Определение № 622 от 10.07.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 622 гр. Шумен, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.а Въззивно частно гражданско дело № 20263600500318 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 и сл. във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№2494/12.05.2026г. от „Макроадванс“АД-гр.София, представлявано от В.Г.С., чрез юрисконсулт Т. В., срещу определение №190/24.04.2026г. по гр.д.№770/2025г. на ВПРС, с което искането на дружеството по реда на чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските/като същите останат в тежест на ищеца, евентуално адвокатското възнаграждение бъде определено в размер под минималния/ е оставено без уважение. Излага, че разноските следва да се възложат на ищеца, тъй като с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на иска, като признало иска и възстановило по посочената в исковата молба банкова сметка претендирани суми в пълен размер. Позовава се на чл. 78, ал. 2 ГПК и трайната съдебна практика, според която разноски се присъждат на ищеца, когато липсва извънпроцесуално поведение на ответника, оправдаващо завеждането на делото. Алтернативно се прави искане адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано под минималния размер, предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, липсата на спор по фактите, признаването на иска и кратката продължителност на процеса. Сочи практиката на Съда на Европейския съюз /дела C-94/2004, C-202/2004, C-427/2016, C-428/2016, C-438/22). Съдът не бил обвързан от праговете, разписани в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, като извърши преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. Моли атакуваното определение да бъде отменено, като бъде постановено друго, с разноските бъдат оставени в тежест на ищеца, а в случай че това искане на бъде уважено, да бъде присъден адвокатски хонорар в размер под минималния, съобразно практиката на СЕС.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който взема становище по неоснователността на частната жалба.

1

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за неоснователна, поради следното:

ВПРС е сезиран с искова молба от А. И. С. срещу „Макроадванс“АД-гр.София, с която е заявена претенция за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1 и т.10 от ЗПК и иск за изплатените суми при начална липса на основание в размер на 259.32лв., с правно основание чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД.

С решение №35 от 26.02.2026т. по гр.д.№770/2025г. на ВПРС е прогласена недействителността, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, на договор за потребителски кредит № 264605 от 22.08.2024г., сключен между „Макроадванс“ АД, в качеството на кредитор, и А. И. С. от друга страна в качеството на кредитополучател, отхвърлена е исковата претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 259.32 лева, представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит № 264605 от 22.08.2024 г., като погасена чрез извършено в хода на производство плащане. Дружеството е осъдено да заплати на С. сумата от 58.02 евро/113.48лв./, представляваща заплатена държавна такса в първоинстанционното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. а на адв. Д. Г. при ЛАК, адвокатско възнаграждение за първа инстанция в размер на общо 296,55 евро с включено ДДС, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв ., вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

С молба от 25.03.2026г. жалбоподателят е депозирал искане по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта касателно присъдените на ищеца съдебни разноски, като същите бъдат оставени в тежест на ищеца, евентуално бъде присъден адвокатски хонорар в размер под минималния.

С определение №190/24.04.2026г. по гр.д.№770/2025г. на ВПРС, по реда на чл.248 ГПК, съдът е оставил без уважението молбата на ответника.

В мотивите си съдът е приел, че не са налице условията за изменение на решението в частта за разноските, тъй като предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК -ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, следва да бъдат налице кумулативно, а в настоящия случай б и л а налице само втората от тях.

Потребителят/каквото качество безспорно имал ищецът/ имал право да се обърне към съд, за да се установи неравноправния характер на договорна клауза и последната да се остави без приложение. Това негово право било предвидено в Директива 93/13 /ЕИО на Съвета. В съдебната практика, както национална, така и на СЕС трайно била възприета тезата, че оставянето в тежест на ищеца на направените от него разноски във връзка с уважения установителен иск за недействителност на сключен между страните потребителски договор, съответно за установяване на неравноправност, респ. нищожност на клаузи от потребителски договор, е в противоречие с даденото тълкуване в решението от 16.07.2020 г.

2 по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на ЕС. Ответникът бил дал повод за завеждане на исковите претенции с включването на неравноправни клаузи в сключения между страните договор за паричен заем.

