Определение № 847 от 17.10.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 847 гр. ХАСКОВО, 16.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20245600500795 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Сити Кеш“ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115 Е, ет.5 срещу определение 1313/03.08.2024г., постановено по гр.д.№389/2023г. по описа на Районен съд-Хасково, с което е оставено без уважение искането по чл.248 ал.1 от ГПК, направено с молба вх. рег.

№5212/02.04.2024г. от ответника „Сити Кеш“ООД, за изменение на Решение №228/18.03.2024г., постановено по гр.д.№389/2023г. по описа на РС-Хасково, в частта за разноските като неоснователно.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Намира размера на присъденото адвокатско възнаграждение за прекомерен, доколкото с решението по делото РС-Хасково е взел отношение и се е произнесъл само относно валидността на клаузи, уредени в договор за потребителски кредит, сключен между страните, а по отношение на иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД съдът дължи преюдициално произнасяне относно валидността на договора и клаузите в него.Т.е. дори да не е бил предявен изрично иска по чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Счита,че в случая и доколкото предявените искове се основават на един правопораждащ факт-договор за кредит и до колкото се касае за едно и също правоотношение и по двата иска размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА следва да се определи в общ размер на 480лв., а не поотделно за всеки от предявените искове. Поддържа нарушаване на изискването на чл.3 от ГПК, нарушаване на конкуренцията, излага съображения и за справедливост свързана с „разумни“ съдебни разноски. В частната жалба се излагат подробни съображения по приложението на материалния закон. Твърди се също, 1 че определеното от съда адвокатско възнаграждение било прекомерно, несправедливо и необосновано високо, не кореспондирало с фактическата и правна сложност на делото.

Излага доводи за определянето на адвокатско възнаграждение под минимума предвиден в наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа също,че размера на адвокатското възнаграждение следва да се определи под минимума предвиден в наредбата, като се приложи Решение на съда на ЕС/първи състав/ от 23.11.2017г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, съответно доразвити в Решение на съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 с предмет преюдициално запитване. Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение на РС-Хасково и вместо него да постанови ново ,с което да уважи молбата по чл.248 ал.1 от ГПК като намали размера на определеното адвокатско възнаграждение, възложено в тежест на ответника по делото до сумата от 480лв.

Ответникът по частната жалба Е. С. М., чрез пълномощникът си е депозирал писмен отговор,с който оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност.Претендира въззивната инстанция да потвърди обжалваното определение на РС-Хасково.

Хасковският окръжен съд след преценка на доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Гр.д.№389/2023г. по описа на Районен съд-Хасково е образувано по искова молба на Е. С. М., подадена чрез пълномощник срещу ответника „Сити Кеш“ООд-гр.София.

Предявени са два обективно съединени иска ,съответно с правно основание чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК вр. чл.26 ал.1 ,предл.1-во от ЗЗД с цена на иска 658,25лв. и чл.55 от ЗЗД д цена на иска също 658,25лв.

По делото е постановено Решение №228/18.03.2024г., с което предявените обективно съединени искове са били уважени, като съдът: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата в Договор за потребителски кредит №***/18.03.2022г. предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение в размер на 658,25лв., на основание чл.26 от ЗЗД;

ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД „Сити Кеш“ООД да заплати на Е. С. М. сумата от 616,25лв.,като недължимо платена по клаузата за неустойка, обективирана в Договор за потребителски кредит №***/18.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-17.02.2023г. до окончателното й изплащане; ОСЪЖДА „Сити Кеш“ООД да заплати на Е. С. М. сумата в размер на 400лв., представляваща направени по делото разноски; ОСЪЖДА „Сити кеш“ООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.М." сумата от 960лв. с включен ДДС, представляваща възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство, защита и съдействие по делото. В мотивите на решението е посочено, че адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА е определено според размера на всеки един от съединените искове и по правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от ЗА, вр. чл.2 ал.2 и ал.5, вр. чл.7 ал.2 т.1 и §2а от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Във връзка с подадената от ответното дружество молба по чл.248 от ГПК и оставянето на същата без уважение с определение №1313/03.08.2024г. РС-Хасково е приел, че 2 определеното възнаграждение на пълномощника на ищеца по реда на чл.38 ал.2 от ЗА е законосъобразно и правилно, в справедлив и обоснован размер, а доводите на процесуалния представител на ответника неоснователни,поради което е оставил без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.Именно това определение е предмет и на съдебен контрол от въззивната инстанция.

Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Основният правен спор между страните по делото се свежда до това дали на пълномощника на ищеца, осъществил безплатна правна помощ в условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, следва да бъде присъдено отделно адвокатско възнаграждение за всеки от предявените обективно съединени искове,съответно с правно основание чл.26 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД. Приложима към разрешаването на този спор е разпоредбата на чл.2 ал.5 от наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове,за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. От друга страна следва да се посочи, че в правната уредба относно дължимостта и компенсирането на разноските на страните по делото законодателят е възприел принципният подход, че определянето на същите следва да е в съответствие с конкретно значимия интерес и принципа на справедливост. В тази връзка имайки предвид конкретният казус и практиката на СЕС /Решение на съда на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22/, която е и източник на правото на ЕС, въззивната инстанция намира, че е налице основание да бъде определен справедлив и разумен размер на подлежащите на възстановяване разноски като се вземат предвид предмета на спора, неговата цена и труда, който е положен за защитата на съответното право.

В настоящият случай предявените обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД се основават на един и същ правопораждащ фактнедействителност на клаузи от договор за потребителски кредит.Искът по чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване на тази нищожност има обуславящ характер по отношение на втория осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за връщате на даденото въз основа на нищожните клаузи, което предполага и еднаква защита по двата иска, поради което има основание адвокатското възнаграждение да се формира в по-нисък размер от определения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Справедливо би било адвокатското възнаграждение да бъде определено под сумата от 960лв., който се явява несправедлив прекомерен и непропорционален. Отделно от това следва да се посочи и това, че разноските не са били направени от страната по делото, а се присъждат на основание чл.38 ал.2 от ЗА и са за оказана безплатна правна помощ. Не на последно място следва да бъде отчетен и положения от пълномощника на ищеца труд, който в случая е минимален и се свежда по подаването на исковата молба и още една писмена молба по делото, 3 съдържаща съображения по съществото на спора. Следва да се отчете също провеждането на две редовни съдебни заседания такива, в които страните и техните процесуални представители не са присъствали и не са извършвали процесуални действия по събиране на доказателства-напр. разпит на свидетели. Назначена е била само експертиза по искане на ищеца, обективирано от пълномощника му в исковата молба. Не без значение за извода на съда за намаляване на размера на определеното адвокатско възнаграждение е и обстоятелството, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, налице е трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси по делото. От значение в случая е и обстоятелството, че пълномощникът на ищеца , освен тази по , която е било образувано гр.д.№389/2023г. по описа на РС-Хасково е подал още 14 искови молби пред същия съд, от името на същия ищец, срещу същия ответник, с които са предявени обективмно съединени искове със същите правни основания по чл.26 от ЗЗД и по чл.55 от ЗЗД. Разликата между образуваните пред РС-Хасково граждански производства са различните договори за потребителски кредит, сключени от ищеца и ответното дружество „Сити Кеш“ООД.

В този ред на мисли въззивната инстанция намира подадената частна жалба за основателна, а обжалваното определение на РС-Хасково за неправилно,поради което това определение постановено по реда на чл.248 от ГПК следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново,с което молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските да бъде уважена чрез намаляване на определеното адвокатско възнаграждение на адв. Д. М.-САК по реда на чл.38 ал.2 от ЗА от 960лв. с ДДС на 480лв. с ДДС.

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1313/03.08.2024г.,

№389/2023г. на Районен съд-Хасково, вместо което постановява: постановено по гр.д.

ИЗМЕНЯ решение №228/18.03.2024г., постановено по гр.д.№389/2023г. по описа на Районен съд-Хасково,в частта за разноските КАТО:

ОСЪЖДА „Сити кеш“ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.“Славянска“ №29, ет.7, на основание чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, БУЛСТАТ 177492004, с адрес на упражняване на дейността: гр.софия, бул.“Александър Стамболийски“ №125-2, ет.5, офис 5.3 сумата от 480лв. с включен ДДС, представляваща възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство, защита и съдействие по гр.д.

№389/2023г. по описа на РС-Хасково.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5