Решение № 63 от 11.07.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. ХАСКОВО, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. Г. при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Г. Търговско дело № 20225600900024 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК Обстоятелства по исковата молба

Делото е образувано по искова молба от ЗК “Лев Инс“ АД, ЕИК***,**** против Х. Д. Х.,ЕГН:**********,*** с която се иска на основание чл.500 ал.I т.1 от КЗ същият да бъде осъден да заплати на ЗК "Лев Инс" АД сумата в размер на 39 355.84 лева -главница представляваща стойността на 20 122.32 евро изплатено обезщетение по щета № 0000-1601 16- 604386 на „Лев Инс“ АД на международния кореспондент АВУС Линц, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и всички направени съдебноделоводни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Предявените претенции с исковата молба съставляват обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.500 ал.I т.1 вр. с чл.480 ал.I от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

За да обоснове исковата си претенция ищецът твърди,че на 09.06.2016г 1 около 23.25 ч. на Западната автомагистрала А1 на Австрия, по посока Виена, в района на Форалпенкройц при км. 196.900, лек автомобил марка **** собственост на водача Х. Д. Х., се движил в дясното платно, при маневра за десен завой на изхода към А81А9 самокатастрофира челно с предната част на лекия автомобил в демпфера на разделителя на пътното платно.

Пътно-транспортно произшествие е посетено от автомагистрална полиция, патрул Хайд 1. Съставена е полицейска преписка № С1/64953/2016 – W I N от дата 03.09.2016г. Водачът Х. е получил тежки наранявания на главата, разкъсана артерия и счупено ребро. След оказана първа медицинска помощ е откаран в болница на Велс, където е бил хоспитализиран до 21.06.201бг. Извършен е химически анализ на взетата кръвна проба на водача Х. Х., която е отчела 1.71 промила концентрация на алкохол.За територията на Австрия релевантната концентрация за алкохол в кръвта при управление на МПС била 0.5 промила,каквато е и за Република България. На 13.07.2016г срещу Х. Х. е повдигнато обвинение от областната администрация на пронция Велс под№ VstV/916100356008/001/2016 за което нямало данни как е завършило.

Към датата на събитието 09.06.2016г. отговорността на водача лек автомобил марка **** е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност" при ЗК „Лев Инс“ АД обективирана в полица № 22115002750959, със срок на валидност от 07.11.2015г. до 06.11.2016г. и валидна международна карта за автомобилна застраховка "Зелена карта" За настъпилото пътно-транспортно произшествие в ЗК „Лев Инс“ АД е заведена щета под -№ 0000- 1601 -16- 604386. По повод настъпилото застрахователно събитие застрахователят е изплатил сумата от 20 122.32 евро на международния кореспондент по зелена карта ,.АВУС". Линц. Сумата включва 18 111.20 евро обезщетение за имуществени вреди - увреден разделител на платното за движение /мантинела с демпфер срещу удари/ и дейности по почистване и обезопасяване, сумата от 200.00 евро за оглед на щетите от експерт - вещо лице, сумата от 1811.12 евро посредническа такса за обработка на документи.

Сумата в размер на 20 122.32евро е изплатена по банковата сметка на международния кореспондент по зелена карта „АВУС" Линц на дата 17.03.2017г. с платежно нареждане УРН №130437457.

2

Ищецът твърди и че по въпроса за погасителната давност спрямо регресните искове на застрахователя съществувала задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 7/77 и в постановени по новия съдопроизводствен ред на чл. 290 ПТК решения - решение № 131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010 г. на I т. о., решение №70/23.06.2011 г. по т. д. № 624/2010 г. на I т. о., решение № 144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. на II т. о. Давността била петгодишна и започвала да тече от датата когато вземането е станало изискуемо, а именно датата на която застрахователят е платил обезщетението.

Застрахователното дружество сочи,че с договора за застраховка "Гражданска отговорност", съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Ангажирането на отговорността на застрахователя по "Гражданската отговорност" на причинителя на вредата /делинквент/ било функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право били:Валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие;Настъпване на застрахователно събитие - ПТП;Претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение. Предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.

Ищецът сочи,че от извършена справка в базата данни на Информационния център към Гаранционен Фонд, виновния лек автомобил с рег. № *** е имал сключена с ищеца застраховка ГО с начално покритие от 07.11.2015 г. до 24.08.2016г. към която дата полицата е прекратена. Или към датата на пътнотранспортното произшествие -09.06.2016г. полицата е била валидна.

Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, ЗК "Лев 3

Инс" АД придобивала право на регрес срещу виновния водач управлявал с алкохол в кръвта над допустимото по закон -Х. Д. Х. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 39 355.84 лева стойността на 20 122.32 евро по щета№ 0000-1601-16-604386.

Х. Д. Х. оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен,както и като погасен по давност.

Оспорва всички изложени в исковата молба твърдения на ищеца, поради което не били налице обстоятелства, които не се нуждаят от доказване,сочи същият.

Исковата молба била нередовна. Не ставало ясно от обстоятелствената част на същата в какво точно се изразява твърдяната общо повреда на пътно съоръжение и какви точно са дейностите по почистване на платното за движение, имало ли е годни елементи, както и какво е станало с останалите от подмяната и/ или поправката елементи от съоръжението, има ли такива които са годни или такива, които са за скраб, стойността на които следвало да се приспадне от стойността на вредата, тъй като те са останали при увреденото лице, като ако не е направил това застрахователят не е проявил дължимата грижа и добросъвестност. Вредата поради това не била уточнена по вид и по размер и по пера, включително размер на всяко перо.

Оспорвасе и твърдението на ищецът, че ответникът е управлявал МПС при процесния случай концентрация 1, 71 промила алкохол в кръвта, като твърдението за това не е и конкретизирано и не е установено, и за което не са налице доказателства.

Ответникът сочи и че към 09.06.2016 г. е страдал от психическо разстройство и психично заболяване, поради което не е разбирал свойството и значението на извършеното и в този момент не е могъл да контролира постъпките си, и ако приемело, че е участник в посоченото събитие, било налице основание за изключване на отговорността му и липса на вина поради това.

Ответникът оспорва вида и размера на щетите по исковата молба, които не били конкретизирани от ищеца и не били установени. Нямало никакви данни какво е било състоянието на пътното съоръжение преди събитието, което е от значение за определяне на стойността на вредата и на увреденото имущество. Вредата не била установена и оценена по пера. Размерът на 4 обезщетението за имуществени вреди се определяло от стойностния адекват на претърпяната от застрахователното събитие вреда, който не можел да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната такава към същия момент, а това не било взето предвид и не било съобразено от застрахователя, който е определил обезщетението произволно и необосновано, като не е проявил дължимата грижа, действал е небрежно и не можел да извлича изгодни последици от собственото си противоправно поведение.

Застрахователната сума значително надвишавала действителната стойност на увреденото имуществото. Застрахователят е определил обезщетението без да прилага обезценка и без да включва овехтяването на повреденото имущество. Не било ясно в какви точно дейности се изразява поправката на повреденото имущество. Всичко това нарушавало и правото на защита на ищеца против иска.

Ответникът посочва и че стойността на вредата е определена от застрахователя произволно и неообосновано, и не съответства на действителния размер на вредата и на действиетелната стойност на унищоженото/ повредено имущество. Налице било надплащане на застрахователно обезщетение. В разбивката към частична фактура в раздел материални щети било посочено и др. (други), което е неясно, като в тази връзка липсва и каквато и да е конкретика и в исковата молба.

Застрахователят освен обезщетението евентуално е платил и разходивъншни разходи 200 евро и такса за обработване 10%, които не са част от щетата и от дължимото обезщетение и били платени от него недължимо, поради което неправилно и необосновано се включват в претенцията по делото. Не е ясно на какво основание и на кого са платени и на какво основание се преттендират.

Ответникът оспорва стойността на щетата и на размера на платеното обезщетение.

Същевременно не е било изследвано от застрахователя дали причина за настъпване на ПТП не е състоянието на пътната настилка и на пътните съоръжения, което е основание за изключване или намаляване на отговорността на застрахователя поради съпричиняване от страна на пострадалия, респектвно на ответника ако се приеме, че е налице основание 5 за това. В тази връзка застрахователят също действал недобросъвестно и небрежно и не изяснил обективно, всестранно и пълно всичко обстоятелства от значение за случая, като не е събрал всички относими доказателства.

Х. оспорва, че са били налице всички елементи на фактическия състав на чл. 223 ал.1 КЗ, посочен от ищеца и че е било налице основание за плащане по застраховката „ГО". Освен това застрахователят не проверил обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства от значение за заведената щета и е проявил небрежност в тази връзка, като не може да се позовава на собственото си виновно поведение.

Въпросът дали автомобила е имал валидна застраховка ГО не бил безспорен. Информацията в сайта на ГФ била вторична, като изрично в генерирания от справката документ е записано, че валидността на полицата зависи от плащането на застрахователната премия по нея, а в случай на разсрочено плащане, вноските по застрахователната премия се заплащат в срока, уговорен в застрахователния договор. Доказването на застраховката следвало да се извърши с представяне на застрахователната полица и на доказателства за нейното заплащане/ респективно на вноските при разрочено плащане, което е от значение и за преценката на съда дали застраховката е била валидна или невалидна/ прекратена към датата на застрахователното събитие.

Правни съображения

Съобразно представена полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“,е видно,че МПС *** с ДКН *** има такава за периода 07.ХI.2015 г. – 06.ХI.2016 г.,сключена между собсвеника Х. Д. Х. и „Лев Инс“ АД.МПС с този регистрационен номер е посочено от ищеца като водено от ответника при твърдения инцидент в Република Австрия на 09.VI.2016 г.

Видно от извлечение на „Юробанк България“ АД „Лев Инс“ АД е превела на 17.III.2017 г. сумата 34 939.09 лева на „Авус Линц“ с посочено основаниеномер на фактура,договор,др.копие-claims 16-604358 16-601043.

Останалите приложени по делото документи от страна на ищеца не следва да се ценят като годни доказателств,тъй-като в режима на чл.183 от ГПК ответникът е поискал своевременно ищецът да представи оригиналите 6 на тези документи или официално заверени преписи от техните издатели.Следва да се посочи,че застрахователят е представил само копия от документите,чрез които се опитва да докаже тезата си,а в препоследното заседание,проведено по делото-заверени такива,но не от техния издател,а от третото лице „Авус Линц“.Правните последици,разпоредени от чл.183 от ГПК в подобна хипотеза,водят като краен резултат тези документи да не се ценят от съда при решаването на спора по същество независимо дали формално са изключени като доказателства или не.