Определение № 887 от 29.03.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 887 гр. Бургас, 29.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Въззивно частно гражданско дело № 20242100500399 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод частната жалба на И. С. Д. и Й. Я. Н. против Определение № 676/26.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1622/2023 г. по описа на РС-Бургас, с което съдът е върнал подадените от жалбоподателите частна жалба вх. № 40488/31.10.2023 г., частна жалба вх. № 37618/11.10.2023 г. и частна жалба вх. № 16418/02.05.2023 г. В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд е дал указания за плащане на държавна такса за една частна жалба, но при последвалото неизпълнение е върнал три жалби. Твърди се също така, че жалбоподателите са обжалвали и определение на първоинстанционния съд, с което им е отказано предоставяне на правна помощ, поради което до влизане в сила на краен съдебен акт по това искане не текат никакви срокове по делото. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС-Бургас с указания за законосъобразно администриране на делото. Към частната жалба не са приложени доказателства.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от процесуалнолегитимирани лица, поради което същата е допустима.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 1622/2023 г. по описа на РС-Бургас е образувано по предявен от „Топлофикация София“ ЕАД против И. С. Д. и Й. Я. Н. установителен иск по чл. 422 от ГПК – за приемане за установено, че ответниците дължат на ищеца парични суми, които са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3527/2022 г. на РС-Бургас. Първоначално делото е било образувано под № 6088/2022 г. на 1

РС-Бургас, но след направено от ответниците възражение същото е било прекратено и е било изпратено по подсъдност на СРС. Последният е повдигнал спор за подсъдност пред СГС, който е приел, че местнокомпетентен да се произнесе по предявения иск е РС-Бургас.

В резултат на това делото е върнато на РС-Бургас и е образувано под настоящия № 1622/2023 г.

С молба от 19.05.2023 г. И. Д. и Й. Н. са поискали от БРС да бъдат освободени от заплащане на определена от съда държавна такса във връзка с подадена от тях частна жалба вх. № 16418/02.05.2023 г., поради финансова затрудненост. С разпореждане от 22.05.2023 г. съдът е оставил тази молба без движение, като е указал на молителите в 1-седмичен срок от съобщението да представят конкретно посочени доказателства в подкрепа на искането им за освобождаване от заплащане на държавна такса. Преписи от горното разпореждане са били получени на 02.06.2023 г. от лице, представило се за роднина на И. Д. и Й. Н., но в определения от съда срок те не са извършили никакви процесуални действия.

С разпореждане от 10.08.2023 г. първоинстанционният съд отново е указал на ответниците в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства в подкрепа на искането за освобождаване от държавна такса, като преписи от това разпореждане са били получени на 23.08.2023 г. от роднина на Д. и Н., но не са последвали никакви процесуални действия от тяхна страна в дадения им срок.

С Определение № 5510/27.09.2023 г. районният съд е върнал частна жалба вх. № 16418/02.05.2023 г., поради невнасяне на определената държавна такса от 15 лв.

И. Д. и Й. Н. са обжалвали това определение с частна жалба вх. № 37618/11.10.2023 г., като считат, че същото е незаконосъобразно, тъй като преди това съдът е следвало да се произнесе по молбата им за освобождаване от заплащане на държавна такса.

С Определение № 5806/12.10.2023 г. БРС е отменил предходно постановеното от него Определение № 5510/27.09.2023 г. (за връщане на частна жалба вх. № 16418/02.05.2023 г.), оставил е без уважение молба на И. Д. и Й. Н., без да е посочил какво искане е било предявеното с тази молба, оставил е без уважение молбата им за предоставяне на правна помощ, както и отново е върнал частна жалба вх. № 16418/02.05.2023 г.

С частна жалба вх. № 40488/31.10.2023 г. И. Д. и Й. Н. са обжалвали горното определение, като БРС е оставил и тази жалба без движение с даване на указание за внасяне на държавна такса от 15 лв. по сметка на БОС в 7-дневен срок. Това указание не е било изпълнено от жалбоподателите, но с молба от 24.11.2023 г., подадена в гореопределения им срок, те са поискали да бъдат освободени от внасяне на държавната такса, поради финансови затруднения (без да са представени доказателства за това).

