Определение № 20156 от 15.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20156 гр. София, 15.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110109203 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява становище за недопустимост на искането за установяване на „действителния размер на главницата по кредита към датата на подаване на исковата молба“, за нередовност на исковата молба, поради не посочване на банкова сметка, а по същество за неоснователност на предявените искове.

Съдът, след като повторно се запозна с исковата молба намира за необходимо да даде указания на ищците да обосноват правния си интерес от предявеното искане в т.III от петитума на исковата молба, а именно: „да бъде установен действителния размер на главницата по кредита към датата на подаване на исковата молба“. В случай, че поддържат подобно искане, то същото следва да бъде конкретизирано и приведено в съответствие с изискванията на чл.127 ГПК.

Неоснователни съдът намира доводите на ответника за нередовност на исковата молба поради не посочване на банкова сметка. Действително с нормата на чл.127, ал.4 (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) ГПК, в сила към датата на подаване на исковата молба, е въведено изискването за посочване на банкова сметка или друг начин на плащане по осъдителен иск за парично вземане. Неизпълнението на това процесуално задължение обаче не е скрепено със санкция – съдът е адресат на задължение да извърши проверка само на съдържанието на исковата молба, посочено в чл.127, ал.1 ГПК, и на приложенията на исковата молба по чл.128 ГПК (чл.129, ал.2 ГПК). Ето защо и като се изхожда от правомощията на съда, се налага заключението, че ищецът може да посочи банкова сметка по делото или друг начин на плащане с оглед изпълнението на претендираното от него парично вземане, но няма основание да бъде задължен да стори това, т.е. не е предвидена в закона неизгодна правна последица в случай на непосочване на банкова сметка или друг начин на плащане. При положение, че такава банкова сметка (съотв. друг начин на плащане) се посочи в хо да на производството и при уважаване на иска, съдът ще посочи същата и в решението си (чл.236, 1 ал.1, т.7 ГПК) - в този смисъл е определение № 2054/07.02.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 2204/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГК 4 с-в. С оглед предходното на ищците следва да бъдат дадени указания да посочат банкова сметка или друг начин на плащане, но не може да бъдат задължени да стори това.

Към исковата молба и писмения отговор страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Като относимо към предмета на спора съдът намира доказателствените искания и на двете страни за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. При запознаване с поставените от ищците въпроси съдът възприема изразеното от ответника становище, че част от поставените въпроси са от правно естество, съответно от компетентността на съда.

Следва да се има предвид, че е недопустимо и поставяне на задачи на вещото лице да приспада надвнесени суми по главницата. С оглед предходното, вещото лице следва да отговори единствено на поставените в исковата молба задачи № 1, № 2, № 3, 1-ви въпрос от задача №5, № 7, № 8, № 9, № 10, № 11 и № 12, 1-ви въпрос от задача № 14, № 15, № 16, № 17, № 19, 1-ви въпрос от задача № 21 , № 25, № 26, № 27, както и на всички поставени от ответника в писмения отговор въпроси.

Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на основание чл.129, ал.4 ГПК на ищците, че в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба до съда, с препис за ответника следва да обосноват правния си интерес от предявеното искане в т.III от петитума на исковата молба, а именно: „да бъде установен действителния размер на главницата по кредита към датата на подаване на исковата молба“. В случай, че поддържат подобно искане, то същото следва да бъде конкретизирано и приведено в съответствие с изискванията на чл.127 ГПК, като бъде посочена цена, обстоятелства, на които се основана и бъде формулиран прецизен петитум.

НАПОМНЯ на ищците, че при неизпълнение в срок на дадените указания производството по делото ще бъде прекратено в тази му част.

УКАЗВА на ищците, че в срок до първото по делото открито съдебно заседание след***сочат по делото банкова сметка или друг начин на плащане, съгласно чл.127, ал.4 ГПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото представените с исковата молба и писмения отговор документи по описи, обективирани в същите, като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, включително 2 в счетоводството на ответника, да даде отговор на поставените в исковата молба задачи № 1, № 2, № 3, 1-ви въпрос от задача №5, № 7, № 8, № 9, № 10, № 11 и № 12, 1-ви въпрос от задача № 14, № 15, № 16, № 17, № 19, 1-ви въпрос от задача № 21 , № 25, № 26, № 27, както и на всички поставени от ответника в писмения отговор въпроси.

