Определение № 69 от 12.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. Пловдив, 12.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20255001000028 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от И. Д. А. срещу определение №1511/28.11.2024г., постановено по т.д. №665/2024г. по описа на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното определение е постановено връщане на исковата молба, подадена от И. Д. А., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.С. В., съдебен адрес гр.П., бул. „Ш.с.“ №***, ет.*, ап.**, против „В.М.З.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.С., обл.П., ул. „И. В.“ №*, с която е предявен иск по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписани обстоятелства въз основа на заявление №************, а именно - заличаване на ищеца като член на съвета на директорите на дружеството и вписване на негово място на С.Н.Г. и е прекратено производството по т.д.№665/2024 г. по описа на ОС П., ТО, XVI с.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложени са доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на така предявения иск.

Възпроизведени са обстоятелствата, съдържащи се в исковата молба, като се акцентира на правния интерес на ищеца – настоящ жалбоподател, от предявяване на иска по чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. Жалбоподателят се 1 позовава на специалните разпоредби на Закона за публичните предприятия /ЗПП/– чл.21 и чл.24. Иска се отмяна на обжалваното определение и указания за първоинстанционния съд производството по делото да бъде продължено.

Като се запозна с приложените към делото доказателства, Апелативният съд намира частната жалба за допустима – като подадена в срок и от легитимирана страна, съдържаща необходимите реквизити и насочена спрямо определение, което подлежи на обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д. №665/2024г. по описа на окръжен съд П. е образувано по предявена искова молба от И. Д. А. против „В.М.З.“ ЕАД. В исковата молба са изложени следните обстоятелства: Като член на съвета на директорите на ответното дружество ищецът има валидно сключен договор за възлагане на управление, сключен при условията на ЗПП, със срок на действие до 17.11.2027г. След справка в търговския регистър, ищецът установява, че въз основа на заявление №************ пред ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството е вписано заличаването му като член на съвета на директорите на и вписване на негово място на С.Н.Г.. Промените са вписани въз основа решение на съвета на директорите на „Д.К.К.“ /ДКК/ ЕАД, ЕИК *********, като орган на управление на едноличния собственик на капитала на ответното дружество – решение, взето с протокол №43/31.10.2024г. Вписано е и заличаване на И. А.С. и на негово място е вписан член на съвета - И. Й.Г., като заличаването на С. е по повод подадена от него молба, каквато ищецът не е подавал. В решението на съвета на директорите на „Д.К.К.“ ЕАД не е посочено конкретното основание за неговото приемане, отсъстват предпоставки по чл.14 от договора за управление, съответно – по чл.24, ал.1 и ал.2 от Закона за публичните предприятия, поради което според ищеца, взетото решение не поражда правно действие, съответно не съществува валидно прекратяване на договора за управление. Така се обосновава твърдение, че са вписани несъществуващи промени в обстоятелствата по партидата на ответното дружество. В уточняваща молба ищецът се позовава и на разпоредбата на чл.21 от ЗПП, като се твърди, че съгласно императивна разпоредба на специалния закон, договорът за управление, сключен с член на съвета на директорите не може да се прекрати предсрочно извън хипотезите на чл.24 от ЗПП и в тази връзка упражняващият правата на държавата – съветът на директорите на ДКК ЕАД, като орган на управление на АД, не е 2 свободен в преценката си да прекрати мандатното правоотношение без да посочи конкретното правно основание за това. Правният интерес от предявения установителен иск ищецът обосновава с последиците, които възникват въз основа на извършеното вписване за заличаването му като член на съвета на директорите. От тези твърдения ищецът извежда липса на валидно възникнало волеизявление /валидно прието решение/ за освобождаването му като член на съвета на директорите на ответното дружество, от което се извеждат твърденията за несъществуване на вписаното обстоятелство. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което, на основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, да бъде установено несъществуването на вписани обстоятелства въз основа на заявление №************, а именно - заличаване на ищеца като член на съвета на директорите на дружеството и вписване на негово място на С.Н.Г..

При тези обстоятелства и заявено искане, решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно възприетата от него недопустимост на предявения установителен иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, са с аргумента, че изложените в обстоятелствената част на исковата молба възражения са свързани със законосъобразността на решението на едноличния собственик на капитала, въз основа на което са извършени оспорените вписвания, позовавайки се на задължителната съдебна практика - т.11 от ТР №1/06.12.2002г. на ВКС по тълк.д.№1/2002г., както и с липсата на правен интерес за ищеца, с оглед липсата на качеството му на член/акционер в ответното дружество. Посочено е че „освобождаването на член на съвета на директорите не е обвързано със съществуване на каквито и да било основания и зависи единствено от свободната преценка на общото събрание, съответно на едноличния собственик на капитала при еднолично акционерно дружество.

