Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 07.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
64144/2019
Подписан
07.09.2026

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал. 1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10 · Закон за наследството
  • чл.5 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 17245 гр. София, 07.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20191110164144 по описа за 2019 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „Банка ДСК“ АД срещу В. С. Ю., В. Г. П. и А. Г. Д. искова молба.

Ищецът твърди, че на 07.05.2012г. сключил с Д.Н. Ю.а Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който й предоставил сума в размер на 5 000 лева, която била усвоена по нейна сметка. Поддържа, че съгласно постигнатите между страните уговорки изпълнението на задължението за връщане на посочената сума било разсрочено на месечни вноски, определени с погасителен план. Твърди, че плащането на последните било преустановено от длъжницата, с оглед на което предприел действия по претендиране на вземанията си по съдебен ред. Сочи, че от издадено му Удостоверение за наследници №74/18.03.2013г. установил, че кредитополучателката Д.Н. Ю.а била починала, поради което подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите по договора суми за главница, лихви и такси срещу нейните наследници- ответниците В. С. Ю., В. Г. П. и А. Г. Д.. Обосновава, че същите отговарят за задълженията на своята наследодателка разделно, съобразно наследствените си квоти, а именно- по 1/3 за всеки от тях. Въз основа на изложените съображения отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците, с който предявените срещу тях искове се оспорват като неоснователни. Ответниците потвърждават, че между наследодателката им Д.Н. Ю.а и „Банка ДСК“ АД е сключен процесният договор кредит, но поддържат, че липсва забава на плащане на задълженията по него, съответно, че не е налице надлежно обявена от кредитора 1 предсрочна изискуемост на същите. Твърдят, че в приложимите общи условия е предвидена възможност за сключване на застраховка „Живот“, като считат че в случай че такава е сключена, същите не следва да носят отговорност за изпълнение на задълженията на наследодателката им, доколкото е налице покрит застрахователен риск и ищецът следва да търси изпълнение от застрахователя. Релевират възражение за погасяване на претендираните от тях задължения по давност. Претендират разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д. №72997/2018г. по описа на СРС, 142-ри състав, се установява, че въз основа на подадено на 16.11.2018г. заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.02.2019г., с която е разпоредено В. Г. П., В. С. Ю. и А. Г. Д., да заплатят на „Банка ДСК“ АД следните суми: главница по Договор за кредит за текущо потребление от 07.05.2012г. в размер на 2 997,98 лева , такси в размер на 120 лева, редовна лихва в размер на 1 370,55 лева за периода от 06.02.2016г. до 15.11.2018г. и наказателна лихва в размер на 612,50 лева за периода от 27.10.2016г. до 15.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.11.2018г. до изплащане на вземането. Заповедта е била връчена на длъжниците, като същите в рамките на уредения в закон преклузивен срок са подали възражения по чл.414 ГПК, поради което и с оглед указанията на съда ищецът е предявил искове по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на сумите, предмет на заповедното производство.

По делото е приет сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Д.Н. Ю.а Договор за кредит за текущо потребление от 07.05.2012г., по силата на който на последната е предоставена кредит в размер на 5 000 лева, при следните параметри: променлив ГЛП в размер на 12,45%, ГПР в размер на 13,72%, срок на договора- 60 месеца. Видно от приложения погасителен план, размерът на общо дължимата сума , включваща главница, лихва и такса е в размер на 6 813,31 лева, като плащането на същата е разсрочено на 60 анюитетни вноски с краен срок за издължаване 07.05.2017г.

Приложени са и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление /„ОУ“/. Съгласно чл.7.1 от тях кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базов лихвен процент, определян по оД. от кредитора методология, за промяната на който се уведомява кредитополучателя. Съгласно чл.8 последният заплаща на кредитора такси и комисионни съгласно действащата към датата на събиране на съответното плащане Тарифа на Банка ДСК ЕАД за такси и комисионите, както и всички други разходи по обслужването на задължението и принудителното събиране на вземането. Предвидено е, че когато кредитополучателят не внесе дължимите суми, с размера им се увеличава дългът. Съгласно чл.9 ГПР изразява общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения 2 кредит. Размерът на ГПР е посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит и включва: лихви, такси, които клиентът дължи на банката съгласно Приложение-извлечение от Тарифата на банката, такса за поддържане на разплащателната сметка, чрез която се обслужва предоставения кредит, такси за допълнителни услуги, ползването на които представлява изпълнението на условия за получаване на преференциална лихва по кредита. Посочено е, че същият не включва разходите, които кредитополучателят трябва да заплати за неизпълнение на задълженията си по договора за кредит и нотариалните такси, свързани с учредяване на уговорените обезпечения. Съгласно чл.19.1 при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. Съгласно чл.19.2 при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата – със законната лихва по чл.86 ЗЗД.

Прието по делото е и извлечение от счетоводни книги по сметка №20283510 по Договор за кредит за текущо потребление от 07.05.2012г., от което се установява, че на датата на краен падеж /07.05.2017г./ не са погасени 34 броя погасителни вноски в общ размер на 3 755,93 лева

Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за изпълнение Удостоверение за наследници с изх.№74/18.03.2013г., от което се установява, че Д.Н.