НАЗНАЧАВА за вещо лице ***, специалност: счетоводство, тел: ***.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната експертиза в размер на 1200,00 лв., вносими от двете страните в едноседмичен срок от уведомяването им, както следва: сумата от 600,00 лева от ищците и сумата от 600,00 лева от ответника.

ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.

ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищците за допускане на съдебносчетоводна експертиза в останалата му част.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 09.07.2024 г. от 11:30 часа , за която дата и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищците и препис от отговора от ответника.

ИЗГОТВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

В исковата молба се твърди, че ищецът *** сключил Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 357/R/2007 г. от 26.04.2007 г. с „***“ АД, по силата на който получил кредит в размер на 38 000 евро. Погасяването на кредита трябвало да стане на 240 равни месечни анюитетни вноски, дължими на 21-во число на всеки месец в размер на 383,22 евро всяка. Сочи се, че съгласно чл.9, ал.1 от договора кредитополучателят се задължава да заплаща на банката годишна лихва, която се формира от тримесечния EURIBOR плюс надбавка от 6,65%, като в чл.10 от договора е посочено, че стойността на тримесечния EURIBOR се актуализира със стойността на индекса установена през първия работен ден на съответното тримесечие. За обезпечение на кредита в полза ва банката била учредена договорна ипотека върху недвижим имот. Поддържа се още, че на 25.02.2010г. е подписан Анекс №1 към гореописания договор, съгласно чл.1, ал.1 от който банката капитализира към главницата просрочени задължения на стойност 1410,68 евро, съгласно ал.2 на същата разпоредба главницата става 39180,39 евро, като се променя и приложимия между страните лихвен процент, който е определен на 11,10 % и се определя от Базовия лихвен процент (БЛП) в размер на 5.75% и надбавка от 5.35% - чл.2, ал.3 от Анекс №1.

Съобразно ал.3 на горния член, страните постигнали съгласие кредитополучателят да заплаща за първите 8 месеца намален лихвен процент в размер на 6.10%, през който гратисен период ще се погасяват лихви, такси и комисионни. Съгласно чл.4 ГПР е определен на 6.2735%. Поддържа се още, че на 09.03.2011г. е подписан Анекс №2 към Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 357/R/2007r. от дата 26.04.2007 г., с който вторият ищец - *** става солидарен длъжник по договора за кредит. На същата дата 09.03.2011г. е подписан и Анекс №3 към Договора за кредит, с който просрочените 3 задължения от 1115 евро се прибавят към главницата, при което същата нараства на 41460,74 евро. Запазва се приложимия между страните лихвен процент, който е определен на 11.10% и се определя от Базовия лихвен процент (БЛП) в размер на 5.75% и надбавка от 5.35% - чл.2, ал.3 от Анекс №3. Съобразно ал.3 на горния член, страните се договарят кредитополучателят да заплаща за първите 8 месеца намален лихвен процент в размер на 5.81%, през който гратисен период ще се погасяват лихви, такси и комисионни. Съгласно чл.4 ГПР е определен на 11.79%. На 09.03.2011г. е подписан Анекс №4 към Договор за предоставяне на многоцелеви кредит, с който страните се договарят да бъде еднократно намалена фиксираната надбавка е 2%; ГПР е определен на 10.09%, а общата сума по кредита е изчислена на 65 366,36 евро. На 30.10.2017г. е подписан Анекс №5 към Договора за кредит, с който просрочените задължения от 2100,86 евро се прибавят към главницата, при което същата нараства на 36970,18 евро, ГПР е определен на 12.22%, а общата сума по кредита е изчислена на 67 135,97 евро. Ищците поддържат, че на 01.06.2020 г. след вливане на „***” АД в „***” АД с ответното дружество е подписано Допълнително споразумение към Договора за кредит, с което главницата е определена на 31 304.5 евро, а просрочените лихви такси и застраховки в размер на 1424,39 евро, която сума ще се погасява с анюитетните вноски, уговорен е и едномесечен период на облекчено погасяване, в който кредитополучателите ще заплащат само дължимата месечна лихва.На 01.06.2020г. е подписано Допълнително споразумение към Договора за кредит, с което главницата е определена на 30 487.2 евро, а просрочените лихви такси и застраховки в размер на 1427,38 евро, която сума ще се погасява на 60 равни месечни вноски, уговорен е и тримесечен период на облекчено погасяване, в който кредитополучателите няма да заплащат вноски по кредита. На 25.05.2021 г. е подписано Допълнително споразумение към Договора за кредит, с което главницата е определена на 30 487.2 евро, а просрочените лихви такси и застраховки в размер на 2844,13 евро. Уговорен е 12 месечен период на облекчено погасяване, през времетраенето на който кредитополучателите следва да заплащат сума в размер на 45 евро.

