Определение № 2151 от 06.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2151 гр. Варна, 05.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501087 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. №36472/16.05.2023г. от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, офис 4 срещу разпореждане №9929/15.03.2023г., постановено по ч.гр. дело №20233110101975/2023г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлено заявление вх.

№13119/20.02.2023г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г. Р. М., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. „В.” № * за сумата от 99.00 лв., представляваща еднократна такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора за кредит на основание чл. 3 от ОУ към договора за кредит и сумата от 151.00 лв., представляваща административна такса за уведомления за просрочени задължения, съгласно чл. 5.5 от ОУ към договора за кредит и Тарифа за таксите и комисионите на физически лица, всичките суми, дължими по договор за потребителски кредит №12814/09.08.2021г., ведно със законната лихва върху тези суми считано от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане.

В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че таксата за разглеждане касае оценката на кредитоспособността на кредитополучателя, която се извършва на основание чл.16, ал.1 от Закона за потребителския кредит. Оценката е свързана с извършване на разходи за служители, извършване на справки. Таксата не е свързана с управление на кредита, включена е в ГПР, поради което не е в противоречие със Закона за потребителския кредит.

По отношение на таксата се посочва, че в чл.11, ал.1, т.17 от Закона за потребителския кредит е предвидена възможност за събиране на други такси.

Извършено е известяване на кредитополучателя чрез съобщения и писма, за 1 което се прилага протокол към частната жалба.

По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за изпълнение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Частна жалба вх. вх. №36472/16.05.2023г. е подадена в срока по чл.413, ал.2 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Заповедният съд е бил сезиран с подадено е заявление по чл.410 от ГПК от „ЮтеКредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Г. Р. М. за следните суми: сумата от 500.00лв., главница по договор за потребителски кредит №12814/09.08.2021г., сумата от 8.36лв., договорна лихва за периода 09.08.2021г. до 08.11.2021г., сумата от 46.19лв., обезщетение за забава за периода 09.09.2021г. до 23.01.2023г., сумата от 99.00 лв., еднократна такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора за кредит на основание чл. 3 от ОУ към договора за кредит и сумата от 151.00 лв., административна такса за уведомления за просрочени задължения, съгласно чл. 5.5 от ОУ към договора за кредит и Тарифа за таксите и комисионите на физически лица, всичките суми, дължими по договор за потребителски кредит №12814/09.08.2021г., ведно със законната лихва върху тези суми считано от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане - 20.02.2023г.

След запознаване с депозираното заявление въззивният съд намира, че същото е редовно от формална страна в частта за таксата за разглеждане от 99.00лв. и компенсаторната неустойка за сумата от 151.00лв., а по същество е неоснователно.

Съгласно чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Следователно в заповедното производство съдът осигурява реализация само на правнозащитими права. За неравноправни клаузи, като такива противоречащи на закона съдът следи служебно и в заповедното производство в изпълнение на правомощията си по чл.411, ал.2, т. 2 от ГПК.

След извършен анализът на съдържанието договора за кредит №616770/04.01.2022г. и при вземане предвид основната дейност на ищеца, въззивната инстанция приема, че той има характер на потребителски, а от своя страна длъжникът, като физическо лице се явява потребител на 2 основание §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите и чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит.

В чл.5.1 от договора за потребителски кредит е уговорено, че кредитополучателя дължи еднократна такса за разглеждане на искането му в размер на 99.00лв.

Съгласно чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК императивно сочи, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Описаната сума от 99 лв. е типично действие по усвояване на кредит и съставлява разход, присъщ за основния предмет на договора. Този вид дейност на кредитора се компенсира и отчита при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е.

Следователно посочената клауза противоречи на императивна правна норма и като такава се явява нищожна.

По отношение на клаузата на чл.5.5 от Общите условия съдът констатира следното:

В цитираната клауза е предвидено, че клиентът се задължава в случай на неизпълнение на задълженията си по договора точно и в срок да възстанови на кредитодателя виновно причинените разходи за административно обслужване съгласно действащата Тарифа.

Съобразно наведените твърдения, доколкото не се претендират реално сторени разходи с представени доказателства за това и с оглед начина на уговаряне в Общите условия, съдът намира, че коментираната клауза има характер на компенсаторна неустойка. Това e така защото, уговарянето й предварително в договора, препращащ към тарифата и в определен размер, отново по тарифата цели да обезпечи изпълнението в срок на задължението за връщане на заемната сума и да обезщети разходите за извънсъдебно събиране на вземанията, в това число и за изпращане на съобщения и писма, за възнаграждение на служител, извършващ тази дейност. Наименоването на това задължение от заявителя като такса, вместо неустойка, съставлява опит да се представи, същата като възнаграждение за извършването на 3 допълнителни услуги, които съгласно чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския кредит са разрешени. Дейността обаче по събирането на просрочено задължение не съставлява предоставяне от страна на кредитора на допълнителна услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение.

На следващо място посочената клауза е в пълно противоречие с нормата на чл.33 от Закона за потребителския кредит, който е приложим като материален закон, тъй като длъжникът има качеството на потребител. В посочената норма законът императивно определя, че за неизпълнение на главното задължение, връщането на заемната сума на падежа се дължи единствено и само обезщетение за забава в размер на законната лихва върху невърната част. Законът не разрешава начисляването на неустойки или обезщетения за забава за неизпълнение на други задължения по договора, в това число и непарични, които са във връзка с главното такова.

По същество така начислената неустойка е в пълно противоречие с ограничението в чл. 33 от ЗПК, тъй като предвижда различен вид обезщетяване на вредите от неизпълнение на главното задължение от разрешения от закона.

С оглед изложеното и това, че нищожните клаузи не пораждат задължение за плащане по тях, съдът намира, че заявлението по чл.410 от ГПК в коментираните му части се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне, като първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да бъде потвърден.

Предвид изходът от спора разноски на жалбоподателя не се следват.

По изложените правни съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №9929/15.03.2023г., постановено по ч.гр. дело №20233110101975/2023г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлено заявление вх. №13119/20.02.2023г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Черковна“ № 38, офис 4 срещу длъжника Г. Р. М., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. „В.” № * за сумата от 99.00 лв., представляваща еднократна такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора за кредит на основание чл. 3 от ОУ към договора за кредит и сумата от 151.00 лв., представляваща административна такса за уведомления за просрочени задължения, съгласно чл. 5.5 от ОУ към договора за кредит и Тарифа за таксите и комисионите на физически лица, всичките суми, дължими по 4 договор за потребителски кредит №12814/09.08.2021г., ведно със законната лихва върху тези суми считано от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5