Ю.а е починала на 08.03.2013г., като е оставила за свои наследници сина си В. С. Ю. и децата на починалата й през 1999г. дъщеря Л.Н.- В. Г. П. и А. Г. Д..

Прието по делото е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което предоставеният по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 07.05.2012г. кредит в размер на 5 000 лева е усвоен на 09.05.2012г. по посочената в него разплащателна сметка на Д.Н. Ю.а. Посочено е, че за погасяване на кредита са постъпили суми в общ размер на 3 776,76 лева, с които са погасени следните задължения: главница в размер на 2 002,02 лева, договорна лихва в размер на 1 543,87 лева и санкциониращи лихви в размер на 230,87 лева, като датата на последното плащане е 27.07.2016г. Направен е извод, че дължимата към датата на издаване на заповедта за изпълнение главница е в размер 2 997,98 лева /1 532,84 евро/, както и договорна лихва периода от 07.06.2015г. до 15.11.2018г. при размер на ГЛП - 12.45% до 07.05.2017г. и 13.45% до 15.11.2018г. върху остатъка по главницата в общ размер на 1370,55 лева /700,75 евро/, санкционираща лихва в размер на 612,51лева /313,17евро/ 3 от 07.08.2016г. до 16.11.2018г. и такса изискуемост в размер на 120 лева /61,36 евро/.

По време на изслушването си пред съда вещото лице е уточнило, че за целия срок на договора годишният лихвен процент /възнаградителна лихва/ е 12,45%, като след крайния срок до подаване на заявлението се начислява на основание чл.19.1 и чл.12 от ОУ наказателна лихва в размер на 13,45% върху остатъчния размер на непогасената главница. Разяснява, че съгласно счетоводните извлечения на банката същата не е начислявала отделно възнаградителна лихва, отделно санкционираща лихва, а договорна лихва. Заявява, че в претендираната от банката договорна лихва в размер на 1 370,75 лева се включва освен възнаградителната лихва и онази част от санкциониращата лихва, която е изчислена в размер на годишния лихвен процент върху просрочените месечни главници, а в претендираната като санкционираща лихва в размер на 612,51 лева е включена надбавката от 10% върху просрочените главници.

Уточнява, че размерът на възнаградителната лихва без включената от банката част от санкциониращата се равнява на сбора на посочените в погасителния план суми за възнаградителна лихва, доколкото нейният размер не е променян.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, съдът намира следното от правна страна:

Предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК са установителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. чл.79, ал. 1, предл.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, както и чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД от „Банка ДСК“ АД срещу В. С. Ю., В. Г. П. и А. Г. Д. за признаване установено, че ответниците дължат при условията на разделност, поравно, на ищеца следните суми: 1 532,84 евро /2 997,98 лева/, представляваща незаплатен остатък от главница по Договор за кредит за текущо потребление от 07.05.2012г., 61,35 евро /120 лева/, представляваща начислени от банката такси за извършено от банката уведомяване на кредитополучателя за настъпила изискуемост /съгласно направено в проведеното открито съдебно заседание уточнение /, 700,75 евро /1 370,55 лева/, представляваща редовна лихва върху главницата за периода от 06.02.2016г. до 15.11.2018г. и 313,17 евро /612,50 лева/, представляваща наказателна лихва върху просрочената главница за периода от 27.10.2016г. до 15.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.11.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.02.2019г. по ч.гр.д. №72997/2018г. по описа на СРС, 142-ри състав.

Видно от приобщеното ч.гр.д. №72997/2018г. по описа на СРС, 142-ри състав, претенциите са депозирани в указания от съда срок, с оглед на което се явяват допустими. За да бъдат и основателни, в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит, сключен с Д. Ю.а, при посочените в исковата молба параметри, по силата на 4 който и е предоставил сумата от 5 000 лева срещу поетото от нея задължение за връщане на заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва, настъпване на падежа за тяхното връщане, неизпълнение на задължението за плащане на изискуемата главница, извършен имуществен разход във връзка с него под формата на начислени такси за извършено от банката уведомяване на кредитополучателя за настъпила изискуемост, както и настъпилата смърт на кредитополучателката.

В доказателствена тежест на ответниците при установяване на посочените обстоятелства е да докажат погасяване на вземанията.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не се доказва сумата по предоставения заем да е използвана за търговска дейност от наследодателката на ответниците, то следва да бъде прието, че сключеният от нея договор за заем представлява по своето естество договор за потребителски кредит, като спрямо същия намират приложение специалните правила на Закон за потребителския кредит, както и разпоредбите на чл.143 – 147б Закона за защита на потребителите. На основание чл.7, ал.3 ГПК при потребителските договори съдът е длъжен да следи служебно за фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на негова/и клауза/и, като съгласно Тълкувателно решение №1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. №1/2020г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе в мотивите на решението и по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи, които са от значение за правния спор, без да е направено възражение, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, независимо от вида на договора и страните по него.