Решение № 5419 от 17.07.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

…………. гр. София, 17.07.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на първи април две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 10637/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 109795/21.08.2017 г., предявена от И.Н.П., с ЕГН: **********, действащ чрез своя законен представител – настойника си Р.Н.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против ЗД

„Б.И.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***.

Ищецът твърди, че на 22.05.2014 г., в гр. Борово, Обл. Русе, на кръстовището на ул. „Горна Манастирица“ и ул. „Стефан Караджа“, И.В.Н., при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което станал причина и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с велосипед, управляван от ищеца И.Н.П..

С решение № 81/21.06.2016 г. по НАХД № 45/2016 г. по описа на Районен съд – Бяла, водачът И.В.Н. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ , вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл.

78 НК.

Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП са му били причинени множество увреждания: разкъсно-контузна рана на главата, сътресение на мозъка, счупване на носни костици, подкожен интраорбитен хематом в ляво, контузия на гръбначния стълб, счупване на десния трансверзалния израстък на първи шиен прешлен, счипване на шиповидния израстък на пети шиен прешлен, счупване на девети гръден прешлен, контузионно огнище на десен бял дроб.

След ПТП, ищецът бил настанен за лечение в

МБАЛ „Русе“ АД, където бил приет в тежко състояние и хоспитализиран за периода от 22.05.2014 г. до 30.05.2014 г. За възстановяване на фрактурите, на ищеца бил поставен стабилизиращ колан, който следвало да носи 11-12 месеца. На ищеца била извършена оперативна интервенция на главата.

След изпитването му, лечението на ищеца продължило в домашни условия, като травматичните увреждания от описаното ПТП причинили обездвижването му за период от около 1 година. Ищецът имал нужда от помощ при обслужване на елементарни битови и хигиенни нужди. Изпитвал силно главоболие, замаяност, безсъние, изпитвал болка при движение, вдигане на тежки предмети, имал трудност при вдишване и издишване. Нарушената естетика (изкривяване на носа) причинила неудобства и притеснения на ищеца при общуване с околните. Ищецът имал видим белег и на главата. Ищецът твърди, че уврежданията от описаното ПТП, са му причинили болки и страдания, страх да управлявала велосипед и от моторни превозни средства.

Ищецът твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № ******, включително и на водача И.В.Н..

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2014 г. до окончателното им изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗД „Б.И.“ АД, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва настъпването на описаното в исковата молба ПТП, виновен за което е бил водачът на лек автомобил „Фолксваген

Голф“, с peг. № ****** - И.В.Н.. Ответникът оспорва, че към датата на ПТП е застраховал гражданската отговорност на И.В.Н. при управление на посочения лек автомобил.

Евентуално, прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия, тъй като последният не се е движел възможно най-вдясно на пътното платно, респ. на тротоара или на велоалеята, ако е имало такава, и не е направил всичко зависещо от него да избегне удара, макар и да е имал такава възможност. Ответникът твърди, че пострадалият се е поставил в превишен риск, като е управлявал велосипед и е навлязъл на кръстовище без да се убеди, че е било достатъчно безопасно за него.

В допълнителната искова молба, ищецът поддържа иска и оспорва възраженията на ответника.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.

Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.

2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил.

Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай, установява се по делото, че към 22.05.2014 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 24.01.2014 г., във формата на застрахователна полица № 02114000435369, валидна за периода от 25.01.2014 г. до 24.01.2015 г., ЗД „Б.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № ****** (включително и на водача И.В.Н.). Този факт се установява от представените по делото Справки от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 43 и л. 98 от делото)

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

На 22.05.2014 г., в гр. Борово, Обл. Русе, на ул. „Горна Манастирица“, до кръстовището с ул.

„Стефан Караджа“, И.В.Н., при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътнотранспортно произшествие с волосипед, управляван от ищеца И.Н.П..