За първите 12 месеца е договорена годишна лихва в размер на референтен лихвен процент ПРАЙМ ЖК в евро плюс фиксирана надбавка от 1,121%, а за периода от 13-ия месец до края на договора - годишна лихва в размер на референтен лихвен процент ПРАЙМ ЖК в евро плюс фиксирана надбавка от 16.03%. стойността на ПРАЙМ е определена на 0,65%. Според ищците, сумите платени над договорената месечна анюитетна вноска са недължимо платени и следва да бъдат върнати. Такива са и платените суми за месечна такса и застраховка.

Изразяват становище, че вследствие на завишените месечни вноски, поради едностранното вдигне на лихвата и неактуализирането на месечните анюитетни вноски съобразно действителните уговорки между страните, ищците не могат да погасяват ефективно главницата по кредита, като на вместо последната да намалява с времето, тя се е увеличавала, като вместо месечната вноска да покрива все по-голяма част от главницата се случва точно обратното — погасяват се предимно лихви и все по-малка част от главницата.

Поддържат, че уговорките в допълнителните споразумения към договора за банков кредит за преструктуриране на кредитно задължение на физическо лице - кредитополучател чрез прибавяне на просрочени задължения за лихви и такси към размера на редовната главница е 4 практика, която противоречи на морала и добрите нрави и е забранена от закона. Излага се, че едностранното увеличение на вноската е въз основа на неравноправни каузи от процесния договор за кредит, а именно: чл.9, ал.2, чл.12, чл.14, ал.2, чл.20 и чл.25 Ищците считат за неравноправни, съответно нищожни и клаузите на чл.1, ал.2 и ал.3, чл.2, ал.1 и ал.5, чл.9 и чл.12 от Анекс № 1 от 25.02.2010 г., чл.5 от Анекс № 2 от 09.03.2011 г., чл.1, ал.2 и ал.3, чл.2, ал.1 и ал.5, чл.7 и чл.10 от Анекс № 3 от 09.03.2011 г., чл.3, ал.1, 4 и 5, чл.4, ал.1 и 2, чл.6, ал.4, чл.14, чл.15 и чл.20 от Анекс № 4 от 25.03.2016 г., чл.1, ал.2 и 3, чл.3, ал.1, 4 и 5, чл.11, чл.12 и чл.13 от Анекс № 5 от 30.10.2017 г., чл.8 от допълнително споразумение от 01.06.2020 г., чл.11 от допълнително споразумение от 08.01.2021 г., чл.3, ал.2, чл.3, ал.3, чл.4, ал.3 и чл.9 от допълнително споразумение от 25.05.2021 г., както и чл.2.12, 2.13, 2.14, 2.16, 2.19, т.1-5, 3.10, 3.12, 3.13, т.1-7, 3.17 и 4.1 от Общите условия за отпускане и обслужване на кредити на физически лица в *** АД. Поддържа се, че едностранната промяна на БЛП от страна на банката е въз основа на непредвидено в договора основание, а в последния не се съдържат клаузи за метода на изчисляването му и условията, при които може да се променя. Ответникът не е изпълнил изискванията на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ и не е предоставил безплатно и в писмена форма на кредитополучателите метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Освен това, кредитополучателите не са имали възможност да повлияят върху съдържанието на посочените клаузи и са поставени в неравностойно положение спрямо банката, която е установила условия в тяхна вреда. Поддържа се и становище, че сключването на анекси и допълнителни споразумения към договора от 2007г, не санира нищожните му клаузи и не опровергава извода за липса на индивидуално договаряне на клаузите в него, доколкото представлява спогодба върху нищожен предмет. Аналогични доводи се изразяват и по отношение на индекса Прайм, с изключение на методологията.