След като законодателят е предоставил в изключителна компетентност на върховния орган на акционерното дружество правото да избира и освобождава едно лице като член на управителния му орган, като това може да бъде направено във всеки един момент и не зависи изобщо от поведението и волята на това лице, то трябва да се приеме, че освобождаването на член на съвета на директорите, както и вписването на такова обстоятелство в търговския регистър, няма как да засегне някакво субективно право на това лице.“

3

Възприетото от първоинстанционния съд изцяло се споделя и от въззивната инстанция. Несъществуванено на вписаното обстоятелство ищецът извежда от нарушение на нормата на чл.21 от ЗПП /Всички членове на органите за управление и контрол се избират и назначават след провеждане на конкурс/ и от забраната по чл.24 от същия закон /Договорът за управление и контрол на управител или на член на колективен орган за управление и контрол на публично предприятие се прекратява предсрочно при изброени основания/:, ограничаваща принципала на публичните предприятия да освобождава управителните органи на основания извън изчерпателно изброените.

Данните по партидата на „В.М.З.“ ЕАД сочат, че същото действително е публично дружество по смисъла на чл.2 от ЗПП, а ищецът – настоящ жалбоподател, е заличен като член на СД на 06.11.2024г.

Но правилно е приетото от окръжния съд, че за ищеца в качеството му на член на СД на едноличното търговско дружество липсва правен интерес да оспорва по исков път - по реда на чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ прекратяването на мандатното му правоотношение. Съдебната практика е еднозначна и тя е в смисъл, че лице, което не е съдружник, няма регламентирано от закона „право“ да бъде управител; овластяването му за такъв може да бъде оттеглено по всяко време, без обвързване с основания за освобождаване - чл.141 ал.4 от ТЗ; правата на управителя, който не е съдружник, произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки; активната легитимация на управителя, който не е съдружник, да оспорва като порочно вписването на заличаването си като управител и вписването на нов управител, не би могла да бъде обоснована с „нарушаване“ на гарантирано от закона „право“. Така приетото е приложимо и в настоящия случай, тъй като се упражняват права по мандатно правоотношение, като с оглед правните последици за прекратяването му е без правно значение дали се касае до търговско дружество или до ТД - публично предприятие, доколкото специалният закон – ЗПП, не съдържа различна регламентация за търговските дружества – публични предприятия от тази, съдържаща се в ТЗ а с нормите на ЗПП се цели постигане на защита на обществения интерес при назначаването и освобождаването на лица от ръководството на юридическото лице с държавно участие. В този смисъл изразеното от първостепенния съд становище е в 4 съответствие със задължителните указания по Тълкувателно решение №1/06.12.2002г. по тълк. д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС – решенията на ОС, съответно на едноличния собственик на капитала, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на закона, са отменяеми незаконосъобразни, а не невалидни/нищожни. Оплакванията на ищеца – настоящ жалбоподател, за нарушения при изразяване на волята за прекратяване на овластяването не могат да бъдат основание за невалидност/липса на решението, дори да се установят по делото и не могат да доведат до твърдения от ищеца резултат – липса на валидна воля за прекратяване на мандатното му правоотношение. Доводите за нарушение на императивни норми на ЗПП, дори и да са основателни, не биха обосновали невалидност или липса на волеизявлението, обективирано в протокол №43/31.10.2024г., а само евентуална негова незаконосъобразност, което не позволява да се характеризира вписаното в ТР освобождаване на ищеца за несъществуващо обстоятелство. /Предвид специалната разпоредба на чл.24 ал.1 от ЗПП, обективната липса на обстоятелства, удовлетворяващи предвидените в разпоредбата основания за предсрочно прекратяване на мандатното правоотношение, биха обусловили интерес единствено от осъдителен иск за обезщетение на претърпени вреди и пропуснати ползи от неоснователното прекратяване, без да се засяга валидността на решението на принципала за оттегляне на овластяването./ /Относно липсата на правен интерес за управител, който не е съдружник/акционер от упражняване правото на иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, е не само цитираната от окръжния съд съдебна практика /Решение №311/06.02.2019г. по т.д.№2742/2017г. на ВКС, II т.о.;

Решение №234/23.12.2016г., по т.д. №54/2016 г. по описа на ВКС, I т. о./, но и редица други съдебни актове, постановени именно по повод прекратено мандатно правоотношение с член на управителния орган на ТД – публично предприятие - Определение №2588/14.10.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д.

№1079/2024г.;Определение №50428/17.10.2022г. на ВКС по ч.т. д.

№1627/2022г., I т.о., ТК; Определение №234/06.06.2022г. на ВКС по ч. т. д.

№944/2022г., I т. о., ТК; Определение №1479/04.06.2024г. на ВКС по т. д. № 1145/2023г., I т.о., ТК/.

Ето защо частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1511/28.11.2024г., постановено по т.д.

№665/2024г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е постановено връщане на исковата молба, подадена от И. Д. А., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.С. В., съдебен адрес гр.П., бул. „Ш.с.“ №***, ет.*, ап.**, против „В.М.З.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.С., обл.П., ул. „И. В.“ №*, с която е предявен иск по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписани обстоятелства въз основа на заявление №************, а именно - заличаване на ищеца като член на съвета на директорите на дружеството и вписване на негово място на С.Н.Г. и е прекратено производството по т.д.№665/2024 г. по описа на ОС П., ТО, XVI с.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________