Решение № 502 от 19.07.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. Благоевград, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102601 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53Е,вх.В, представлявано от Св. Н. Н., Цв. Г. Ст. и Яр. Кж. Ч. - управители, чрез пълномощника Гл. П.-юрисконсулт против К. Н. Г. , ЕГН **********, с настоящ адрес: с.

Бр..

Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответницата, произтичащо от Договор за потребителски кредит от 01.07.2020г. с № 40000471712. Сочи, че по силата на този договор в качеството си на кредитодател на 02.07.2020г. е предоставил по банковата сметка на заемополучателя Ил. С. Ил. сума в размер на 2000 лв. Поддържа, че ответницата К. Н. Г. била солидарен длъжник по силата на горепосочения договор за кредит, като същата се задължила да отговаряла при същите условия, при които се бил задължил заемополучателят Ил. С. Ил.. Навежда, че срокът на кредита бил 24 месеца, който бил изтекъл на 20.06.2022г. Сочи, че понастоящем задълженията на ответницата по процесния договор възлизали, както следва: 1177,66 лева /хиляда сто седемдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/ – главница по договор за потребителски кредит № 40000471712, сключен на 01.07.2020 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.08.2022г., до окончателното й плащане; неплатено договорно възнаграждение в размер на 277,56 лева /двеста седемдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/, дължимо за периода 20.07.2021 г. – 20.06.2022 г.; лихва за забава в размер на 293,50 лева /двеста деветдесет и три лева и петдесет стотинки/ дължима за периода 21.07.2021 година – дата на изпадане на длъжника в забава до 20.06.2022 г.; законна лихва в размер на 35,21 лева /тридесет и пет лева и двадесет и една стотинки/, дължима за периода 20.06.2022 г. - датата на изтичане на погасителния план до 30.08.2022 година .

Поддържа, че за посочените вземания на 27.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2192/2022г. на РС – Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпила възражение от ответницата.

Претендира по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК ответницата да му заплати неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 199,84 лева /сто деветдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/, дължимо до 20.06.2022 г.;

1 неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 160,40 лв. /сто и шестдесет лева и четиридесет стотинки/, дължимо до 20.06.2022 г.; непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева /тридесет лева/ начислени на 04.08.2021 г.

Ответницата счита предявените срещу нея искове за неоснователни. В тази връзка сочи, че: не било налице облигационно правоотношение, произтичащо от посочения договор за кредит. Поддържа, че не била подписвала процесния договор и свързаните с него документи. Счита, че клаузата на т. 6 от договора за кредит била нищожна.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните искови претенции:

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата 1177,66 лв. /хиляда сто седемдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/ – главница по договор за потребителски кредит № 40000471712, сключен на 01.07.2020 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.08.2022г., до окончателното й плащане.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата от 277,56 лв. /двеста седемдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/ неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.07.2021 г. – 20.06.2022 г.;

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземанията за следните суми: сумата от лихва за забава в размер на 293,50 лв. /двеста деветдесет и три лева и петдесет стотинки/ дължима за периода 21.07.2021 година – дата на изпадане на длъжника в забава до 20.06.2022 г.; законна лихва в размер на 35,21 лв .

/тридесет и пет лева и двадесет и една стотинки/, дължима за периода 20.06.2022 г. - датата на изтичане на погасителния план до 30.08.2022 година.

- чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с във вр. с чл. 9 ЗЗД - относно вземанията за следните суми: неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 199,84 лв. /сто деветдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/, дължимо до 20.06.2022 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 160,40 лв. /сто и шестдесет лева и четиридесет стотинки/, дължимо до 20.06.2022 г.; непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв. /тридесет лева/ начислени на 04.08.2021 г.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1182 от 27.09.2022г. по ч. гр. д. № 2192/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград, срещу която ответницата, имаща качеството на длъжник в заповедното производство, е депозирала възражение.

По отношение на вземанията на предявените осъдителни искове с влязло в сила разпореждане № 2551/27.09.2022г., постановено по ч. гр. д. № 2192/2022г. на РС – гр.

Благоевград е било отхвърлено заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата. С оглед отхвърлянето на заявлението на ищеца (заявител в заповедното производство) са били дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за предявяване на осъдителни искове за вземанията, които осъдителни искове са предявени в настоящото производство.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените искове:

Предявените искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2. Относно основателността на предявените искове:

За доказване сключването на процесната сделка между ищеца (като кредитодател) и ответницата (като солидарен длъжник) ищецът представи с исковата молба копие от следните документи: Договор за потребителски кредит № 40000471712 от 01.07.2020г., Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД към Договор за потребителски 2 кредит № 40000471712; Погасителен план към Договор за потребителски кредит № 40000471712; Преводно нареждане; Искане за отпускане на потребителски кредит;

Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация. Процесуалният представител на ответницата оспори по реда на чл. 193 ГПК автентичността на положените от ответницата подписи върху процесния договор, като по реда на чл. 183 ГПК бяха изискани и оригиналите на горепосочените документи. С оглед направеното от процесуалния представител оспорване автентичността на положените от ответницата подписи върху процесния договор с определението по чл. 140 ГПК от 08.03.2023г. по реда на чл. 193 ГПК бе открито производство по автентичността на положените от ответницата подписи върху процесните частни документи. Ищецът, в указания му от съда срок, представи оригиналите на процесния договор и на другите посочени документи. Съдът с протоколно определение от 24.04.2023г. констатира наличието на идентичност между представените копия и приети по делото с оригиналите, представени от ищеца и също приети в открито съдебно заседание.

