Решение № 262 от 26.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. В., 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20233110204042 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "Фрутела 2011" ЕООД против Наказателно постановление № 032300130 от 15.03.2023 година, издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. В., с което на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.63,ал.2 от Кодекса на труда.

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Изтъкват се допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на наказания субект. Твърди се, че нарушението не е доказано. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, депозира писменно изложение от процесуален представител в което се подържа жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното наказателно постановление.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по 1 делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.02.2023 г. в 12.35 часа, служители на ДИТ – В., между които и свид.М.-Ж. и Т. Г., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на търговски обект цех за преработка на плодове и зеленчуци и пакетиране на заготовки от зеленчуци, находящ се в гр.В., ул.“А..И.К.“ №1, стопанисван от въз.дружество.

При влизане в обекта служителите установили няколко лица, които работели. Служителите на Д"ИТ"-В. установили лицето А.К. да полага труд в полза на въз.дружество.

По време на проверката лицето К., които извършвала дейност в обекта – работа на поточна машина. При разговор с проверяващите потвърдила, че работи за въззивното дружество. Била и предоставена декларация по чл. 399 вр. чл. 402 от КТ, в която К. отразила лично данните си, фирмата за която работи – „Фрутела 2011” ЕООД , че е постъпил на работа като машинен оператор същия ден 31.01.2023г., работно време от 08.30 ч. до 17,30ч. в цех находящ се в гр.В., ул.“А..И.К.“ №1 , като изрично отразила, че няма сключен трудов. Посочила заплащане по 6 лева на час – 48 лева на ден. Декларацията била подписана в 12,35ч. на 02.02.2023г. работничката К. споделила с проверяващите, че няма сключен трудов договор към момента на проверката.

Проверяващите на место съставили Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между работника К. и възз.дружество считано от 02.02.2023г. Определили срок за сключване на трудов договор до 06.02.2023г. постановлението било връчено на упълномощено лице и не било обжалвано.

След приключване на проверката на место била насрочена и допълнителна документална проверка. В хода на документалната проверка бил представен трудов договор по отношение на работника К. с дата на сключване от 02.02.2023г. Поради това било и изискано уведомление за регистриран трудов договор между процесните страни, но регистрацията в НАП била от същата дата от 02.02.2023г. но в час следващ приключването на проверката на место в 14:37:03 часа.

Предвид горното св. М. -Ж. - служител на ДИТ-В. приела, че К. на от 02.02.2023г. е била допусната до работа на длъжност „машинен оператор 2 обработка на плодове/зеленчуци” преди да и бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, поради което съставила АУАН срещу въззивното дружество, в който описала приетото за установено нарушение.

Въз основа на издадения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление. С него административно-наказващият орган изцяло възприел констатациите, описани в акта , както и правната квалификация на нарушението по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда. За него и на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ на въззивното дружество била наложена „Имуществена санкция” в размер на 5000 лв.

В хода на съдебното производство б е разпитана свид.М.-Ж., чиито показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно, обективно и пълно.

От тях се установи, че нарушението е констатирано при проверка на представените документи, а работника е установен на место да извършва трудова дейност. В показанията си пред съда свидетелката сочи, че не е била сигурна дали към момента на проверката е лицето с имало сключен трудов договор, но към момента на проверка на документи и бил предоставен такъв.

Сочи, че при работника К. при проведен разговор е посочила, че към момента на проверката няма сключен трудов договор. По време на проверката в обекта на контрол е съставила Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между работника К. и възз.дружество.

В хода на съдебното производство б е разпитана свид.Г . , чиито показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно, обективно и пълно.

От тях се установи, че при проверката на место работника К. е посочила в попълнената от нея декларация, че няма сключен трудов договор.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по д е л о т о гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка, както и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на 3 наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, депозирана в срока и от надлежна страна, поради което и е приета за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.В. на основание чл.416 ал.5 от КТ. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН , считано от датата на съставяне и връчване на акта. И акта, и постановлението с а съобразени с нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Правото на защита е било реализирано в пълнота с подаване на жалбата, поради която пък е образувано и настоящото съдебно производство.

На въззивникът е възведено обвинение за извършено нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ. Текста на нормата гласи че р аботодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите , като няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.

