатска колегия - гр. Бургас, в качеството й на процесуален представител на А. Д. К., с ЕГН: **********, срещу Решение № 1692/31.07.2023г.,постановено по гр.д.№ 576/2023 г. по описа на РСБургас, с което въззивницата-ответница е осъдена да заплати на всеки от ищците претендирани от тях суми за доставена и потребена студена вода, изразходена от нея в собствения й имот в сграда-Етажна собственост с адрес: гр.*** ул.*** **, ведно с мораторни лихви от деня на отчитането 18.06.2020 г. до деня на плащането 28.06.2022 г., които суми били платени от ищците на ВиК ЕАД вместо ответницата и така тя се обогатила неоснователно, ведно със законните лихви върху всички суми, считано от 29.06.2022 г. до окончателното плащане;присъдени са и съдебно-деловодни разноски .

Във въззивната жалба се твърди, че решението е изцяло незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуални правила, неправилно приложение на закона и необосновано, а в частта за уважаване на исковете за мораторни и законни лихви и недопустимо.Сочи се,че делото е за втори път висящо пред РС-Бургас след обезсилване от въззивната инстанция с Решение по в.гр.д. № 1712/2022 г. на Окръжен съд - Бургас на решение на районния съд ,с което е отхвърлен иск на Етажната собственост на сграда в гр.*** ул.** № ** за осъждане на ответницата К. да заплати на етажната собственост стойността на вода, отчетена от водомера в имота на ответницата за периода от неустановена дата през 2020г. до 22.09.2020,ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.10.2021г. до окончателното й изплащане . На първо място се изтъква, че при новото разглеждане на делото,по което е постановено обжалваното понастоящем решение,съдът допуснал съществено нарушение на процесуалните правила за доказателствена преклузия, като указал в новия доклад по чл. 140 от ГПК тежест за 1 доказване на ищците и на обстоятелствата, свързани с потреблението от ответницата на твърдените количества студена вода, надлежното й отчитане и паричната стойност на потребената вода, които представлявали факти и обстоятелства от предмета на доказване при първоначалното разглеждане на делото. По този начин съдът незаконосъобразно разширил възможността на ищците да провеждат доказване на същите факти и обстоятелства , извън границите на процесуалната преклузия, изчерпана при разглеждане на гр.д. 6890/2021 г. на БРС и на в.гр.д. 1217/2022 г. на БОС. При постановяване на решението си съдът следвало да вземе предвид и да изгради фактическите си изводи на вече събраните към момента на връщането доказателства за горепосочените факти и обстоятелства, както и да обсъди и изложи мотиви по своевременно направени твърдения и възражения от ответницата по тези факти и обстоятелства и по събраните до този момент доказателства. В този смисъл били дадените указания от окръжния съд в решението за обезсилване. Вместо това съдът незаконосъобразно, в нарушение на коментираните процесуални правила, указал тежест за доказване на тези факти и обстоятелства в доклада си по делото, уважил искания на процесуалния представител на ищците за снабдяване със справка от ВиК за извършените отчети на общия водомер за периода от 01.01.2020 до 31.12.2022 г., допуснал като доказателства фактури за платени към ВиК суми и начислени лихви. На следващо място се твърди, че съдът направил необосновани фактически изводи за доказаност на потребление от страна на ответницата на исковите количества от 1066 куб.м. в резултат на превратно тълкуване на част от относимите доказателства по делото и без да вземе предвид твърденията, възраженията и оспорванията на ответницата, направени в отговора на първоначалната искова молба, в отговора на въззивната жалба срещу първоначалното решение и пред въззивния съд, в каквато насока заявява подробни доводи и съображения, обсъждайки показанията на свидетелката И., заявлението на управителя на ЕС-Б. и заключението на вещото лице по делото. Твърди,че съдът не обсъдил възраженията срещу легитимността на отчетите на водомерите на етажните собственици, в частност на ответницата и на изводите дали водомерът работи и отчита правилно, поради това, че за ЕС не са разкрити партиди за вода от ВиК, водомерите не се водят на отчет и не подлежат на контрол от ВиК.По делото бил безспорен фактът, установен и от вещото лице- че редът на Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и Наредба № 4/2004 г. за условията и редът за присъединяване на потребителите и за условията за ползване на вик системи, не е прилаган,като без правно значение била причината за това. На следващо място липсвали доказателства, ангажирани от ищците, за стойността на претендираните количества вода, поради което изводът на съда, че ответницата дължи исковата стойност,бил необоснован. Крайният извод на въззивницата е за липса на предпоставките за уважаване на исковите претенции по чл.59 ЗЗД; за недопустимо разширяването на предметния обхват на производството след обезсилване на първоинстанционното решение от БОС и връщане на делото за ново разглеждане с указания единствено за конституиране като ищци на етажните собственици, които са платили задължението, при променена от въззивния съд правна квалификация.На следващо място изтъква,че при връщането за ново разглеждане било недопустимо съединяването на непредявени с първоначалната искова молба искове, включително за мораторна лихва,тъй като с първоначалната искова молба ищецът търсил единствено законни лихви върху главницата от подаване на исковата молба в съда.Било недопустимо решението и в частта, в която съдът присъдил законна лихва и върху мораторната лихва,тъй като лихва върху лихва се дължала само ако е уговорена н то между търговци, каквито страните не са.При условията на евентуалност намира исковете за мораторни лихви за неоснователни и недоказани, като съдът без основание ги е уважил на база „фактури за лихви“, изброени в документ с посоченото наименование, от който обаче не ставало ясно за какви суми и периоди са начислени. Моли за постановяване на решение, с което обжалваното решение се отмени и се постанови друго, с което исковете се отхвърлят като неоснователни.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 41296/06.11.2023г. на БРС от адв.Сава Каров- процесуалния представител на Л. Л., М. В., А. Б., М. К., Д. Б. и М.

