Решение № 12215 от 20.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12215 гр. София, 20.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110123307 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на искова молба от „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес . (ищец), подадена чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт .. Ищецът „.“ ЕАД твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ап. 7-и, находящ се в ., аб. номер ., през периода 01. 05. 2018 г. – 30. 04. 2020 г. Поддържа, че ответницата е потребявала доставяната топлинна енергия през съответния период, но не я е заплатила. Намира, че е налице облигационно отношение с нея в качеството й на собственик на топлоснабдения имот основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят дължимите суми. Като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи и обезщетения за забава върху главниците в посочените в исковата молба размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Иска от съда да установи съществуването на задълженията на ответницата да заплати на ищеца сумата 1 977 лева и 90 стотинки, представляваща стойността на доставената през периода 01. 05. 2018 г. – 30. 04. 2020 г. топлинна енергия, ведно със законовата лихва от 14. 07. 2021 г. до изплащането на вземането, сумата 268 лева и 67 стотинки, представляваща обезщетение за забава в размер на 1 законовата лихва, начислено от 16. 07. 2019 г. до 02. 07. 2021 г., сумата 44 лева и 81 стотинки, представляваща цената на извършената през периода 01. 06. 2018 г. – 30. 04.

2020 г. услуга дялово разпределение, ведно със законовата лихва от 14. 07. 2021 г. до окончателното изплащане, и сумата 9 лева и 7 стотинки, представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва, начислено от 31. 07. 2018 г. до 02. 07. 2021 г. върху цената на услугата дялово разпределение. Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и евентуално възражение за прихващане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Ю. Ч. Т., ЕГН **********, адрес ., последен съдебен адрес ., действуваща чрез упълномощения процесуален представител адвокат Д. Х.. Оспорва предявените искове като по основание и размер като недопустими, неоснователни и незаконосъобразни. Изтъква, че исковата молба е подадена почти две години след подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а преписът от исковата молба и нейните приложения й били връчени повече от три години и половина след това. За този период ищецът по никакъв начин не известил ответницата, че поддържа претенцията си за заплащането на процесните задължения. Намира, че ищецът злоупотребява с право, защото през 2025 г. претендирал парични задължения от 2018 г., за които ответницата била затруднена да представи доказателства.

Забавянето на делото с почти две години от страна на съда, ако то било инициирано от съда, представлявало отказ от правосъдие. Оспорва приложеното към исковата молба извлечение от сметки и моли то да не бъде приемано като доказателство по делото, тъй като ищецът не се позовавал на него в исковата молба и тъй като то не било нито официален, нито частен, нито счетоводен документ. Иска от съда да отхвърли изцяло предявените искове.

Третото лице помагач „.“ ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., заявява, че не оспорва предявения иск и че го счита за основателен и доказан.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. След указания на съда е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия размер. Отговаря и на останалите изисквания на чл.

127 и чл. 128 ГПК. Поради тези съображения исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Ищецът предявява по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК четири обективно кумулативно съединени установителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на съществуването на парични задължения за стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия, обезщетения за забава, начислени върху стойностите на доставената топлинна енергия, за стойностите на извършената услуга дялово разпределение и за обезщетения за забава, начислени върху стойностите на услугата дялово разпределение. Исковете са свързани с доставянето на топлинна енергия спрямо ап. 7-и, находящ се в ., аб. номер ., през периода 01. 05. 2018 г. – 30. 04. 2020 г.

По предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно отношение между страните през процесния период 01. 05. 2018 г. – 30.

04. 2020 г., по силата на което реално е доставил в полза на ответницата топлинна 2 енергия спрямо процесния топлоснабден имот в твърдяното количество, че стойността на реално доставената топлинна енергия възлиза на общо 1 977 лева и 68 стотинки, че през процесния период сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа и реално е била извършвана услугата дялово разпределение, че стойността на тази услуга през периода 01. 06. 2018 г. – 30.

04. 2020 г. възлиза на общо 44 лева и 81 стотинки, че ответницата е изпаднала в забава за задълженията за стойността на топлинната енергия и на услугата дялово разпределение и размерите на двете обезщетения за забава.

