Определение № 23879 от 30.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23879 гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110148975 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 130 ГПК.

Производството е образувано по искова молба с вх. № 335339/15.10.2025 г. на „ТС“ ЕАД срещу В. Г. Д., с която са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът дължи на ответника следните суми: 653,24 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 23.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 143,94 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 10.04.2024 г., 55,49лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 23.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 13,30 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.05.2021 г. до 10.04.2024 г

По делото е постъпило изявление на ответника с вх. № 165007/22.05.2026 г., наименувано „отговор на исковата молба“, в което е посочено, че е признал и заплатил задълженията си към ищеца. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на ищеца в минимален размер.

Във връзка с дадената процесуална възможност с молба с вх. № 182412/08.06.2026 г. ищецът е заявил, че липсва правен интерес от водене на делото, тъй като ответникът е заплатил всичките си задължения с изключение на задължението за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което претендира.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че доколкото заявените от ищеца искови претенции са били изцяло погасени от ответника посредством плащането им в хода на процеса, между страните по делото не съществува правен спор, който да бъде разрешен със сила на присъдено нещо. Няма ли правен спор, няма нужда и интерес от съдебна защита, а наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно възникване на правото на иск, за която съдът следи служебно. Ето защо, независимо, че в случая не е налице изрично изявление на ищеца за оттегляне или отказ от предявените искове, съдът намира, че доколкото заявените от него искови претенции са удовлетворени изцяло, то за „ТС“ ЕАД не съществува правен интерес от водене на настоящото съдебно производство.

1

Съдът е длъжен да обезпечи развитието на едно процесуално допустимо съдебно производство, поради което в случай че констатира липсата на някоя от абсолютните положителни процесуални предпоставки за надлежно възникване на правото на иск - правен интерес от заявената с исковата молба съдебна защита, следва да счете, че предявените искове се явяват процесуално недопустими. Следователно, доколкото в случая заявените от ищеца искови претенции са изцяло удовлетворени от ответника в хода на процеса, за „ТС“ ЕАД е отпаднал правният интерес от предявените искове, поради което образуваното въз основа на тях съдебно производство като процесуално недопустимо следва да се прекрати.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази причина дори и при прекратяване на делото, както е в настоящия случай, доколкото е налице плащане от страна на ответника в хода на процеса - след връчване на препис от исковата молба, с извънпроцесуалното си поведение той е дал повод за завеждане на делото, поради което безспорно следва да понесе сторените по същото разноски. Като съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия на юрисконсулта до настоящия момент, съдът намира, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро за исковото производство.

Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т.

13 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС т.

13 издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, съответно чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Ето защо и издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. 24186/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в следва да бдъе обезсилена.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с с вх. № 335339/15.10.2025 г. на „ТС“ ЕАД срещу В. Г. Д. поради липса на правен интерес като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 48975/2025 г. по описа на СРС, 88 състав.

ОБЕЗСИЛВА заповед № 14991/20.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 24186/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.

ОСЪЖДА В. Г. Д., ЕГН ********** с адрес в гр. София, кв. Б, ул. „ПП“ № 49, ап. 1 да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК //////////, със седалище и адрес на управление в гр. СОфия, ул.

„Я“ № 23Б сумата от 50 евро юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2