М., в който заявява съображения и доводи за неоснователност на въззивната жалба като 2 насочва към правните и фактически доводи, изложени от него в пледоарията по същество и писмените бележки по първоинстанционното дело.Освен това сочи, че предмет на първоинстанционното дело била само едно и също твърдение - възстановяване на платени от ищците суми на „ВиК“ Бургас за установеното на 18.06.2020 г. огромно количество вода на общия водомер на кооперацията, съответно голяма парично задължение, платено макар и след две години от ищците вместо ответницата А. К., доколкото по несъмнен и категоричен начин било установено още през м. септември 2020 г.,че огромното количество вода било изтекло през водомера на ответницата, поради което тази сума следвало да се поеме от самата ответница.Излагат се доводи за дезинтересиране на К. от задълженията й: за заплащане на водата, от воденото предходно дело и т.н. ; обсъждат се заключенията на вещите лица Доневски и Илиева; счита се за неоснователен довода на въззивницата, че не бил установен точно периодът между две отчитания на водомера в апартамента й ; неоснователен и непочиващ на обективни данни бил довода във въззивната жалба:че не можело да изтекат 1066 куб. метра вода за един месец ; несериозно било твърдението- че при липса на договор по реда на ЗРВКУ и Наредба № 4 от 2004 г. за ползване на ВиК системи, на доставчика на услугата „вода и канал“ не следвало да се заплаща. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноските по делото.

Бургаският Окръжен съд намира въззивната жалба за допустима като предявена в срок , от процесуално легитимирано лице с правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и с платена по сметка на БОС държавна такса.

Предявени са искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Районният съд е постановил обжалваното по настоящето дело решение в съдебно производство, образувано по искове на М. А. К., ЕГН **********, Д. П. К., ЕГН

**********, Д. И. Б., ЕГН **********, А. К. Б., ЕГН **********, М. Б. М., ЕГН **********,

М. П. В., ЕГН ********** и Л. Я. Л., ЕГН **********, всички със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Пиротска“ 26, партер, офис 2 против А. Д. К., ЕГН ********** от гр.*** ул.*** **, партер, за осъждане на ответницата да заплати на ищците сума за доставена и потребена студена вода, изразходена от ответницата в собствения й имот в сграда ЕС, която сума е платена от ищците на ВиК ЕАД вместо ответницата и мораторна лихва върху сумата, както следва: искове на М. А. К. и Д. П. К. за осъждане на ответницата К. да им заплати сумата от 1599 лева главница и сумата от 346.41 лева лихва за забава,начислена от деня на отчитането на 18.06.2020г. до деня на плащането на 28.06.2022г.; искове на Д. И. Б. и А. К.

Б. за осъждане на ответницата К. да им заплати сумата от 533 лева главница и сумата от 115.47 лева лихва за забава от деня на отчитането на 18.06.2020г. до деня на плащането на 28.06.2022г.,искове на ищцата М. Б. М. за осъждане на ответницата К. да й заплати сумата от 533 лева главница и сумата от 115.47 лева лихва за забава от деня на отчитането на 18.06.2020г. до деня на плащането на 28.06.2022г.; искове на ищците М. П. В. и Л. Я. Л. за осъждане на ответницата К. да им заплати сумата от 533 лева главница и сумата от 115.47 лева лихва за забава от деня на отчитането на 18.06.2020г. до деня на плащането на 28.06.2022г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 29.06.2022г. до изплащането.

Сочи се, че всеки от ищците е собственик на жилище в сграда-етажна собственост в гр.*** ул.*** № **, а ответницата е собственик на ателие в същата сграда.Ищците твърдят, че сградата се обитава, но тъй като е без акт №16,жилищата в нея нямали самостоятелни партиди към ВиК,поради което отчитането на потребената вода се извършвало чрез главния общ водомер на входа и чрез отчитане на показанията на индивидуалните водомери във всеки от апартаментите,като дължимите суми се събирали от касиера на етажната собственост на сградата. През пролетта на 2020г. поради ремонт сградата била известно време без вода. След това, при отчитането на потребената вода се оказало, че е имало огромно потребление от над 1182 кубика вода, измерени от общия водомер. Водомерът бил изправен и от ВиК ЕАД настояли отчетеното количество вода да бъде заплатено. Оказало се на 22.09.2020г., че на водомера на ответницата в имота й са отчетени 1195 кубика вода, като 3 с оглед предходното отчитане на водомера са отчетени 1066 кубика вода за последния период. Водомерът на ответницата бил изправен и правилно отчел преминалата през него вода според ползваната от ищците частна експертиза. Етажните собственици поканили ответницата да заплати сумата от 3198 лева потребена вода, понеже тя допуснала безконтролното й изтичане. Тя обаче не платила сумата в полза на ВиК ЕАД.

Междувременно поради неплащане на задълженията водата на сградата била спряна. За да се възстанови водоподаването, ищците се принудили да заплатят вместо ответницата сумата на ВиК ЕАД. По този начин те се обеднили с платеното, а ответницата се обогатила. Молят исковете да се уважат и да се осъди ответницата да им заплати сумите, представляващи неоснователното й обогатяване. Ангажират доказателства.