Касателно размера на присъденото адвокатско възнаграждение е посочил, че възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е било уважено, доколкото в списъка на разноските на ищеца адв. Г. е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на общо 526,80 евро с ДДС /по двата обективно кумулативно съединени иска/, а съдът му е присъдил такова в по-нисък размер - 296,55 евро с включено ДДС. Така определеният размер на адвокатско възнаграждение съответствал на ниската фактическа и правна сложност на делото.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: Предмет на настоящата частна жалба е определение №190/24.04.2026г. по гр.д.№770/2025г. на ВПРС, с което съдът се е произнесъл по реда на чл.248 ГПК. Жалбоподателят претендира направените от ищеца деловодни разноски да останат в негова тежест, евентуално да се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. В случая своевременно е депозирано искане от ищцовата страна за присъждане на разноски, първата от заявените от нея обективно съединени претенции е уважена, а втората - с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е отхвърлена, поради извършено в хода на производство плащане. Предвид това и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответната страна следва да се възложат направените от ищцовата деловодни разноски.

Съдът намира за неоснователно твърдението на ответната страна, че не следва да се възлагат разноски в нейна тежест, тъй като не е станала причина за завеждане на делото.

Нормата на чл.78, ал.2 от ГПК предвижда възлагане на съдебните разноски на ищеца, при наличието на две кумулативни предпоставки - ответникът да е признал иска и да не е дал повод за завеждане на делото. В настоящия случай първото условие е налице, доколкото ответната страна признава иска. Същата обаче е изплатила претендираната сума в хода на производството, поради което е станала причина за завеждане на настоящото дело и поради това дължи на ищеца всички разноски във връзка с иска, – за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Във връзка с претенцията за обявяване нищожност на договора за кредит не са представени доказателства за извънсъдебно споразумение между страните относно липсата на обвързаност по договора, съответно ответникът не е направил изявление преди образуване на делото, с което да признае недействителността му. Предвид това и ищецът не е могъл да постигне извънсъдебно желания резултат/претенцията с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД е обусловено от изхода по претенцията за обявяване нищожността на договора/.

Ищецът, като потребител, има право да се обърне към съд, за да се установи неравноправния характер на договорна клауза, съгласно приетото с Директива 93/13 /ЕИО на Съвета. Трайна е и съдебната практика, че правото на потребителя да търси съдебна защита срещу 3 неравноправни клаузи включва и процесуалната гаранция разноските по производството да не възпрепятстват достъпа му до правосъдие.Прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, с което се цели освобождаване на ответника от отговорността за разноски, би довело до ограничаване на ефективния съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на клаузите в потребителски договори. В случаите, когато искът за обявяване на нищожност на клаузи в потребителски договор е уважен, разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответника, независимо от приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, с оглед осигуряване на ефективна съдебна защита на потребителя/определение № 50466/30.11.2022 г. по ч. т. д. № 2049/2022 г. на ВКС, I т. о./.

Досежно направеното при условия на евентуалност възражение адвокатското възнаграждение на ищцовата страна да бъде определено в размер под минималния.

Формираната след решението от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС трайна практика на ВКС (определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., определение № 931/21.03.2025 г. по т. д. № 2282/2024 г., I т. о. и др.), приема, че по релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1/9.07.2004 г. размери, а те могат да служат само като ориентир при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, обемът на извършените от пълномощника действия и пазарните цени на адвокатските услуги за процесуална защита по подобни дела.

В случая видно от материалите по първоинстанционното производство, адв.Д.Г. при ЛАК е осъществил процесуално представителство на ищеца по депозирана искова молба, с която е заявена претенция за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1 и т.10 от ЗПК, с цена 1586.84лв./811.34евро/ и претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 259.32лв./132.59евро/.

Извършената от адвоката работа се изразява в изготвяне на искова молба, с която са предявени два иска, депозиране на писмена молба-становище относно даване ход на делото, както и по същество на спора, проведено е едно заседание, на което процесуалният представител на ищеца не се е явил . Съобразявайки вида и предмета на спора, неговата фактическата и правна сложност, защитимия материален интерес, действителното съдържание на предоставената адвокатска услуга, без да е обвързан от предвидените в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа, минимални размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че в случая определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение от 296.55евро с включен ДДС/общо по двата иска/, е адекватен и не се налага намаляването му. След направената преценка не се извежда несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на 4 защитата при упражняване на процесуалните права.