Определение № 2838 от 05.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2838 гр. София, 05.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно частно гражданско дело № 20241000502945 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 121 вр. 274 и сл. от ГПК

Подадена е частна жалба на Министерство на културата чрез адв. П. П. и адв. Д. Г. срещу определение № 388 от 02.08.2024 г. на Софийски окръжен съд V търговски състав по т. д.

№ 59/2024 г. за прекратяване на производството по делото и изпращане на делото по предявения от „Сиела норма“ АД срещу Министерство на културата иск на Софийски градски съд.

Подаден е отговор от „Сиела норма“ АД чрез адв. Ц. М., в който се възразява срещу жалбата и се моли за оставянето й без уважение.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалването и е допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Т.д. № 59/2024 год. на СОС е образувано по предявения от „СИЕЛА НОРМА“ АД, ЕИК 130199580 срещу Министерство на културата частичен иск с правно основание чл.88, ал.1, изр.2 от ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 53 000 лева, при пълен размер на претенцията от 759 189.09 лева, представляваща обезщетение от незаконосъобразно разваляне на договор за възлагане на обществена поръчка № РД11-036/27.02.2020 год., сключен в гр.София, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 31.08.2023 год. до окончателното й изплащане. Този иск е бил предявен като насрещен по т.д. № 135/2023 год. на СОС от ответника по това дело „СИЕЛА НОРМА“ АД, ЕИК 130199580 срещу ищеца Министерство на културата. Първоначално сезираният съд – Софийски окръжен съд с № 410/05.10.2023 г., постановено по търг. дело № 135/2023 г. е отделил на основание чл.211, ал.2, изр.2-ро от ГПК от производството по т.д. № 135/2023 год. на СОС и го е изпратил по подсъдност на СГС, който е повдигнал препирня за подсъдност пред САС с определение № 3992/15.11.2023 г. по т. д. № 2051/2023 г. е повдигнал пред Апелативен съд – София спор за подсъдност с Окръжен съд – София относно местната подсъдност на исковете, предявени от „Сиела Норма“ АД срещу Министерство на културата, обективирани в отговор на искова молба с вх. на СОС № 7108/04.09.2023 г. и уточнени с молба вх. на СОС № 7865/03.10.2023 г. с правно основание чл. 88, ал.1, изр. 2 ЗЗД за обезщетение за вреди от незаконосъобразно разваляне на договор за възлагане на обществена поръчка № РД 11-03-6/27.02.2020 г. С определение № 483/22.02.2024 г. по ч.гр.д.

№ 3109/2023 г. САС, Търговско отделение, 15 състав определя Окръжен съд – София за местно компетентен да разгледа спора по предявените от „Сиела Норма“ АД срещу 1

Министерство на културата насрещен иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, предявен като частичен за сумата от 53 000 лева, при пълен размер на претенцията от 759 189.09 лева – обезщетение за вреди от незаконосъобразно разваляне на договор за възлагане на обществена поръчка № РДП-03- 6/27.02.2020 г. и насрещен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2023 г. до окончателно издължаване.

Безспорно е, че съгласно чл.118 от ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. В случая обаче по въпроса за местната подсъдност вече е налице произнасяне на САС.

С определение № 169 от 11.05.2021 г. по частно гражданско дело № 443/2021 ВКС, Четвърто ГО по въпроса „при повдигнат спор за подсъдност между административен съд и граждански съд на конкретно основание, по който смесен петчленен състав на ВКС и ВАС е дал разрешение, следва ли съответния съд, който е определен като компетентен да разгледа спора и на който е изпратено делото, да преценява отново своята компетентност относно същото основание или е обвързан от постановения от ВКС и ВАС акт, с който делото му е изпратено за разглеждане по подсъдност и компетентност и в случай, че този съд прецени, че делото не му е подсъдно, следва ли да го изпрати на компетентния съд“, е приел следното: съдилищата преценяват самостоятелно дали отправеното до тях искане за защита е подведомствено на съда и дали са компетентни да разгледат същото съобразно правилата на местната и родовата подсъдност. В случаите когато съдът намери, че не е компетентен да разгледа спора, той не може само да прекрати производството, без да предприеме съответните действия по изпращането на делото на компетентния да го разгледа орган или съд-чл. 15 и чл. 118, ал. 2 от ГПК, чл. 130, ал. 4 и чл. 135, ал. 2 от АПК. При това органът или съдът, на който делото е изпратено може да го приеме и да разгледа спора, като се произнесе по съществото му, със съответния за това акт. Възможно е обаче органът или съдът, на който делото е изпратено да откаже да го приеме, като в този случай възниква спор за компетентност между него и първоначалния съд. Тези спорове се разрешават по установения за това ред-чл. 16 и чл. 122 от ГПК и чл. 135 от АПК, като постановения в тези производства акт обвързва участващите в спора съдилища. Затова след като спора за подсъдност е разрешен по установения ред, съдът на който делото е изпратено за разглеждане, не може отново да прави проверка за това дали е компетентен да разгледа спора и по този начин да ревизира актът, с който спорът е разрешен. Поради това този съд не може извършвайки проверка за допустимост на предявения иск да прекрати производството, тъй като не е компетентен да разгледа спора.

