Решение № 3292 от 24.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3292 гр. София, 24.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20211110172396 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу И. Д. Б., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане за топлоснабден имот с абонатен номер ............ – ............ Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати следните суми:

558,18 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 23.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 62,08 лв. – мотаторна лихва за забава за периода 15.09.2019 г.- 06.07.2021 г., както и сума за предоставяне на услугата „дялово разпределение” в размер на 32,51 лв. за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., и 6,18 лв.

– лихва за периода 31.07.2018 г. – 06.07.2021 г. Съобразно изложеното е направено искане съдът да признае за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответника дължи на ищеца посочените суми. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът И. Б. в указания законоустановен срок по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Не 1 оспорва, че е собственик на процесния имот. Оспорва, че имота е ползван по време на него, както и размера на претендираните суми. Релевира възражение за погасяване на част от същите по давност. Поддържа, че предвид неоснователността на исковите претенции за главници, неоснователни са и предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „..........“ ЕООД заявява, че дяловото разпределение за процесните период и имот е извършвано в съответствие със законоустановените изисквания и представя документи за осъществено дялово разпределение.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за неплатена топлинна енергия и цена на извършена услуга „дялово разпределение”:

За основателността на обсъжданите искови претенции в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника за процесните период и имот, 2) извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена, 4) осъществяване на услугата „дялово разпределение” за процесните период и имот и цена на същата. В доказателствена тежест на ответника е да установи релевираните възражения в депозирания писмен отговор.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковата претенция за главница за неплатена цена за топлинна енергия е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

По аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр.

54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените 2 сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването ) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия ..........но с топлопреносното предприятие.

В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.

Наличието на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по повод ползването в процесния период на процесния имот се установява от част от представените по делото писмени доказателства – договор за продажба на държавен недвижим имот от 13.03.1991 г. /л. 162 и сл./ по реда на Наредбата за държавните имоти и нотариален акт за замяна на недвижими имоти от 27.12.2011 г. /л. 17 и сл./. От посочените доказателства безспорно се установява, че ответникът е собственик на ½ идеални части от имота, като в проведеното по делото на 05.10.2023 г. открито съдебно заседание във връзка с изрично признание от страна на ответника в тази насока, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че е собственик на целия имот /л. 234 от делото/. Предвид изложеното, съдът приема, че ответника има качеството на потребител на топлинна енергия по време на него.

В обобщение, съдът намира за установено първото правнорелевантно обстоятелство за основателност на обсъжданите искове – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, по което ответната страна има качеството клиент на топлинна енергия за процесния период.

Количеството реално доставена топлинна енергия в имота, цената на същата и размера на неплатените суми за главница съдът приема за установени по делото от приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза /л. 221и сл./, което кредитира, като обективно и компетентно изгответно. Съгласно заключението на вещото лице, за исковия период м. 05.2018 г. – м. 04. 2020 г. дължимите суми по прогнозно потребление са в размер на 229,48 лв., а сумата за изравняване от доплащане е в размер на 312,31 лв., т.е. общият размер на дължимата сума за потребена топлинна енергия е 541,79 лв. При изчисляване на размера на посочената сума вещото лице е съобразило допусната грешка при изчисляване на разхода за топла вода в изравнителната сметка за периода 2018/2019 г. В таблица № 2 на заключението е посочено, че за месец май, 2018 г. не са начислени прогнозни суми. Посочено че, е за сметка на ищеца ежемесечно са отчислявани технологични разходи за АС в размер, 3 съгласно данни за подгревателите от производител и според нормативните разпоредби, като топломерите в нея са изправени. По делото не се твърди и не се установява плащане на претендираната от ищеца сума, включително предвид заключението по съдебно-счетоводната експертиза /л. 244 и сл./, което съдът също кредитира като обективно и компетентно изготвено в тази част. От последно се установява и цената за извършената услуга „дялово разпределение” за процесния период възлиза на 32,51 лв.

В заключението на съдебно-счетоводната експертиза е посочен по-висок размер на цената на неплатената топлинна енергия за процесния период, но във връзка нейния размер, съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза, тъй като при определянето му вещото лице е взело предвид и представените от третото лице документи, които не са съставени от ищеца по делото и заключението отразява реално потребеното количество топлинна енергия.

Предвид изложеното, предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явяват доказани по основание и за посочените размери.

По релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на част от вземанията за главницата за неплатена цена за доставена в имота топлинна енергия:

По аргумент от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за плащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са приложими общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Следователно, задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45 дни след това).

Предвид характера на задължението, като такова за периодично плащане, съобразно обобщените в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл.