Решение № 39 от 25.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Варна, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Наказателно дело за възобновяване № 20243000600386 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.380, ал.1 от НПК и е образувано по искане на и. ф. апелативен прокурор на Апелативна прокуратура Варна за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила протоколно определение от 25.06.2024г. на Pайонен съд Исперих, постановено по АНД № 102/2024г. по описа на същия съд, с което е одобрено споразумение за решаване на делото и е ангажирана административната отговорност на осъдения Е. Е. С. за извършено от него престъпление по чл.131, ал.1, т.9, пр.3 вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.

В искането е заявена незаконосъобразност на определението за одобряване на споразумението досежно квалификацията на деянието, осъществено от осъденото лице по чл. 131, ал. 1, т. 9, пр. 3 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, с твърдение за допуснато съществено нарушение на закона и в резултат на неизпълнение на съда на задълженията му по чл. 13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК. Според Апелативния прокурор при правилно изяснена 1 фактология е налице порок в аналитична дейност порадипкоетох се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание пред състава на АпС Варна представителят на държавното обвинение – АП Варна поддържа искането на посочените в него основания.

Осъденият С. не участва лично в производството пред настоящата инстанция /същият е редовно призован/, представлява се от упълномощен защитник – адв. М. П. /АК-Разград/, която намира искането за неоснователно и моли за оставянето му без уважение.

Съставът на Апелативен съд Варна, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

С атакуваното определение Районен съд Исперих е одобрил споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, сключено между прокурор от Районна прокуратура

Разград и защитникът на обвиняемия Е. Е. С.. С този съдебен акт е признал Е. Е. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9, пр. 3 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, вр. с чл. 63, ал.1, т.4 от НК, за това, че на 25. 12. 2022 г. в гр.

Исперих, обл. Разград в съучастие с Е. С. Р. и Е. С. Р. като съизвършител, макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си, причинил на Р.Б.Т. от с.

Окрорш, обл. Силистра лека телесна повреда, изразяваща се в порезнопрободни рани на ляв долен крайник в близост до ингвиналната/ слабинна гънка, горна трета на ляво бедро и две такива на бодбедрица, където засягане на мускулатура и фасция /клиничнни данни за засягане на мм., гастрокнемиус на лява подбедрица/, хирургична обработка на раните, пигментирани белези и прободно нараняване на дясната седалищна област, които са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено с особена жестокост. За това деяние, на основание чл. 78а, ал.6 от НК вр. чл. 375а от НПК, Е. Е. С. е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Обществено порицание“ – чрез залепване на препис от споразумението на информационното табло на 2

Кметство в с. Пчелина, обл. Разград за срок от 30 дни.

Определението на съда е влязло в сила на 25.06.2024г., когато съдебният акт е бил постановен, тъй като не подлежи на инстанционен контрол.

Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на чл. 380 от НПК.

Разгледано по същество се явява основателно поради следното:

Изложените съображения в искането са свързани с допуснато според Апелативния прокурор нарушение на материалния закон и процесуалните правила, тъй като първоинст. съд не е извършил прецизна проверка на съдържанието на споразумението преди неговото одобряване за съответствие на неговите клаузи с материалния закон. Като последица от това е пропуснал да констатира несъответствие на материално-правната квалификация на стореното с установените факти по делото.

Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно- медицинска експертиза установява, че в резултат на нанесените удар с нож пострадалият Р.Т. е получил следните увреждания: четири прободно-порезни рани на ляв долен крайник в близост до ингвиналната /слабинна/ гънка, горна трета на ляво бедро и две такива рани на подбедрицата със засягане на мускулатура и фасция /клинични данни за засягане на мм. гастрокнемиус на лява подбедрица/ и фасцията на лявото бедро; прободно нараняване на дясната седалищна област; параклинични и клинични данни за ниски стойности на хемоглобина след инцидента/ Хемоглобин HGV-75.0 g/Г 26. 12. 2022 г./ при Е. стойност за мъже 140-180 g/1. и посттравматичен новооткрит неинсулинозависим захарен диабет. В посттравматичния период в хода на възстановяването е получил следните усложнения: инфекция и абсцес на лявата подбедрица, наложила частична фесциектомия /изрязване на обвивката на мускула и ексцизия / отстраняване на повърхностни мускулни влакна / от външната глава на працеса, белодробна тромбоемболия, немасивна периферна форма; двустранна пневмония.

Съгласно експертното мнение, тези увреждания по своята медико- биологична характеристика обуславят както следва: прободно- порезните рани на дясната седалищна област, в близост до лявата слабинна гънка, бедро и подбедрица временно разстройство на здравето, неопасно за живота; острата кръвозагуба, инфекцията и абсцеса на лява подбедрица, белодробната тромбоемболия, 3 двустранната пневмония поотделно и в съвкупност - разстройство на здравето с временна опасност за живота и захарния диабет - постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Към момента на получаване на преките увреждания - 25.12.2022 г, е съществувала реална опасност за здравето и живота на пострадалия Р.Т.. Своевременно оказаната по вид и обем високоспециализирана болнична медицинска помощ е предотвратила този риск. От приложената схема на кръвообращението на долни крайници в областта на лявата слабинна гънка, лицевата повърхност на бедрото и страничните повърхности на подбедрицата е видно, че минават магистрални и със среден калибър кръвоносни съдове, засягането на които би могло да доведе до фатална за живота кръвозагуба.