Това разрешение следва да намери приложение и тук. Без значение е в случая, че в определение № 483/22.02.2024 г. по ч.гр.д. № 3109/2023 г. състав на САС е съобразил местната подсъдност при липса на направено възражение от страната, като е прието, че съдът не е следвало служебно да изпраща делото на СГС и не е обсъждал приложимостта на новата ал. 3, (ДВ, бр.65/2018 год.) на чл.119 от ГПК, според която по искове срещу държавни учреждения по чл.108, ал.2 от ГПК, съдът може да повдигне въпрос за подсъдността и служебно до приключване на първото по делото заседание. Не е вярно посоченото в обжалвания сега акт на СОС, че не може да се приеме, че въпросът за подсъдността е окончателно решен в предходно провелото се производство по чл.122 ГПК, което е било предмет на ч.гр.д. № 3109/2023 г. на САС и че този въпрос не може повече да бъде повдиган от съда, за който вече веднъж е прието, че е местно компетентен да разгледа и реши спора между страните на посоченото основание. За да приеме това, СОС е посочил, че „видно от мотивите на постановения по предходното производство по чл.122 ГПК съдебен акт САС само е приел, че съставът на Софийски окръжен съд, който е първоначално сезиран с насрещната искова молба, преждевременно се е занимал с въпроса за подсъдността на делото, тъй като за нея съдът не следи служебно, без надлежно подадено в срок възражение от ответника. Предвид на това и с оглед на обстоятелството, че съдът, сезиран с първоначалните искове, не е имал правомощието да се занимава с подсъдността на делото едновременно с отделянето на насрещната искова молба за разглеждане в отделно исково 2 производство, то той и съответно САС не са решили въпроса относно подсъдността“, като е цитирал в този смисъл определение № 1804 от 17.07.2024 г. по ч.гр.д. № 1552/2024г. по описа на САС.

В определение № 483/22.02.2024 г. по ч.гр.д. № 3109/2023 г. е по повод препирня за подсъдност, повдигната от Софийски градски съд няма изложени съображения, че СОС преждевременно се е занимал с въпроса за подсъдността на делото, каквито е имало в определение № 8 по ч.гр.д. 3331/2023 г. на САС, трети търговски състав, коментирано покъсно в определение № 1804 от 17.07.2024 г. по ч.гр.д. 1552/2024 г. на САС, шести търговски състав за иска на „Екса“ АД. Настоящият случай е различен и от случая в определение № 3152 от 20.12.2023 г. по ч.гр.д. 3142/2023 г. на САС, 12 граждански състав, който по повод препирня за подсъдност, повдигната от СГС, е постановил, че компетентен да разгледа иска на „Хоси“ ООД, е СГС.

Безспорно е, че при отделяне на производството по насрещния иск, съдът няма право да го изпрати на друг съд, а следва да разпореди образуването в отделно производство. Едва докладчикът по новообразуваното дело може да преценява своята компетентност. Безспорно е също, че съгласно чл.119, ал. 3 от ГПК по искове срещу държавни учреждения по чл.108, ал.2 от ГПК, съдът може да повдигне въпрос за подсъдността и служебно до приключване на първото по делото заседание. Въпросът кой е компетентният съд да гледа предявените от „Сиела Норма“ АД срещу Министерство на културата насрещен иск с правно основание чл.

88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, предявен като частичен за сумата от 53 000 лева, при пълен размер на претенцията от 759 189.09 лева – обезщетение за вреди от незаконосъобразно разваляне на договор за възлагане на обществена поръчка № РДП-03- 6/27.02.2020 г. и насрещен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2023 г. до окончателно издължаване, е решен с определение № 483/22.02.2024 г. по ч.гр.д. № 3109/2023 г. САС, Търговско отделение, 15 състав, което е задължително за двете съдилища, между които е била препирнята за подсъдност.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 388 от 02.08.2024 г. на Софийски окръжен съд, V търговски състав по т. д. № 59/2024 г. за прекратяване на производството по делото и изпращането му на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3