С разпореждане от 27.11.2023 г. районният съд е оставил без движение молбата за освобождаване от държавна такса, като е указал на молителите в едноседмичен срок да представят доказателства в подкрепа на искането (необходимите документи са изрично посочени в разпореждането). Указано е също така, че при неизпълнение на горните указания в дадения за това срок, жалбоподателите следва да внесат определената им държавна такса за частната жалба, като при неизпълнение жалбата им ще бъде върната.

С молба от 21.12.2023 г. Д. и Н. са поискали съдът да изиска служебно необходимите документи във връзка с искането им за освобождаване от държавна такса. В случай, че това им искане не бъде уважено, жалбоподателите отново са поискали да им бъде предоставена безплатна правна помощ и да им бъде назначен адвокат, който да се снабди с исканите справки. Поискали са също така срокът за представяне на справките да бъде удължен и същият да започне да тече от назначаване на адвоката или от влизане в сила на отказ за назначаване на адвокат.

На 22.12.2023 г. районният съд е изготвил служебни справки относно трудовата заетост на жалбоподателите, както и относно вписванията, отбелязванията и заличаванията, 2 извършени по партидите им в Агенция по вписвания, след което е постановил Определение № 7309/22.12.2023 г., с което е оставил без уважение молбата им за предоставяне на правна помощ, както и им е указал, че в 7-дневен срок следва да внесат определената от съда държавна такса, като при неизпълнение жалбата им ще бъде върната. Горното определение е било обжалвано от И. Д. и Й. Н. в частта, с която им е отказано предоставяне на правна помощ и по повод на жалбата им е образувано в.ч.гр.д. № 210/2024 г. по описа на БОС, по което до момента няма влязъл в сила краен съдебен акт.

На 26.01.2024 г. БРС е постановил тук обжалваното Определение № 676, с което е върнал подадените от И. Д. и Й. Н. частна жалба вх. № 40488/31.10.2023 г., частна жалба вх.

№ 37618/11.10.2023 г. и частна жалба вх. № 16418/02.05.2023 г. с мотива, че жалбоподателите не са изпълнили разпореждането от 22.12.2023 г. за внасяне на държавна такса от 15 лв. по сметка на БОС.

При така изложената фактическа обстановка въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като към момента на постановяването му не са били налице условията за връщане на частните жалби на посоченото от районния съд основание, а именно поради нередовност на жалбите, изразяваща се в невнасяне на дължими държавни такси за въззивното производство.

Видно е, че жалбоподателите няколко пъти са сезирали първоинстанционния съд с искане за освобождаване от заплащане на държавни такси, но към момента липсва надлежно произнасяне на районния съд по това искане - в нито един акт на съда няма изричен диспозитив за уважаване или отхвърляне на молбата за освобождаване от държавни такси.

Установи се също така, че към момента липсва влязъл в сила краен съдебен акт и по искането на Д. и Н. за предоставяне на правна помощ.

Предвид горното и тъй като по време на производствата по молби по чл. 83, ал. 2 от ГПК (за освобождаване от държавна такса) и по чл. 95, ал. 1 от ГПК (за предоставяне на правна помощ) не текат процесуални срокове по основното производство (в аналогичен смисъл е Определение № 78/28.02.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 325/2022 г., IV г.о., ГК), следва да се приеме, че към датата на постановяване на атакуваното определение не са изтекли сроковете за внасяне на дължимите държавни такси за разглеждане на трите частни жалби от въззивния съд, поради което определението за тяхното връщане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В допълнение на горното следва да се посочи, че преди извършването на последваща преценка относно редовността на частните жалби районният съд следва да се произнесе изрично по искането на ответниците за освобождаването им от заплащане на държавни такси по делото. Едва след влизане в сила на този съдебен акт, както и на акта по чл. 95, ал.

1 от ГПК, първоинстанционният съд следва да премине към администриране и проверка редовността на подадените от ответниците частни жалби, евентуално да върне същите, ако са нередовни.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 676/26.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1622/2023 г. по описа на РС-Бургас, с което са върнати подадените от И. С. Д. и Й. Я. Н. частна жалба вх. № 40488/31.10.2023 г., частна жалба вх. № 37618/11.10.2023 г. и частна жалба вх. № 16418/02.05.2023 г.

ВРЪЩА делото на РС-Бургас за изрично произнасяне по искането на И. С. Д. и Й. Я.

Н. за освобождаване от заплащане на държавни такси, както и за надлежно администриране 3 на горепосочените частни жалби, съобразно мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4