Нормата изисква задължително работодателят да предостави на работника екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, като това следва задължително да е извършено преди работника да постъпи на работа, като нарушението по ал.2 се изразява в недопускане от страна на работодателят, работника да извършва трудова дейност преди посочените документи да му се предоставят срещу подпис т.е. работодателят следва да не извършва действия свързани с полагане на труд от страна на съответния работник. Видно събраните доказателства по административната преписка, е че работникът е посочил, че няма сключен трудов договор с въз.дружество.

4

Видно от представената към административната преписка справка от ТД на НАП, че е било подадено уведомление за сключен трудов договор, но в 14.37 часа, или два часа след извършената проверка в обекта в който лицето е полагало труд.

Съгласно разпоредбите на чл.62, ал.3 от КТ „В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП.”

В жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление.

В несъответствие с чл. 52, ал. 4 от ЗАНН , наказващият орган е приел за обоснован АУАН, без да съобрази, че са налице противоречиви доказателства относно факта налице ли е трудов договор към момента на проверката. От една страна, в попълнената на место декларация работника К. е посочила, че няма трудов договор. Това обстоятелство е заявила и на актосъставителката М.-Ж.. Безспорно в хода на документалната проверката допълнително е представен на контролните органи Трудов договор от 02.02.2023 г. с работника. Фактите, които се установяват от тези доказателства са противоречиви по отношение на релевантното обстоятелство към момента на проверката на 02.02.2023 г. , в 12: 30 ч. налице ли е въобще сключен трудов договор. Свидетелските показания и декларацията на работника сочат, че трудов договор към момента на проверката не е бил сключен. В тази посока следва да се разгледа и съставеното от служители на ДИТ В.. Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между работника К. и въз.дружество считано 02.02.2023г. , с което се дава срок за сключване на трудов договор до 06.02.2023г.

В подкрепа на така приетото е и обстоятелството, че уведомлението до НАП за регистриране на трудовия договор № 25 от 02.02.2023 г. на работника според справката от НАП е регистриран близо час и половина след проверката в 14: 37 часа.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ регламентира задължението на работодателя да предостави на работника екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението до НАП за регистрирането му преди работникът да постъпи на работа, а разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ 5 въвежда забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по предходната алинея.

Дължимото поведение на работодателя, разписано от законодателя в тези две разпоредби, е различно - в първия случай, задължението на работодателя е за действие ("да предостави" на работника двата документа), а по ал. 2 задължението за работодателя е за бездействие ("да не допуска до работа" работника, преди да е изпълнено задължението по ал. 1). И в двата случая обаче релевантен факт, елемент от фактическия състав и на двете нарушения се явява наличието на сключен трудов договор, какъвто в случая не се установява безспорно да е бил сключен към момента на проверката в 12: 30 часа на 02.02.2023 г.. Фактическата липса на сключен писмен трудов договор обосновава извод, че няма как да е налице нарушение на изискването за регистрирането му в НАП, респ. да се изисква връчването на работника на уведомление за регистрирането на договора в НАП. Действително изискването да се сключи трудов договор и да не са допуска до работа лице, на което не е връчено уведомлението за регистрирането на трудовия договор в НАП са самостоятелни нарушения. Изискването да не се допуска до работа лице, на което не е връчено уведомлението за регистрирането на трудовия договор в НАП е предпоставено обаче от наличието на сключен трудов договор, поради което това обстоятелство се явява елемент от състава на нарушението.

Задължение на АНО преди съставяне на адм.актове е да проведе пълно разследване и да установи дали в действителност е имало сключен трудов договор между работника и възз.дружество към момента на проверката. В попълнената от работника Декларация изрично е посочен факта, че няма сключен трудов договор. Актосъставителката М.- Ж. сама в разпита си пред съда сочи, че не е била сигурна дали към момента на проверката действително е имало сключен трудов договор с работника. Сочи, че работника К. при проведен разговор е заявила, че няма сключен трудов договор, но не е провела нужното разследване за това обстоятелство. Приела е представените документи без да разгледа изобщо попълнената от работника декларация и да отчете посоченото в нея, както и факта на съставеното от самата нея Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между работника К. и въз.дружество считано. Свидетелката по акта Г. е категорична, че към момента на проверката е нямало сключен 6 трудов договор. Факт, който и двете проверяващи е трябвало да анализират и да съберат нужните доказателства. Изобщо не е отчетен факта, че трудовия договор е сключен в указания срок в Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между работника и въз.дружество. Доколкото в хода на самата проверка е установено, че между работника и въз.дружество изобщо не е бил сключен трудов договор съда приема, че процесното НП е издадено в нарушение на закона, като действително нарушена разпоредба на закона не е посочена.