Тези факти се установяват от решение от 21.06.2016 г. по НАХД № 45/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Бяла, с което И.В.Н., с ЕГН: **********, е бил признат за виновен в това, че на 22.05.2014 г., в гр. Борово, Обл. Русе, на ул.

„Горна Манастирица“, непосредствено до кръстовището с ул. „Стефан Караджа“, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг.

№ ******, нарушил правилата за движение по пътищата: Чл.15 ал.1 от ЗДвП - „На пътя водачът на пътното превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение,а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента“; Чл.48 от ЗДвП - „На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И.Н.П., изразяваща се трайно затрудняване на движенията на шията и снагата за срок повече от тридесет дни, поради счупване на десния трансверзалния израстък на първи шиен прешлен, счупване на шиповидния израстък на пети шиен прешлен, счупване на тялото на девети гръден прешлен – престъпление по чл. 343, ал. 1,б.

„б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Със същото решение, на основание чл. 78а, ал. 1 НК, И.В.Н. е освободен от наказателна отговорност, наложено му е административно наказание – глоба, и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Решението от 21.06.2016 г. по НАХД № 45/2016 г. на РС-Бяло е влязло в сила на 06.07.2016 г. – видно и от извършеното отбелязване.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.

Постановеното от съда решение има последиците на влязла в сила присъда, тъй като нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава двадесет и осма (каквото е постановеното от Районен съд - Бяла решение). Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановеното от Районен съд - Бяла решение по НАХД № 45/2016 г., настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че И.В.Н. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че на ищеца са причинени вреди, изразяващи се в описаните в решението увреждания:

- счупване на десния трансверзалния израстък на първи шиен прешлен,

- счупване на шиповидния израстък на пети шиен прешлен, и

- счупване на тялото на девети гръден прешлен, довели до трайно затрудняване на движенията на шията и снагата за срок повече от тридесет дни. Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния състав на престъплението „средна телесна повреда“, то силата на присъдено нещо на постановеното решение обхваща и установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.).

Ето защо и съдът приема, че по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 22.05.2014 г., на ищеца са причинени описаните в решението на РС-Бяла увреждания.

Освен описаните в решението на РС-Бяла увреждания, ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП са му били причинени и разкъсно-контузна рана на главата, сътресение на мозъка, счупване на носни костици, подкожен интраорбитен хематом в ляво, контузия на гръбначния стълб, контузионно огнище на десен бял дроб.

По делото е прието заключението по комплексната съдебно-медицинска експертиза, извършена от вещите лица д-р Х.Б.М., специалист по неврохирургия, и д-р К.А. С., специалист по ортопедия и травматология. Вещите лица, след като са се запознали с представените по делото медицински документи, са приели, че при процесното ПТП ищецът И.Н.

Тодоров е получил следните увреждания:

-

Черепномозъчна травма с контузия и разкъсно-контузна рана в лявата слепоочна област на главата и мозъчно сътресение;

Медико-биологична характеристика „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“;

-

Лицево-челюстна травма с фрактура на носните кости и множество рани на лицето; Медико-биологична характеристика „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“;

-

Гръбначна травма с фрактура на бодилестия израстък на пети шиен прешлен (С5) и фрактура на тялото на девети гръден прешлен (Тх9) от стабилен тип. Травмата е предизвикала трайно затруднение на движенията на снагата и на врата за повече от 30 дни.

На ищеца е било проведено е 8-дневно болнично лечение в „МБАЛ - Русе” АД, Неврохирургично отделение, за периода от 22.05.2014 г. до 30.05.2014 г. Извършени са били необходимите изследвания и консултация. По отношение на черепномозъчна травма е проведено комплексно медикаментозно и инфузионно лечение. Извършена е хирургична обработка на раните под обща интубационна анестезия. Гръбначната травма е третирана консервативно, с външна имобилизация с корсет и постелен режим.

Разпечатката съдържа 58 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f46aa4a4-c34b-47bd-9b48-4edd45611ed1