Така изложеното е налагало районният съд да съобрази причинените на пострадалия телесни увреждания, които по своя характер представляват тежка или средна телесна повреда по смисъла на чл. 128 или чл.129 от НК. По делото е налице и заключение на комплексна СМЕ, в което експертът е посочил наличието на пряка причинно-следствена връзка между травматичния инцидент и отключването на заболяването „диабет“.

Държавното обвинение обаче не е кредитирало това становище на високо квалифициран експерт, а само е навлязло в анализ на въпроси в сферата на медицината, за да го игнорира напълно. Няма спор, че е сувЕ.но право на прокурора по вътрешно убеждение да възприема (или да елиминира) определени доказателствени материали, но само когато логическата му дейност се основава на всестранното и пълно изследване на обективните обстоятелства по делото. В разглеждания случай вещите лица са отговорили на поставените им въпроси, като са взели предвид комплексно всички налични данни от значение за поставените им задачи, поради което не съществува основание за изключване на заключенията им. Отделно от изложеното, констатираната остра кръвозагуба, сама по себе си съставляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота и покриващо критериите на чл.129, ал.2 от НК - средна телесна повреда.

Всичко изложено по безспорен начин налага извод за неправилност на възприетата от държавният обвинител в ОП квалификация по чл.131, ал.1, т.9, вр.чл.130, ал.1 от НК.

На следващо място, районният съд е следвало да съобрази, че три лица, 4 в преследване на личен мотив са търсили саморазправа с пострадалия и последователно са му нанесли множество удари с нож (с 15 см. масивно острие) в различни анатомични области. Докато са нанасяли прободните наранявания на пострадалия, трите осъдени лица недвусмислено са изразили желанието си да му причинят смъртта с думите – “Ще те заколя като животно!

Ще те убия! Ти няма да живееш тук ! Ще видиш ти !“. На практика, и тримата са отправяли закани за убийство на пострадалия и са предприели реални действия по осъществяване на намЕ.ията си, нанасяйки му множество удари с предмет – нож, напълно годен да причини този резултат. Здравето на пострадалия е било сериозно засегнато и единствено своевременното оказване на специализирана медицинска помощ е предотвратило настъпването на смъртта.

Следва да се подчертае, че единственото, с което настоящият състав се солидаризира с държавното обвинение е свързано с извода, че се касае за опит за убийство /при довършени състомерни действия на изпълнителното деяние/, доколкото всяко от лицата с активни действия е участвало в нанасянето на такова увреждане на пострадалия Р.Т., което обективно би довело до умъртвяването му, ако последният не бе получил своевременна и специализирана медицинска помощ. Съставът на престъплението е осъществено и от субективна страна при форма на вината пряк умисъл, като всяко от осъдените лица е съзнавало, че с нанасянето на удари в областта на слабинната гънка и лицевата повърхност на бедрото и страничните повърхности на подбедрицата на пострадалия (все области, през които преминават магистрални и със среден калибър кръвоносни съдове) с остър режещ предмет /нож/ е могло да причини смъртта на пострадалия и очевидно е целяло постигането на тази цел, ясно манифестирана с думи и действия.

Предложеното на съда от страните за одобряване споразумение, противоречи на материалноправната разпоредба на чл.115, вр.чл.18, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК и е изисквало съдът да откаже да го одобри и да върне делото на прокурора. Като не е направил това, а е одобрил процесното споразумение за решаване на делото, въпреки противоречието му с материалния закон - чл. 348, ал.1, т.1 НПК, съдът е допуснал и нарушение на процесуалните правила - чл. 382, ал.7 от НПК, респ. е постановил незаконосъобразен съдебен акт с последиците на влязла в законна сила 5 присъда (чл. 383, ал. 1 от НПК ).

По изложените съображения апелативният съд прие, че определението п о АНД № 102/2024 г. на PC - Исперих е постановено при допуснато съществено нарушение на материалния и процесуалния закони, което налага възобновяване на производството по цитираното АНД и отмяна на постановеното определение, както и връщане на делото на първата инстанция за изпълнение на задълженията му по чл.382, ал.7 от НПК, т.е. постигнатото споразумение следва отново да бъде разгледано в открито съдебно заседание с призоваване на страните и при упражняване на правомощията му по чл.382, ал.8 от НПК.

Водим от гореизложените съображения, Варненският апелативен съд РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА АНД № 102/2024г. по описа на РС Исперих.

ОТМЕНЯ протоколно определение от 25.06.2024г. на Pайонен съд– Исперих, постановено по АНД № 102/2024г. по описа на същия съд, с което е одобрено споразумение за решаване на делото и е ангажирана административно-наказателната отговорност на осъдения Е. Е. С. за извършено от него престъпление по чл.131, ал.1, т.9, пр.3 вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Исперих от стадия на съдебното заседание.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6