Началната материалноправна предпоставка за основателността на предявените искове е наличието на валидно облигационно отношение между страните през процесния период и свързано със съответния топлоснабден имот. Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия за битови нужди може да възникне по два начина – или по силата на закона с придобИ.нето на правото на собственост или вещно право на ползуване върху недвижим имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), или по силата на пряко сключен договор между топлопреносното предприятие и облигационния ползувател на топлоснабдения имот (Тълкувателно решение № 2 от 2018 г. по тълк. дело № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС).

В разглеждания случай ищецът се домогва да докаже, че ответницата е собственица на процесния топлоснабден имот. Така към исковата молба е приложен заверен препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (л. 14 от исковото дело), от който се установява, че ответницата е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот през 2004 г. При това положение съдът следва да приеме, че през процесния период между ищеца и ответницата е било налице валидно възникнало облигационно отношение, свързано с доставянето на топлинна енергия спрямо процесния недвижим имот по силата на закона (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

Във връзка с втория елемент от правопораждащия фактически състав, а именно реалното доставяне на топлинната енергия спрямо топлоснабдения имот, съдът допусна изготвянето на съдебно-техническа експертиза. Според експертното заключение по нея, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че сградата – етажна собственост, в която се помещава процесният недвижим имот, е присъединена към топлопреносната мрежа чрез абонатна станция. В недвижимия имот през процесния период са били монтирани две отоплителни тела с индивидуални измервателни уреди, както и още едно отоплително тяло (щранг-лира) без техническа възможност да му бъде монтиран измервателен уред. В топлоснабдения имот е било поставено и устройство за измерването на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване (водомер за топла вода). Показанията на средствата за търговско измерване за процесния период са били надлежно отчетени (тези на отополителните тела – дистанционно), при което стойността на доставената топлинна енергия е била съответно коригирана от третото лице помагач с изравнителните сметки. Що се отнася до топлинната енергия, отдадена от щранглирата и сградната инсталация, вещото лице намира, че тя е била правилно изчислена от третото лице помагач съобразно изискванията на подзаконовата нормативна уредба в областта на топлосмабдяването. Технологичните разходи са били приспаднати. При това положение вещото лице достига до обоснования извод, че стойността на реално доставената топлинна енергия през процесния период възлиза на общо 1 948 лева и 70 стотинки.

3

Предвид основателността на исковете за установяване на съществуването на задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия, сбъдва се вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането на направеното с отговора на исковата молба евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк. дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС, паричните задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия, съставляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, за които намира приложение специалната тригодишна погасителна давност. В дадения случай процесните парични задължения са възникнали при действието на общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., при чието действие изискуемостта на паричните задължения настъпва с изтичането на 45дневен срок от края на периода, за който тези задължения се отнасят (чл. 33, ал. 1). В разглеждания случай най-ранното претендирано парично задължение е това за месец май 2018 г. Тогава 45-дневния срок започва да тече от 01. 06. 2018 г. Този 45-дневен срок следователно е изтекъл на 15. 07. 2018 г. (неделя – присъствен ден) и съответното задължение е станало изискуемо на първия следващ присъствен ден, т.е. на 16. 07.

2018 г. От този момент е отпочнала да тече специалната тригодишна погасителна давност. За това най-ранно претендирано задължение тя е щяла да изтече на 16. 07.

2021 г. Тук обаче съдът следва да съобрази и спирането на течението на погасителната давност през периода на т.нар. извънредно положение съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. изм.

ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.; обнародван в ДВ, бр. 28 от 24.3.2020 г., изм. ДВ, бр. 34 от 9.04.2020 г., доп. ДВ, бр. 38 от 24.04.2020 г., изм. и доп. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г. и ДВ, бр. 55 от 19.06.2020 г.). Течението на погасителната давност е спряло през периода 13. 03. 2020 г. – 22. 05. 2020 г. (точно седемдесет дни) на основание този закон. При това положение към датата 16. 07. 2021 г. трябва да се прибавят още седемдесет дни. Така погасителната давност е щяла да изтече на 24. 09. 2021. (присъствен ден – петък). Заявлението за издаването на заповед за изпълнение е подадено на 14. 07. 2021 г. Предявяването на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК ретроагира, т.е. счита се, искът е бил предявен още с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 14. 07. 2021 г. При това положение на тази дата ищецът успешно е прекъснал течението на тригодишната погасителна давност на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД (дори и без да се отчита периода на спиране на течението й през време на т.нар. извънредно положение) и течението на новата погасителна давност е спряло на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Поради тези съображения евентуалното възражение на ответницата за изтекла погасителна давност е неоснователно.