С оглед направеното от процесуалния представител оспорване автентичността на положените от ответницата подписи върху процесния договор, Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и декларация от 01.07.2020г. , с определението по чл. 140 ГПК от 08.03.2023г. бе назначена и съдебно-графическа експертиза, която да провери автентичността на положените от ответницата К. Н. Г. подписи върху горепосочените частни документи, както и дали ръкописните текстове в тях са изписани от ответницата.

Посредством заключението на допуснатата съдебно-графическа експертиза (вж. л. 82 – л.

116 от делото), се установява, че подписите за „солидарен длъжник", „подпис" и „клиент" от името на К. Н. Г., ЕГН ********** върху оригинали на Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №40000471712 от 01.07.2020 г., Декларация от 01.07.2020г., Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД към Договор за потребителски кредит №40000471712 от 01.07.2020 год., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, гр. София и Ил. С. Ил., са изписани именно от ответницата К. Н. Г.. Става ясно също така, че ръкописните текстове, изписани в частта "К. Н. Г." и „01.07.2020" от името на К. Н.

Г. ЕГН ********** върху оригинала на документите, са изпълнени от ответницата.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по приетата съдебно-графическа експертиза като компетентно, пълно и обосновано. В тази връзка следва да се отбележи, че вещото лице е изследвало всички материали по делото, включително и самите оригинали на оспорените документи, както и заявлението за издаване на български лични документи на ответницата, т.е. използван е целият наличен възможен сравнителен материал, включително и сравнителен такъв от самата ответница.

Следователно, между ищеца (като кредитодател) и ответницата (като солидарен длъжник) е било налице възникнало валидно кредитно облигационно правоотношение. В този смисъл възраженията на процесуалния представител на ответницата за липсата на валидно облигационно отношение и за липсата на действителна воля на ответницата за задължаване по процесния Договор за потребителски кредит, не могат да бъдат споделени.

От съдържанието на визирания Договор за потребителски кредит с № 40000471712 от 01.07.2020г. е видно, че страните по него са били ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД (като кредитодател), трето неучастващо по делото лице Ил. С. Ил. (като заемополучателя) и ответницата К. Н. Г. (като солидарен длъжник). По силата на това облигационно правоотношение „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е предоставил на заемополучателя Илия Илиев сума в размер на 2000 лв., която сума е преведена на 02.07.2020г. по банковата сметка на заемополучателя. Получаването на заемната сума от заемополучателя се установява и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

От съдържанието на процесния договор, общи условия и погасителен план към него се изясняват и основните параметри на заемното правоотношение, а именно: главница – 2 000 3 лв.; годишен процент на разходите – 48,83 %; годишен лихвен процент – 41 %; обща дължима сума, включваща главницата и договорната (възнаградителната) лихва – 2910,70 лв., при което размерът на последната възлиза на 910,70 лв.; редовен срок на погасяване – 24 месеца от 20.07.2020 г. до 20.06.2022 г. чрез 23 равни месечни погасителни вноски в размер на 121,29 лв. и 24-та вноска в размер на 121,03 лв. В т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както следва: допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 400 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 320 лв. Уговорено е, че размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 30 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, като тази вноска е включена и в погасителния план. Общото задължение по процесния договор за кредит, включващо и допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ е в размер на 3630,70 лв., от което 2000 лв. е главницата, 910,70 лв. е договорната (възнаградителната) лихва, а 720 лв. са допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“.

От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено от страните), както и от разпита на изготвилото я вещо лице, става ясно, че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е 81,54 %, а не посоченият неправилно в договора 48,83 % В тази връзка от заключението на вещото лице се установява, че общият размер на начислените от ищеца задължения, дължими от ответницата по процесния договор за потребителски кредит, е в размер на 3630,70 лв., от които изтеглената главница е само 2000 лв. При това положение действителният ГПР надвишава допустимият съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР и оскъпяването на кредита в действителност е 81,54 %. Става ясно от заключението, че общата сума, която е била заплатена във връзка с процесния договор, е 1815,60 лв. в периода 13.07.2020 г. – 08.06.2021 г. Последното плащане по процесния договор е било извършено на 08.06.2021г., като след тази дата на са били извършвани плащания по него. Всяко едно плащане е било осчетоводявано при ищцовото дружество с датата, когато е било направено и е било отнасяно по пера в счетоводните записи по сметки.